Справедливо възмездие

В 17-тия си брой британското издание Public Service Review: European Union публикува статия на министър-председателя Сергей Станишев под заглавие "Справедливо възмездие", съобщи правителствената информационна служба. Посоченият в съобщението 17-ти брой все още липсва в сайта на изданието, в който обаче могат да се намерят предишни публикации на българския премиер, както и на сегашния и бившия министър на икономиката и енергетиката Петър Димитров и Румен Овчаров. Последната статия на Сергей Станишев, в която той "разяснява как правителството се бори с организираната престъпност и корупцията в условията на стабилен икономически растеж и успешно членство в Европейския съюз", може да се прочете на интернет страницата на Министерския съвет.

Поради фундаменталното му значение Mediapool ви предлага този текст изцяло, без съкращения и редакторска намеса.

От края на септември 2008 г. България чества 100-годишнината от обявяването на своята независимост. По инициатива на българското правителство започна кампания за отбелязването на изключително значимото за българската държавност събитие. Тази внушителна и дълготрайна кампания е удачен повод не само за българските политици от различни политически цветове и спектри, но и в голяма степен за милиони българи и, разбира се, за българските медии, да съсредоточат вниманието си върху актуалния напредък на страната в края на втората и началото на третата година от пълноправното и, бих казал, ефективно членство в Европейския съюз.

До известна степен очаквано, кампанията за честването на един век българска независимост стана повод за много български политици, предимно от опозицията – парламентарна и извънпарламентарна, да повишат нивото на критиките си към българското правителство по редица въпроси. Сред тях бяха и ключовите теми за реформите в областта на правосъдието и вътрешните работи, а също и за мерките на правителството в борбата с корупцията и организираната престъпност.

За съжаление, отправна точка за тези дискусии, които често помрачаваха атмосферата на честванията на историческата за българската държавност годишнина, се превърна докладът на нашите партньори от Европейската комисия от лятото на 2008 г. по механизма за сътрудничество и верификация. Докладът, както всички предишни документи по този механизъм за партньорство, балансирано и коректно отрази както напредъка, така и пропуските конкретно в областта на правосъдната реформа и борбата с организираната престъпност и корупцията. В допълнение, всичко това бързо набра скорост наред с проблемите, породени от световната финансова криза и рисковете тя да се превърне в икономическа рецесия, която да повлияе негативно икономическите показатели и финансовата система на страната.

В такава сложна атмосфера обаче и на фона на набиращата инерция международна финансова криза България запази устойчивия си растеж от над 6 на сто през последните три години, две от които като пълноправен член на ЕС. За същия период нивото на преките чуждестранни инвестиции надмина 15 млрд. евро – повече, отколкото за предходните 18 години! Трудно може да се намери друг по-категоричен индикатор за доверието към една от най-динамично развиващите се европейски икономики. Финансовата система на страната се оказа повече от стабилна на фона на случващото се в т.нар. „стари демокрации”, от които всъщност започна кризата.

Наред с мерките, които българското правителство предприе за минимизиране на негативните ефекти от международната финансова криза, основен приоритет в работата ни остава борбата с корупцията и организираната престъпност и продължаването на съдебната реформа в страната. Те са от ключово значение както за българските граждани, така и за европейските ни партньори.

Видими са резултатите от дейността на структурираната само за три-четири месеца в началото на 2008 г. Държавна агенция „Национална сигурност” (ДАНС). Нейната основна цел бе, в тясно взаимодействие с Министерството на вътрешните работи и българската прокуратура, да постигне реални и категорични резултати в борбата с корупцията и организираната престъпност. Трябва да се отчете като успех и самото създаване на ДАНС, която трябваше за изключително кратък период да се превърне в ефективно функциониращо звено. Като министър-председател заявих категоричната си подкрепа за работата на ДАНС, за дейността на вътрешния министър и прокуратурата, защото трябва да възвърнем доверието на българското общество и да направим осезаема категоричната воля на държавата.

