Въпреки заплахата от вторник за спиране на газа за “Кремиковци“ заради 100 млн. лв. дълг към “Булгаргаз“, държавата не намери сили в уречения ден да врътне кранчето.

Докато в столицата работещите в металургичния комбинат за пореден път протестираха срещу поредната заплаха заводът да спре окончателно работа, по указание на министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров в сряда прекратяването на газовите доставки се отложи с една седмица.

Мотивът е, че бразилската компания CSN, с която пети месец се водят преговори да инвестира в обявеното в несъстоятелност предприятия и която във вторник обяви, че няма намерение да придобива нови активи, все пак е дала положителен отговор за сключване на договор за преработка на въглища в кокс на ишлеме в “Кремиковци“. Сделката ще осигури четири месеца работа на комбината, в които от ръководството се надяват, че ще се промени конюнктурата на пазара на метали, който се срина в резултат на финансовата и икономическата криза.

“Има още светлина в тунела“

От своя страна Петър Димитров заяви за тайнствен инвеститор, който проявявал интерес към “Кремиковци“, но настоявал за конфиденциалност, тъй като бил листван на борсата. “Всякаква публичност работи срещу такава сделка. Това е причината за отсрочка на спирането на газа, има още светлина в тунела“, заяви министърът на икономиката и енергетиката пред БНР. Дали ще стане влизането на инвеститори, не зависело от държавата, допълни той.

По думите му “Кремиковци“ е в режим на държавна подкрепа срещу ликвидиране от година и половина. “Включително в период, в който цената на металите бе полудяла, но дори и при цена от 700 евро на тон комбинатът трупаше загуба“, посочи Димитров. Според него евентуалният договор за ишлеме със CSN ще се използва за запазване на коксохимическото производство, което е най-уязвимо от спирането на газа, тъй като веднъж спряно, то не може да се възстанови, а от това се губела целостта на предприятието като производствен цикъл.

Министърът, който и във вторник твърдеше, че това положение с “Кремиковци“ не може да продължава и е редно предприятието да поеме по нататък в пътя си на банкрутирало дружество, ден по-късно повтори, че съществуването на комбината с този вид “товари “Булгаргаз“ и го дърпа в същата посока, в която върви “Кремиковци“.

Нов 7-дневен срок за началото на края

Димитров даде ново обещание, че ако след седем дни няма сключен договор с бразилците, ще се приложи единствената мярка за спиране на подаването на газ и спиране на работата на коксохима. Част от завода остава жизнеспособна и тези производства ще продължат да работят, обясни той..

По повод исканията на протестиращите работници от завода, министърът заяви, че няма възражения срещу схема за капитализиране на дълга, но при условие, че на входа на дружеството влиза 1 лев, а на изхода излиза лев и една стотинка. “Не може на входа да влиза лев, а на изхода да излизат 40 стотинки и ние да казваме дайте да капитализираме нещо“, каза Димитров. Той посочи, че само след обявяването му в несъстоятелност през лятото на 2008 г. заводът натрупал дългове за 62 млн. лв. към “Булгаргаз“ и НЕК, а изкарал продукция за 42 млн. лв.

Синдикът на завода Цветан Банков не можа да се ангажира категорично с очакване за подписване на договора за ишлеме със CSN до края на дадената отсрочка, но посочи, че ако такъв се парафира, ще се намали трупането на дългове към доставчици и кредитори. “Никой не поставя като искане плащането на дълговете към “Булгаргаз“ в този седемдневен срок, но и те не могат да бъдат удовлетворени всички, тъй като някои от тях са отпреди откриването на делото по несъстоятелност, но онези след това са приоритетни за погасяване чрез продажба на активи или при прилагане на оздравителен план“, заяви синдикът.

На фона на поредното сгъстяване на облаците над металургичния комбинат Георги Прохазки, представител на облигационерите на заема от 325 млн. евро, които се явяват втория по големина кредитор на завода след държавата, изненадващо заяви, че е обсъждано с държавата наливането на нови средства в завода. Така той щял да се поддържа в работещо състояние до приключването на кризата, тъй като при разговорите с много инвеститори ставало ясно, че те имат интерес към завода, но след стабилизирането на глобалната икономика.

Ако се сключи договор с бразилците, има възможност за поддържане на предприятието в работещ вид до подобряване на конюнктурата, каза Прохазки пред БНР. “Готови сме с държавата да обсъдим възможностите за съхраняване на завода и предлагане на по-нататъшен етап на стратегически инвеститор, който в момента се въздържа от инвестиции“, заяви той.

Потенциалните инвеститори чакат края на кризата

По думите му през последните седмици се прави всичко възможно да се потърси инвеститор, има контакт и с китайска фирма, но няма нищо конкретно. “Точно в пика на кризата интересът е много слаб, всички казват да се изчака да мине кризата и тогава заводът може да има бъдеще и да бъде модернизиран и не е добре да го отписваме“, каза още Прохазки.

“В рамките на план за поддръжка на завода, всеки от кредиторите трябва да поеме своите финансови ангажименти, включително облигационерите и държавата. Но това трябва да стане при ясни параметри какво може да се очаква при наливането на нови средства в комбината. Такива разговори са водени, но само в рамките на бъдещ договор със CSN. Сега самите кредитори може да се ангажират с поддръжката на комбината, ако държавата се съгласи на това“, допълни представителят на държателите на облигационния заем.

Според него разпродажбата на активи е най-лошият вариант и се надява да не се стигне до него.