Министрите си режат заплатите с 15% и спестяват 150 хил. лв.

Два дни преди евроизборите и месец преди парламентарните правителството извади решаващ "коз" - да намали заплатите на министрите, заместниците им и членовете на политическите кабинети с 15% до края на управленския им мандат.

Мярката за икономии се взема "не защото са необходими драстични съкращения на разходите, а за да подготвим добра фискална позиция, за да улесним следващото правителство", заяви финансовият министър Пламен Орешарски. Той обяви подготвяното решение на МС в присъствието на колегите си Петър Димитров и Емилия Масларова.

Но това не е всичко.

На министрите е възложено още да огледат административните разходи във ведомствата си и да преценят къде и с колко могат да намалят или изобщо да спрат парите за допълнителни бонуси, награди, командировъчни в чужбина, сметки за телефони, за коли, за климатици и прочие, съобщи Орешарски.

Предвижда се и да спрат назначенията на нови хора, а парите от освободените щатове да не се раздават между служители, нито да се купуват нови служебни коли, колкото и да са нужни. Министърът подчерта, че мерките за икономии ще се прилагат диференцирано и най-малки съкращения на разходите за заплати ще се направят в министерствата, където те са най-големи, като министерствата на здравеопазването и образованието.

Няма още решение откога влиза рязането на заплатите, но най-вероятно ще е от 1 юни и ще е до края на мандата на това правителството, защото следващото вероятно "ще има собствена политика по отношение на заплащането", каза Орешарски.

Колко ще се спести от орязването на заплатите?

С помощта на министъра на администрацията и административната реформа Николай Василев, Mediapool сметна, че тържествено разгласеното рязане на пари ще обхване около 300 души във върховете на властта, които получават средно около и малко над 1000 лева.

На месец това прави обща икономия от 45 000 – 50 000 лева. Ако "икономисването" продължи три месеца, фискалната устойчивост от мярката ще бъде подкрепена с мизерните 150 000 лева.

Голяма част от членовете на политическите кабинети имат допълнителни доходи. От участието си в директорските бордове на фирмите с държавно участие те получават възнаграждения, многократно надхвърлящи месечните заплати. Това е видно от годишните декларации, които обявяват пред Сметната палата.

"Не че има нужда"

По думите на Орешарски мерките за икономии се вземат, за да се подготви "добра фискална позиция" за следващото правителство, защото отсега било ясно, че приключването на тази година ще е съпроводено с доста трудности.

Ситуацията е динамична, обясни министърът като оправдание за стагнирането на разходите. Той напомни как в края на миналата година е прогнозиран ръст на БВП от над 4% през 2009 г., после тя е била коригирана на 2%, а сега вече е снижена на отрицателен ръст от 1% в края на годината.

Орешарски обаче се направи, че не помни твърденията на премиера и собствените си допреди два месеца, че "България стои добре в кризата", че "няма причини да преразглеждаме политиката на разходи, няма нужда да коригираме бюджета".

"Последните месеци редовно обсъждаме изпълнението на бюджета и фискалните цели, направихме същото днес на база на информацията за изпълнението в края на май", съобщи министърът, като не пропусна пак да отбележи, че "България е сравнително сред най-добрите страни в ЕС".

Същевременно той каза, че приходите са с 6% под събраните към май миналата година. Към края на май тази година разходите са 34.4% от годишния план, докато миналата година са били 33.3% от плана. Това е илюстрация, че разходите са под сравнително добър контрол, смята министърът.

Ефектът от допълнителното рязане на разходи извън ограничението от 10%, заложено като буфер в бюджета, което ще бъде различно за всяко ведомство, се очаква да бъде около 500 млн. лв. в края на годината, което значително подобрява "фискалната позиция" на страната.

Министърът отрече рязането на разходи да е с пропагандна цел, защото изборите идвали и си отивали, но, по думите му","ние трябва да се грижим за стабилитета на България".

А министърът на труда и социалната политика Емилия Масларова побърза да направи уточнението, че остава заложеното в бюджета увеличение на пенсиите от 1 юли.

По-късно премиерът Станишев коментира предложените мерки с думите, че така ще се гарантират заплатите в публичния сектор. Досега от правителството не се е чувала и дума, че заплатите на държавните чиновници са застрашени. Според Станишев обаче това била отговорна позиция към следващото правителство.

Премиерът призова още разумните финансови мерки да бъдат последвани и в сферата на местната власт, както и от други независими институции в страната. "Всеки може да прояви солидарност в период на криза", заяви той.

Николай Василев: Бях против да се харчат 2 млрд. лв. от излишъка

Пред Mediapool министърът на държавната администрация Николай Василев каза, че одобрява предложените икономии и напомни, че още от октомври миналата година е настоявал да се намалят бюджетните разходи. Той заяви, че е бил против изхарчването на 2 млрд. лв. от миналогодишния бюджетен излишък. "На нашето министерство бяха дадени 3 млн. лв. от този излишък, а те не ни трябваха", коментира министърът.

Сигналът, който даваме с това решение, има много по-голямо морално измерение от фискалното. Нека с него да се усетят тези, които орязването на заплатите не засяга, каза още министърът.