В ход са промените в Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси, който влезе в сила само преди два месеца, но БСП и ДПС решиха да го коригират, за да стане "по-добър" и да "заработи действително". В същото време НДСВ и част от опозиционните партии са против поправките. Каква е експертната гледна точка към спора?
Всеки закон, включително и този, има несъвършенства и накъде да се оправя. За съжаление обаче пропуските в сегашния закон не се оправят, а се предлагат промени, повечето от които отслабват действието на закона като инструмент за борба с политическата корупция.
В каква посока е това отслабване?
Трябва да се дискутират конкретно членове, за да стане ясно. Например, чл. 9, който в момента изрично забранява разпореждането с общинско и държавно имущество, даването на пари по европейски фондове и всякаква забранителна и регулативна функция, спрямо конкретно описани дружества, в които участват свързани лица с властимащите. С поправките сега се предлага замяна на текста, че съответните лица нямат право да извършват тези дейности в частен интерес. Като се провери какво означава частен интерес, се оказва, че са в непосредствена облага на техни роднини или на партии, от които те са зависими.
На практика това означава, че с досегашния текст голяма част от кметовете нямат право да извършват сделки със свой роднина и негова фирми, но с промяната се постановява един много дълъг процес, за да се установи дали този роднина има облага от сделката. Накрая може да се прецени, че няма такава. Известно е, че в много случаи съдът преценява, че конкретната облага или цена на сделка не е нарушила интереса на съответното дружество.
Затова твърдя, че непромененият чл. 9 е много по-рестриктивен и справедлив, защото чрез промяната реално се "отпуска въжето около шията" на неморалните властимащи, за да правят това, което искат.
Другият проблем създава и промяната на чл. 14, където се описва какви договори следва да се декларират, тоест, обхватът на обстоятелствата за деклариране. Там, например, е посочено, че трябва да се декларират само консултантски договори. Първо е спорно доколко публичните лица имат право да сключват такива консултантски договори, защото според сега действащия закон за държавната администрация те нямат такова право. Имат право да сключат договори за авторска дейност и да са преподаватели в университети. Сега се използва едно масово тълкуване на тази разпоредба и реално тя се нарушава.
В същия този член се предлага да се скрива от кого точно си взел частен заем. Посочват се различни причини, като защита на лични данни. В момента по тези декларации, които се подават в Сметната палата, медиите откриха, че един зам.-министър е взел 30 000 лева от фирма, която 1-2 месеца след това получава разрешение от съответното министерство и от съответния зам.-министър. Сега с поправката в закона това ще бъде скрито, както и други неща, като често срещана практика – сключване на договор за наем на някакво имущество, което притежава държавното лице на твърде висока цена в сравнение с пазарната, с някоя фирма, на която той е направил съответната услуга.
Има и други примери, които представляват отстъпление от това, което е постигнато при първоначалното приемане на закона.
Вие обаче изразявате доста по-различна теза от тази на правосъдния министър Миглена Тачева, която миналата седмица на правна комисия заяви, че промените са необходими и по-добре формулират какво е конфликт на интереси, кой трябва да го декларира и пр.
В много случаи могат да се направят лесни и правдоподобни предположения, че ще имаш конфликт на интереси. Голяма част на мотивите на вносителите на промените не отговарят нито на житейската логика, нито на юридическата. В началото те даваха примери за учителки и инспектори към просветното министерство, които са съпрузи и съответно се намирали в конфликтна ситуация. Тази интерпретация е откровена манипулация на общественото мнение, че според този закон учителката трябва да напусне работното си място.
Законът изобщо не прави промени в тази посока, а се уточнява, че към кръга от съпрузите трябва да се прибавят и лицето, с което съответния властимащ живее на съпружески начала. Съответното изискване за липсата на такива роднински йерархични зависимости е уредено в закона за държавната администрация, който е приет преди доста време. И ако имаме случай за напускане, то въпросните учителки е трябвало да го направят преди няколко години.
Полезното в закона за конфликт на интереси е, че има задължението за деклариране на такъв тип потенциални конфликти. Инспекторът, например, да декларира, че съпругата му е учителка и че ако се наложи той да прави инспекция в училището, където тя работи, той временно да бъде отстранен и проверката да бъде направена от друг. Няма проблем за това.
Целият смисъл с декларирането на широк кръг от потенциални конфликти на интереси е в това обществото да знае и да следи поведението на съответните публични лица и да се види, дали те не са водени от други мотиви от тези, които трябва да ги водят при изпълнение на служебното им положение.
