Управляващата коалиция отново е на път да прокара без обществено обсъждане нови правомощия на МВР и ДАНС да следят Интернет потребителите в България. От текстовете на обсъдения в четвъртък законопроект следенето на трафика се очертава като безцелно и безкрайно. По същия механизъм ще се събира и информация от мобилните оператори за телефонните разговори на абонатите.

МВР и ДАНС няма да имат право да събират единствено информация от съдържанието на съобщенията.

Промените на първо четене бяха приети на крак в четвъртък от парламентарната комисия по транспорт и съобщения. Само преди месец Върховният административен съд отмени като противоконституционни разпоредбите на Наредба 40 на МВР и Държавната агенция за информационни технологии и съобщения (ДАИТС), които позволяваха именно това. Делото бе заведено и спечелено от Програма "Достъп до информация".

Депутатите от управляващата коалиция обаче демонстрираха твърдата си решимост да удовлетворят желанието на МВР и ДАНС да следят трафика и телефонните контакти, като този път разпоредбите ще бъдат вписани в закон. Това елиминира възможността ВАС отново да ги отмени.

Народните представители започнаха да решават този проблем на МВР в едно доста неприлично от гледна точка на дисциплината общо заседание на транспортната и вътрешната комисия в парламента. До последния момент преди гласуването не се знаеше какво точно ще се гласува.

Депутатите предпочитаха да говорят по между си, вместо да слушат какви аргументи излагат техните изказващи се колеги.

Председателят на комисията Йордан Мирчев (НДСВ) се опитваше да въдвори ред с блъскане по масата и силни викове с фамилиарни обръщения към колегите си, дори и когато те се намираха редом до него. Наложи му се да повиши тон на заместник -шефа на комисията Румен Ангелов: "Чакай бе, Румене, млъкни най-после", а Ангелов от своя страна протестира бурно, че зам.-министърът на вътрешните работи Соня Янкулова е "почнала да им се кара".

На този фон важните текстове не бяха подложени на задължителното по закон обществено обсъждане, не бяха качени на Интернет-страницата на комисията и дори не бяха раздадени на някои от медиите, присъстващи на заседанието.

По думите на Мирчев цял ден преди въпросното заседание членовете на комисията са обсъждали с МВР какво точно да пишат в закона.

Вследствие на това по искане на министерството отпадна предложението на шефа на вътрешната комисия Минчо Спасов (НДСВ) данни от Интернет-трафика да се използват само за разкриване на тежки престъпления. Това са престъпления, за чието разкриване се предвижда и използването на специални разузнавателни средства.

Безцелно следене

До този момент в закона е предвидено следенето на Интернет-трафика да става за нуждите на националната сигурност. От текста на наредбата обаче отпадна и това положение. Така ДАНС и МВР останаха без законово определена цел за какво им е да получават данни.

Друг нов момент е двукратното удължаване на срока, в който Интернет-доставчиците и мобилните оператори са длъжни да съхраняват информация. В момента той е 1 година, а след приемането на промените ще стане 2 години.

Нито от МВР, нито подкрепилите текста обясниха защо е нужно това, нито колко ще струва то на властите и на комуникационните компании. В същото време обаче се предвижда срокът на съхранение на "някои" данни да може да бъде удължен по искане на МВР, ДАНС и ДАИТС, което създава възможност следенето да стане и безкрайно.

В целия хаос на заседанието се наложи адвокат Александър Кашъмов от Програма "Достъп до информация" да обяснява на депутатите какво точно е решил ВАС, за да съобразят поне частично текстовете си.

В крайна сметка бе записано, че трите отговорни за следенето на трафика институции ще трябва да изготвят специална наредба за реда на предоставяне на информацията, като се съобразят с три специални закона.

Това за Законът за защита на личните данни, НПК и Законът за специалните разузнавателни средства (ЗСРС).

В ЗСРС е определено, че използването на способи за физическо проследяване и подслушване може да става само с цел разкриване на тежки престъпления (с предвидени над 5 години затвор, бел.ред.).

Проследяването на Интернет-трафика обаче не е разписано в закона като СРС. Затова МВР ще може да използва тази вратичка, по подобие на скандала с телефонните разпечатки на депутатите.

Всичко промени бяха оправдани с аргументи, напомнящи отменените текстове от Наредба 40. Това е Директива 24 на ЕС, която дава право на страните членки да задължават националните доставчици на комуникационни услуги да съхраняват данни за срок от най-много 24 месеца. Самата наредба в момента е силно критикувана от част от ЕС.

"Промените бяха приети в разрез с Закона за нормативните документи, тъй като не бяха подложени на обществено обсъждане. В проектозакона липсват цели и се създават условия срокът на съхранение да премине максималния такъв според директивата", коментира пред Mediapool Александър Кашъмов.

Той изрази притеснение, че на този етап липсват и ясни гаранции срещу злоупотреби на компаниите, които ще събират чувствителната информация.

Председателят на ПГ на СДС Йордан Бакалов предположи, че информацията, събирана от частните компании за такъв период от време може да бъде използвана не само от службите, но и за разчистване на сметки между бизнес-конкуренти.