Облекчава се доказването на произхода на антики

Депутати от ГЕРБ са внесли в парламента предложения за промени в Закона за културното наследство, с които се отменя изискването притежателите на движими културни ценности да представят официален документ за доказване на произхода им.

Според текста, качен на страницата на парламента, думата "официален" отпада, с което на практика колекционерите могат да си послужат с какъвто и да е документ, включително обикновен договор за покупко-продажба от частно лице или аукционна къща.

Промените са внесени от депутатите Павел Димитров и Даниела Петрова от ГЕРБ. Те предлагат удължаване на срока за регистрацията на колекциите от шест месеца на една година, прехвърляне на някои правомощия от Института за паметниците на културата на министъра и "между другото" се прокарва въпросната корекция.

Тя, макар и дребна на пръв поглед, променя коренно идеята на закона, а политическото ръководство на Министерството на културата в лицето на ресорния зам.-министър Тодор Чобанов декларира при встъпването си в длъжност, че философията на закона няма да се променя. Самият Чобанов отказа коментар под предлог, че пътува за Москва.

Именно изискването да се доказва произхода на предметите в частните колекции предизвика най-силен отпор срещу закона от страна на колекционерското лоби. Археолози, музейни работници и колекционери се надпреварваха да декларират, че притежателите на много ценности като Васил Божков, Димитър Иванов и Боян Радев нямат проблем да докажат произхода на колекциите си и всъщност законът работел против дребните любители на антики.

Представянето на официален документ, издаден от държавен орган или съдебно решение, обаче е значително по-трудно от обикновен договор за покупко-продажба, с какъвто всеки на практика може да се снабди.

Междувременно министърът на културата Вежди Рашидов даде сигнали, че законът ще претърпи промени, защото е "лош", а във вторник пред бТВ той защити колекционерите.

"Една група хора са писали един закон против някой, а аз мисля, че законите трябва да бъдат писани от група експерти за цялата нация", заяви Рашидов.

"Навсякъде по света има фондации, колекционери. Аз лично 40 години живея благодарение на колекционерите. Кой да ми купи работите? Колекции не се правят в супермаркета", заяви министърът.

Той даде пример със златен часовник, който е купил преди години от битпазар в Париж за 700 долара и когато отишъл при часовникари във френската столица той бил оценен на 10 000 евро. Часовникът се казвал "Нополеон III" и в света имало само няколко такива екземпляра. "Каква фактура искате за това да ви дам?" - попита Рашидов.

Макар че преди дни Министерският съвет защити закона в свое становище по повод атакуването му от омбудсмана в Конституционния съд, това се оказа само формален акт. Кабинетът просто не подкрепя становището на омбудсмана, че атакуваните текстове са противоконституционни.

На последното заседание на кабинета Рашидов определил закона като "много лош" и "сериозна спирачка за развитието оттук нататък", става ясно от стенограма, качена в информационната система на правителството.