Прекалено висока цена

Новият газов конфликт между Русия и Украйна се оказа много по-сериозен и дълбок в сравнение със спирането на доставките преди три години. През януари 2006 година бяхме свидетели на кратко припламване, потушено бързо, след като участниците в конфликта разбраха какъв е мащабът на проблема – тогава не бързо се появи печално известното споразувение за продажба на газ за украинците през посредника “Росукренерго”.

Към днешния конфликт страните вече вървяха съзнателно и много по-добре подготвени както в пропаганден, така и в технически план, което ни позволява да заключим, че сега става дума за системно изясняване на отношенията между властите в Русия и Украйна, преминало в остра фаза.

Ако се съди по крайността на предприетите от “Газпром“ мерки, спирането на газа е чисто политическо действие. Беше напълно възможно да бъде договорен средногодишен коридор на цената между 235 и 250 долара за хиляда кубически метра. При необходимост можеше януарските доставки да се организират по временна схема (включително като доставките се ограничат частично) и да се упражнява натиск върху украинците. Като се изключат разходите за преноса, такава цена за 2009 година почти щеше да превишава средногодишната цена на доставките на руски газ за Западна Европа. Същевременно Украйна бе започнала да погасява дълга си за доставения ѝ през 2008 година газ. Такава ситуация би била не идеална, но решима.

Ясно беше обаче, че “Газпром“ води нещата към демонстративно ограничаване на доставките от първи януари. Отначало заплашваха, че ще спрат газа заради натрупания дълг, а когато два дни преди нова година украинците преизчислиха средствата, им беше предявено искането за нова, нереална цена – 418 долара за хиляда кубически метра, като по този начин възможността за сключване на нов договор в оставащото до нова година време беше напълно изключена.

За какво и беше нужно да Москва да действа толкова твърдо, поставяйки под заплаха надеждността на руския газов транзит за Европа, чиято незащитеност стана очевидна през януари 2006-та? Ако се съди по координираността на последвалите действия – разгърнатата и доста ефективна пропагандна кампания (с активното лично участие на Владимир Путин), прекратяването от страна на “Газпром“ на транзитен газ за европейските потребители – Русия бе тръгнала ва-банк, без да обръща внимание на финансовите последствия (спирането на европейския транзит струва на “Газпром“ по 150 милиона долара на денонощие) и на възможната европейска реакция.

Политика на грубия натиск

Подобна твърдост напомня поведението на руските власти по време на августовския конфликт с Грузия. Възможно е да става дума за политика от нов тип по отношение на постсъветските страни, обявили в последните години прозападен курс – политика на активизация на груби форми за натиск.

Такава политика може да има няколко цели. Първо, да повлияе върху вътрешнополитическата ситуация в тези страни, да им създаде сериозни проблеми и да разколебае позициите на техните прозападни лидери, да създаде у част от политическите елити настроение на коленопреклонност по отношение на Русия.

Второ, да бъдат дискредитирани властите в Украйна и Грузия в очите на Запада, да бъдат представени като ненадеждни партньори , постоянно създаващи с Русия конфликти, въвличането в които за Запада и особено за европейците е неизгодно.

Трето, да бъде придаден на “цветните революции” в Украйна и Грузия имидж на провален и задънен модел на развитие в сравнение с путински-лукашенковския “ред” (не напразно миналата седмица Путин определи ставащото като следствие от “политническия колапс” в Украйна.

Руското ръководство може би има и някои странични прагматични цели. Например, да се запазят посредниците в газовата схема, да се възроди обсъждането на въпроса за предаване на украинската газопреноста система в ръцете на консорциум с участието на "Газпром", а също, колкото и екзотично да звучи, да се икономиса газ. Добивите на "Газпром" не нарастват, а още през миналата, относително топла зима, хранилищата на компанията се оказаха напълно изпразнени още към края на януари.

Не е изключено спирането на газа към Украйна да е било необходимо на “Газпром“, за да бъдат избегнати мащабни сривове на доставките за потребителите, които биха станали факт в края на януари и в началото на февруари просто заради физическия недостиг на газ.

Така или иначе, ако се съди по проявената изключителна твърдост и по нежеланието да се върви към компромиси, очевидно все пак доминиращи са политическите цели.