Сформирахме съвместни екипи между ДАНС, МВР и прокуратурата с цел именно постигането на категорични и видими за българското общество резултати в борбата срещу организираната престъпност и корупцията, преди всичко по високите етажи. По нареждане на главния прокурор бяха сформирани и екипи от прокурори, които работят по случаи от значим обществен интерес. От особено значение е и създаването на постоянно действащ и независим Инспекторат към Висшия съдебен съвет, който налага ефективен вътрешен контрол и санкции в самата съдебна система, за да бъдат преустановени безнаказаните случаи на необосновани решения на магистрати, които водят до неефективни присъди и пораждат усещане за безнаказаност и корупция в съдебната система.

Известно е, че случаите на корупция много трудно се доказват, а доказателствата са ключовото условие за ефективно правораздаване. Именно затова предприехме гореспоменатите мерки и те вече дават своите резултати. Защото едно е да се каже, че някой е свързан с организираната престъпност или е корумпиран, а съвсем друго е това да се докаже и да мине през съдебна инстанция.

Въпреки това, за пръв път в демократичната история на страната настоящото правителство освободи в рамките на една година само поради слухове и недоверие двама министри, заместник-министри и много други висши чиновници.

За нас, за българските граждани и за европейските ни партньори е от изключително значение категоричната политическа воля за борба с корупцията и организираната престъпност. И тя е налице, въпреки че правосъдната система и системата на вътрешните работи са по презумпция консервативни и процесите там протичат по-бавно, отколкото очакват българското общество и европейските ни партньори. Не на последно място, трябва да се намери точният баланс, който отчита и независимостта на съдебната власт. Затова е необходима мобилизация и пълно взаимодействие между всички български институции и то вече дава своите резултати – около половината от всички престъпни групи, набелязани от българските власти още в края на 2007 г., са преустановили дейността си.

Съществена роля за общите ни усилия играят, разбира се, и българските и чуждестранните медии и тяхната интерпретация на действията на правителството и на независимата съдебна власт в България.

Например, когато има задържан по подозрения за злоупотреби с европейски средства висш чиновник, медиите не отчитат, че мерките на правителството за борба с корупцията дават реални резултати, а че системата е проядена от корупция.

И тук има още много да се направи, за да се подобри взаимодействието с медиите и гражданите и процесите на реформиране на системата да станат по-прозрачни и по-ясни за българското общество. Преди всичко, трябва да станат видими резултатите от работата на ДАНС, МВР, прокуратурата, митническите власти и всички институции, пряко ангажирани в борбата срещу организираната престъпност и корупцията.

Нека припомня, че когато безмитните магазини по българските граници бяха посочени от ЕК като източник на потенциална корупция с големи мащаби, правителството веднага реагира и затвори всички безмитни търговски обекти. Това е ясен знак за политическата воля на правителството и за неговите безкомпромисни действия. И те ще придобият още по-категорични измерения, защото сформираните специализирани екипи с участието на всички отговорни институции вече оказват многопосочен натиск върху организираната престъпност в страната, в т.ч. и чрез запор на имущество и авоари с неизяснен произход.

Същевременно, от особено значение е разбирането, че корупцията има множество проявления на ниско и средно равнище и там трябва да положим допълнителни усилия чрез системен и многопосочен натиск. Много е важно да създадем среда на непоносимост към корупцията на всички равнища. За това има категорична воля от страна на ръководствата на всички ангажирани институции и съм убеден, че резултатите тепърва ще стават видими. И това трябва да се случи не толкова заради препоръките на нашите европейски партньори, колкото заради доверието на българските граждани, които трябва да усетят по-осезаемо, че българската държава защитава техните интереси.

Защото корупцията не съществува само в България, тя е проблем на всички европейски държави. И това е още една възможност да покажем, че членството ни в Европейския съюз е успех, който не може да бъде омаловажен от често недоказани твърдения и подозрения към моята страна.