Всеки от делегатите на завършилия в неделя конгрес на БСП получи и екземпляр от написаната само за няколко дни от Сергей Станишев книга “Защото сме социалисти”.

Изданието привлича най-напред с визуалното си оформление. На корицата пъстър колаж сякаш подсказва на читателя, че авторът говори не само от свое име, а и от името на още 40 лица, подредени като в президиум на партиен конгрес. И внушава времевата и географската безграничност на социалистическата идея. Така сред “социалистите” и съмишленици на автора заедно с Маркс и Енгелс, Георги Димитров и Трайчо Костов, Георги Първанов и Стефан Данаилов се нареждат Нелсън Мандела и Мартин Лутър Кинг, Джон Ленън и Стинг, Райна Княгиня и баба Тонка.

Смелостта на художественото оформление съответства на замаха, с който авторът след това прекосява исторически периоди и философски школи, цитира чужди и гради свои концепции, за да громи враговете и опонентите на социалистическата идея и да крепи вярата на нейните привърженици.

Ето част от неговите оценки и прозрения:

“Социализмът априори е прогресивна идея”

Световната финансова, а вече и икономическа криза реабилитира по особен начин социалистическата идея.

...отвъд капитализма би трябвало да има по-справедливо обществено устройство, основано на зачитане на труда и справедливо разпределение на резултатите от него.

...разпада се модерността. Този разпад върви ръка за ръка с упадъка на нравите, морала и културата. И в крайна сметка е един глобален разпад, заплашващ да унищожи най-голямото постижение на модерността, а именно капитализма.

Ние, социалистите, сме убедени, че това, което по естествен път идва, за да смени стария световен ред, се нарича социализъм.

... днес е времето на истинския интернационализъм, който е бил винаги присъщ на социалистите.

"Наши” ли са демократите в САЩ?

Ние, социалистите, ги смятаме за наш естествен партньор.

Понякога на шега се замислям, че ако някой ден заживеем в мирно сътрудничество с извънземна форма на разум, то на власт е наложително да бъдат социалистите...

Какво отличава лявото от дясното?

Колкото и да се твърди, че напоследък се размиват разликите между лявото и дясното в политиката, има критерий, по който никога не можем да бъдем сравнявани с десницата. Това е толерантността ни към различните.

... има хора, които не могат да си помогнат сами. Това са пенсионерите, децата, майките, хората с увреждания и пр. За разлика от десницата, ние от социалистическата партия винаги ще изграждаме и насочваме нашата политика в подкрепа на тези групи.

Принцип на социализма е равният шанс.

... ние, социалистите, не приемаме консервативната солидарност от благотворителен тип. За нас тя е "показна”, демонстративна доброта. Тя не решава проблемите, а един-два пъти в годината доставя радост на хора с проблеми. Бих си позволил да я нарека солидарност на гузната съвест.

... ако една политика на пръв поглед изглежда несправедлива и дясна, но носи добро и решава проблемите на големи групи хора, на по-голямата част от обществото, то тогава тя е лява политика.

Преди Десети

За периода от Втората световна война до падането на Берлинската стена се е говорило твърде много, даже предостатъчно, предимно в черни краски... Не е вярно, както твърдят някои днешни "демократи”, че българската държавност е била прекъсната, още по-малко, че хората са пъшкали и изнемогвали под комунистическия гнет.

Ние гузно мълчим за лагерите и политическите затвори в първите години след Девети, за репресиите, за насилствената колективизация и национализация и прочие. Всичко това не е измислица, макар и не в уродливите и преувеличени краски и мащаби, в които го представят днешните "демократи”

... ние се оказваме единствените, предложили различен от сталинския модел, по-демократичен начин на изграждане на държавния социализъм в Източна Европа след Втората световна война – народната демокрация. Друг е въпросът, че блоковото разделение, Студената война и тоталитаризмът не позволяват на българските социалисти дори да се опитат да го реализират.

Обвиняваха ръководството на бившата БКП в най-тежките и смъртни грехове. Никой не каза, че който и да е от тях, включително и Тодор Живков, е свършил нещо, за да се облагодетелства в лично качество.

От повечето от нашите членове и привърженици 45-годишният период е оценен еднозначно – гарантирани работни места, гарантирани доходи и субсидирани социални цени, сигурност в дома и на улицата, безплатно образование и безплатно здравеопазване, национално самочувствие, раждаемост, международни успехи в спорта и изкуството и т.н..

... всички тези социално желани и приемливи придобивки бяха постигнати за сметка на свободата и с насилие.

След Десети

... партията прие, че не може да има социализъм без свобода и в името на тази общочовешка ценност и привилегия предприе демократичните реформи. Никой не ни е карал да го правим. Имахме избор и го направихме.

През 1990 г. 36 процента от гражданите гласуваха за СДС именно с вяра за бърза и лесна промяна и без да си представят, че предстои икономически срив, висока безработица и безпрецедентно социално разслоение.

... на социалистите не ни достигнаха воля и смелост. Не поехме инициативата ние да реализираме необходимите, може би и безкрайно болезнени реформи и допуснахме те да бъдат проведени по най-безотговорния начин от десницата.

Дали вярвам, че е имало куфарчета? Е добре, нека да приключим с този въпрос – да, мисля, че е имало... Не съм бил свидетел на всичко това, но начинът, по който бе разграбено и доразграбено впоследствие огромното обществено богатство, оставено в наследство от тоталитарната държава, говори точно в полза на подобно предположение... Партията като организъм няма нищо общо с това – нито нейните предишни ръководства, още по-малко нейните членове и симпатизанти.

И преди, и сега - партия на прогреса и развитието

... за всичките си 117 години, независимо от грешките и провалите, нашата партия винаги е отстоявала промените към новаторство, към по-добро общество и за по-добър живот на хората. Винаги е била партия на прогреса и развитието.

Няма друга като нея

Няма друга партия, която да може да се гордее с държавническото поведение на своите лидери. Всички помним какво направи БСП в годините на прехода.

Могат ли социалистите да модернизират държавата? Ако не те, кой друг го е правил през последните 60-70 години? Аз не се сещам за друга партия.