Да върнем малко лентата назад и да си спомним какво се случи при случая "Батко". Премиерът и министрите в началото отричаха, че има конфликт на интереси, че въпросът бил морален. След това, разбира се, признаха, че има такъв.
Въпросът е, че ако искаме да ограничим действието на закона само до случаи на реализиран конфликт на интереси, ползата няма да е особена. Той затова и се казва "за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси", за да се види, че такъв е обхватът на потенциалните конфликти и да се създадат такива механизми, че хората да не попадат в конфликтни ситуации. И ако това стане, те да се дистанцират, за да няма обвинения.
Защо според вас се правят толкова бързо и спешно тези промени?
Управляващите бързаха и приеха закона без да си направят някакъв анализ до какво ще доведе прилагането му. Започнаха да говорят, че ще се стигне до трагедии, свързани с местната власт. Затова кметовете се "вдигнаха на война" срещу закона, мобилизираха се различни депутати и започнаха да се правят поправките, за да се каже, че те са за по-добро.
Местната олигархия се опитва да спаси възможността да работи по стария начин. Някои депутати открито потвърдиха, че всъщност искат да позволят местните обществени поръчки да могат да се печелят от свързаните лица поне по партийни линия.
За мен интерпретацията е, че една част от властта иска да си запази позициите и даже преиграва, защото в началото се бяха уплашили, че кметовете няма да бъдат в неправителствените организации. Можеха да постъпят по друг начин – да се снишат и да се опитат да отговорят на изискванията на закона, защото въпреки, че е добър, пак има някои вратички, които позволяват заобикалянето му.
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
37 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Без да искам съм допуснал промяна на полетата "автор" и "относно" при тяхното запълване.Моля Ви да ме извините.
За съжаление, Влад "теоритизира" в духа на духа на добре известната българска традиция амбициозно да се обосновават глупости поради самомнението на автора им, в случая неподкрепено от позваване или дори опит за вникване в материята. Ето защо ще си позволя малко по-дълга лекция по материята, която познавам от дълъг личен опит. А относно "двойкаджиите" - завършил съм ЮФ на СУ "Св.Климент Охридски" през 1992 г. с успех 5,51. (по време, когато дипломите означаваха нещо).Първо. “Конфликтът на интереси” …
е широко понятие, и най-общо означава ситация, при която едно и също лице има два (или повече) противоречиви/несъвпадащи интереси от едно и също правно действие (да го наречем най-общо "сделка"),което лицето извършва или в извършването на което на някакъв начин участва. Самото наличие на два противоречиви интереса у едно и също лице означава, че то [лицето] ще реши въпросите по "сделката" винаги е "в полза" на единия от "интересите" и съответно "в ущърб" на другия от интересите.
Най-типичния и лесен за разбиране (по не единствен) пример е длъжностно лице, което рушана въпросите по възлагане на някаква поръчка (може да е обществена, а може и да е (на частна компания - няма принципно значение)което, е свързано по някакъв начин (било роднински, било друг) с някой от участниците в процедурата. Двата противоречиви интереса на това длъжностно лице са следните" 1) в качеството си на длъжнотно лице (служебният) му интерес е да възложи поръчката по действително най-добрата оферта, …
а интересът му, поризтичащ от свързаността участника, е да я възложи именно на него (дори и да е без пряка материален интерес, а просто да го му "направи услуга" например).От наличието на тези два (или повече)повече несъвпадащи “интереси” у това лице произлиза принципната възможност колизията на тези различни “интереси” да компрометира ефективното осъществяване на самата процедура. Става дума именно за принципна възможност, т.е. самият факт на съществуване на “конфликтни [помежду си] интереси” у едно и също лице в рамките на конкретна процедура сам по себе си е достатъчен да компрометира тази процедура, независимо дали този конфликт реално е повлиял, или не, при взимането на определено решение/извършването на определено действие. При наличието на конфликт на интереси е налице “необорима презумпция”, че съответната процедура се опорочава. “Конфликтът на интереси” може да има най-различни проявни форми, като хипотезите са разнообразни и многобройни, и не е възможно да се обхванат изчерпателно. Именно за това даденото от ЕК определение на “конфликт на интереси” е общо, като дали е налице негово проявление следва да се изследва във всяка конкретна ситуация.