Не трябва да се снема и вината на украинската страна. Въпреки че версията на Москва за пълната неспособност на Украйна да преговаря заради нейните вътрешнополитически борби “всеки срещу всеки” е преувеличена, украинците все пак не крият, че приближаващите президентски избори им пречат да приемат по-обективни условия за доставките на газ (примерно цена от 250 долара за хиляда кубически метра). За компромиса не помогнаха и разнопочните сигнали от Ющенко и Тимошенко (примерно намерението на Тимошенко да отстрани посредниците от руско-украинските газови отношения очевидно не намира разбиране от страна на украинския президент).

Украинците също са се подготвили за конфликта не лошо, като са се запасили с газ в хранилищата, с готовността да разиграват картата на зависимостта на "Газпром" от украинския транзит и с охотното си включване във “войната на документи”. В отговор на огласеното от "Газпром" и Путин заключение на одиторската компания SGS за наличието на факти за несанкционирано отклоняване на газ, бяха публикувани копия от телеграми на Централния производствено-диспечерски отдел на Газпром със заповеди за пълно прекратяване на подаването към украинската граница на газ за европейските потребители.

Юридически позицията на "Газпром" е слаба

Тъй като договорите на "Газпром" предвиждат доставка на газ на границите на западноевропейските страни, неговата юридическа позиция в отношенията с европейските потребители е слаба. Достигането на газа да тях е отговорност на "Газпром", така че оправданията с украинците едва ли ще убедят някого.

Не е еднозначна и темата с прословутите “кражби” на газ. Юридическата природа на договорите е толкова сложна, че прекалено свободното боравене с този термин едва ли е допустимо. Например, действащият контракт за транзит от юни 2002 година не съдържа разбивка на обемите по месеци, седмици и денонощия и не определя реда за отклоняване на газ за техническите нужди на газопреносната система. Заради провала на преговорите обаче, не беше сключено и техническото споразумение, което трябва да определя всички, необходими за осъществуването на транзита, детайли.

Самите украинци не отричат, че са взели примерно 3 % от руския газ за осигуряване работата на компресорите и другите газопреносни агрегати. За всеки запознат със спецификата на преноса на газ е ясно, че да доставиш да кажем 300 милиона кубически метра газ в денонощие на руско-украинската граница и да изискваш абсолътно същото количество на изхода представлява издевателство от страна на "Газпром".

Най-накрая Русия заговори за намерение да повдигне иск срещу украинската "Нафтогаз" в Стокхолмския арбитраж. Добре би било това намерение да не остане само на думи, както стана преди три години, защото само обективно съдебно разследване може да даде пълна яснота по въпроса, крала ли е Украйна транзитен газ или не.

Накрая всичко ще се обърне срещу "Газпром"

Каквито и проблеми обаче да създават украинските му партньори, трябва да е ясно, че всякакви прекалено твърди действия неизбежно ще се обърнат срещу "Газпром".

Загубите на "Газпром" заради спирането на газа през Украйна и транзита в Европа могат да се измерват с милиарди долари. Имиджовите загуби обаче са още по-големи. Продължителната газова война от януари 2009-та ще доведе до това, че европейците ще предприемат решителни мерки за намаляване на зависимостта си от руския газ.

В Европа неизбежно ще се активизира строителството на енергоблокове, работещи на въглища, а не на газ, което вече става в последните години. Русия ще губи пазари и в бившите съветски републики – там продадените обеми вече намаляха през последните години, Грузия и Азербайджан въобще отказаха да купуват газ на повишени цени.

Накрая, това че Украйна напусна преговорите в навечерието на нова година е директна демонстрация на това, че исканата от "Газпром" цена от 418 долара е завишена. Може разбира се, да се позоваваме на това, че Русия купува газ от Туркменистан по 350 долара, но нали никой не е заставил "Газпром" с лека ръка да подписва договор при тези условия. И въобще възниква въпросът – защо да не бъдат пуснати украинците сами да се договарят с Туркменистан, вместо да им препродаваме туркменски газ на загуба.

"Газпром" и без това си има прекалено много проблеми, за да бъде използван като бойно оръжие в газови войни.

През тази година, например, заради очакваното падане на експортните цени на газа, които ще последват цените на петрола, "Газпром" го очаква мащабно съкращаване на бюджета или фалит. Използването на компанията като инструмент за политически натиск върху съседните страни може единствено да приближи неговият финансово-икономически крах. А използването на груб натиск срещу постсъветските страни само ще ги отблъсне от Русия.

* Владимир Милов е президент на руския Институт по енергийна политика. Анализът е публикуван в руското електронно издание Газета.ru