Интензитетът на публичните скандали около ДАНС, липсата на парламентарен контрол и неясният мандат на агенцията ще я превърнат в циркова институция, заяви председателят на фондация "РискМонитор" Стефан Попов. Според него ДАНС е замислена като двоен байпас - от една страна на МВР, а от друга - на съдебната власт. Целта е да се направи внушението, че МВР и съдебната власт не работят, добави Попов.

Нуждата от ефективен парламентарен контрол, изясняване на въпроса дали ДАНС е разузнавателна или разследваща структура и непрозрачният и стил на работа бяха основните акценти в проведената във вторник дискусия "ДАНС- каква и защо", организирана от "РискМонитор".

Според Рада Смедовска от фондацията парламентарният орган за контрол на агенцията трябва да е автономен, за да може да работи ефективно. Тя определи като недостатък факта, че за контрол върху ДАНС се е заговорило, едва когато политиците са попаднали в полезрението на агенцията.

По думите й е необходимо да се уточни обхватът на парламентарния контрол. Дали той ще бъде само на хартия и ще се занимава с бюджета на ДАНС или такъв ще се упражнява върху разработките, което е вид по-ефективно следене на дейността.

Забавянето на парламентарния контрол намалява силно вероятността за успех на агенцията, а той трябва да бъде добре изграден, смята председателят на сдружение "Джордж Маршал – България" и бивш зам.-министър на отбраната Велизар Шаламанов.

Според него действеният парламентарен контрол трябва ясно да регламентира кой, какво, кога, как и защо контролира. "Разузнавателните служби, особено в страна на парадоксите, е добре да бъдат контролирани от специална постоянна комисия, оглавявана от представител на опозицията", добави Шаламанов, според когото това е формулата за успех.

Идеята на управляващите е точно обратната – създаване на подкомисии за контрол върху спецслужбите, подчинени на вътрешната и на военната комисия, които да са на паритетен принцип, но начело с депутат от мнозинството.

Формулата на успеха

Шаламанов отбеляза, че формулата за успех на ДАНС е свързана с интегритета на премиера към агенцията, волята му, капацитетът на ДАНС и ефективността на контрола.

Със съсредоточаването само върху ДАНС, а не и върху външното разузнаване, България ще пострада, защото лошите практики ще се останат в НРС, която не се контролира и не работи по собствен закон, посочи той.

"Има реален двигател за промяната в тази агенция и това е Петко Сертов, който е професионалист, умерен и компетентен човек" добави Шаламанов. Според него трябва да положат усилия за деполитизиране на темата "ДАНС", особено преди парламентарните избори

Разузнавателен или разследващ орган

Според Рада Смедовска няма достатъчна яснота за това дали ДАНС е разузнавателна или разследваща служба. Това води и до неяснота в обществото какви са функциите на службата.

Тя определи като друг основен проблем липсата на добре очертана граница между  функциите на ДАНС и тези на ГДБОП. Проблем е и високият статут, който се дава на служителите в агенцията, за разлика от този на колегите им в МВР, а това води демотивация на полицаите.

Смедовска посочи световната практика, според която  в борбата с организираната престъпност се включват разследващите органи, а това означава, че една разузнавателна служба като ДАНС трудно би могла да работи срещу нея.

Велизар Шаламанов обясни, че службите, интегрирани в ДАНС, са  разузнавателни, и те не изготвят информация за прокуратурата и съда, а за превенция чрез политически решения.

Основният консуматор на информацията от ДАНС е премиерът, който трябва да взима изпреварващи решения, когато са засечени заплахи за националната сигурност, а такива има много, добави Шаламанов.

Трябва да се подчертае, че от създаването си ДАНС набляга много повече на полицейските функци.

Преподавателят по наказателно право Велислав Вучков подчерта, че въпреки полицейските си функции, ДАНС няма почти никакви правомощия да разследва по НПК. Освен това голяма част от полицейските правомощия са непознати за вече бившите служителите на НСС, които са гръбнакът на ДАНС. "Когато става въпрос за медийни акции, ДАНС може да ги върши, може и да не ги върши. Но когато става въпрос за акции по НПК – не може да ги върши", даде пример Вучков.    

На тъмно

Александър Кашъмов от фондация "Програма достъп до информация" заяви, че ДАНС не е видима за хората, а тайните трябва да станат прозрачни.

Говорителят на ДАНС Зоя Димитрова обаче опонира, че ръководството на агенцията има съзнанието, че изготвяните от нея документи в един момент ще бъдат разсекретени.

Според нея откритостта си към обществото ДАНС е демонстрирала с обявеното намерение за разсекретяване на делото за разработване на журналисти "Галерия". Това стана след избухналия скандал и разкритията на депутати за нарушения при образуването и воденето на делото.