Второ: Принципът за недопускане на конфликт на интереси има смисъл именно за превенция, за да се предотврати изначално възможността (въобще) за компрометиране на определена сделка (в нашия пример процедура за възрагане на общ.поръчка). В този смисъл дори не може да се говори за разлика между "потенциален" и "реален" конфликт на интереси. Това е наш, бългаски уникален "принос" към теорията на конфликта на интереси. Ако под "реален конфликт на интереси" се разбира такъв конфликт, от който пряко и реално …
е произтекло неправилно сключване на сделка (възлагане на общ.поръчка), то този конфликт на интереси просто вече е произвел и конкретен вредоносен (вероятно престъпен) резултат. Трето. Отново неверни и подвеждащи са твърденията, че за да е налице конфликт на интереси съответното длъжностно лице трябва пряко да взема решенията по сделката (възлагането на общ.поръчка). С оглед целта на предотвратяването на конфликт на интереси безспорната практика е "участието" на длъжностното лице в "сделката" да се разбира изключително широко - като всяка форма на присъствие в съответната процедура, която дава възможност за вътрешна информация или влияние върху възлагането (дори напр. секретарят без право на глас в една оценителна комисия има определени възможности за влияние).Четвърто. Принципът за недопускане на конфликт на интереси е общоприет не само в публичната администрация, а въобще е нещо като "златен стандарт" при работата с донорски пари. За справка сайта на Committee of Sponsoring Organisation www.coso.org Още при отварянето ще се спрете на т.нар. Guidance on Monitoring Internal Control Systems, който подробна ще ви разясни нещата, вместо сами да си ги "теоретизирате". Все пак това не са въпроси за обща, а за специална култура.
моите поздравления за Вашето интервю.Фактът, че този най-важен за борбата с повсеместната корупция закон е подложен на "усъвършенстване" преди още да бъде приложен на практика, говори, че и този закон ще бъде в изгода на корумпираната олигархия и на корумпирания "политически елит".
Ti kude si na yasla? -- pri BSP ili pri DPS?
Въпросният център и в частност г-н Ялъмов, който е зачислен на котлова храна в него, са един от мвогото начини за харчене на пари на американските данъкоплатци през мрежата на ЦРУ. ЦРУ е държава в държавата и дори светли президенти, като Кенеди и Клинтън не успяха да се справят с него. Когато няма враг, ЦРУ го изобретява, защото не може да съществува без враг. Ялъмов е елементарен дупедавец и отрепка, анахронизъм, на който не следва да му се обръща внимание.
sa tolkova korumpirani che ne mozhe poveche !! BSP otgore na tova ima poveche ot 50 godishna praktika: Partiya i durzhavata byaha edno. Za tyah konflikta na interesi i korupciyata sa burzhoazni ponyatiya.
Коментирайте статията, а не работотдателя на автора й. По статията имате ли бележки? Нещо невярно или неясно?
Уважаеми господине,Изключително съм Ви благодарен за Вашите разяснения. Не съм юрист, специалист съм по информационни технологии, позволявам си да претендирам, че имам солидни познания не само по "житейска логика", но преди всичко от формална (математическа) логика. Но освен тези две логики с най-голямо значение в реалността е т.н. "размита логика" (Fuzzy Logic) на американския класик (от руски произход:-)) в областта на информационните науки Леонид Заде. Това е логиката на "размитите" понятия, т.е. …
на тези понятия, които могат да бъдат определени само статистически. Понятието "конфликт на интереси" е "железен" пример за размито понятие. Вашите разяснения са безукоризнено логични от гледна точка на всички възможни логики. Вашето "трето" твърдение (за секретарката) е блестящ пример за приложението на "размитата" логика в правото. (Преди известно време станах жертва на подобен конфликт на интереси - с участието на високопоставени държавни чиновници. Бяха ми нанесени неотстраними материални и най-вече морални вреди. Тогава се и занимавах с денонощни тежки размисли по аналогични проблеми. Но това между другото:-))Това, което твърдя е мое лично мнение - далеч съм от мисълта да претендирам за истина в последна инстанция.Но и свикнах с мисълта, че мога да се надявам само и единствено на себе си. Убедих се и в истинността на твърдението на Димитър Подвързачов: "В България можеш да срещнеш всякакви хора. Можеш да срещнеш даже честен човек. Но не можеш да срещнеш човек, на който след като си се доверил изцяло, да не те е предал"