Неправителствени организации ще се обърнат към Европейската комисия и посланиците на страните членки на ЕС у нас, заради това, че Държавна агенция “Национална сигурност” (ДАНС), разузнаването, службата за охрана и военното разузнаване работят без парламентарен контрол.

В петък представители на Движение "Граждани срещу ДС", Асоциация на свободното слово "Анна Политковская", Гражданска инициатива "Справедливост" и други представиха обща декларация, в която настояват за спешно законово регламентиране на дейността на разузнавателните служби и НСО, което се отлага вече 19 години.

Функциите и работата на разузнавателната и охранителната служба са регламентирани с остарели нормативни документи и въпреки необходимостта от нови и призивите такива да се изработят, това досега не е направено.

От гражданските сдружения припомниха, че все още не функционира и заложената в Закона за ДАНС парламентарна комисия, която да извършва парламентарен контрол.

Преговорите между управляващите и опозицията в парламента за контрол на спецслужбите все още не са стигнали доникъде. БСП предлага да бъдат създадени две подкомисии, съответно към парламентарната вътрешна комисия и комисията по отбрана. Първата трябва да контролира Националната служба за охрана (НСО), Националната разузнавателна служба (НРС) и служба "Военна информация" при МО, а втората – ДАНС и използването на специални разузнавателни средства. Десните обаче настояват за отделни комисии.

НСО и НРС са на подчинение на президента и в момента парламентарният контрол над тях се изразява само в одобряването на бюджета им от парламентарната вътрешна комисия.

Неправителствените организации настояват за поправка в закона за ДАНС, с която в агенцията да не могат да работят бивши служители на Държавна сигурност, и за лустрационни текстове в законите за всички секретни служби.

Според статистика, представена от депутата от ДПС Ахмед Юсеин, близо една четвърт от работещите в ДАНС са бивши служители на Държавна сигурност. За сравнение по време на правителството на ОДС в спецслужбите е имало само 8% бивши тайни ченгета.

Според организациите Комисията по досиетата не изпълнява добре образователните си функции, предписани й от закона, и по този начин дава възможност на бившите агенти на ДС да лъжат младото поколение за своето минало с легендите за така наречените “добри” ченгета, които са работили за благото на родината. Самият председател на комисията Евтим Костадинов неведнъж е заявявал, че само 10% от разкритите като агенти на ДС са работели за националната сигурност, другите са обслужвали личните си интереси или кариерни стремежи.

Петър Пенчев от Асоциация на свободното слово "Анна Политковская” призова Европейският съюз да изпрати наблюдатели в службите за национална сигурност в България. По думите му в момента се наблюдава "едно милиционерско интригантство по медиите". "Тези хора непрекъснато са в медийното пространство и хората свикнаха, че може една партия да се учреди на основата на бивши ченгета и нейният лидер отсега да се титулува като бъдещ министър-председател на България", посочи Пенчев.

"България все още не може да се отърве от тоталитарното си минало", посочи Васил Къдринов от Движение "Граждани срещу ДС”.