Група държави от Европейския съюз настояват за по-сериозен контрол и санкции спрямо България заради продължаващите проблеми в областта на правосъдието и вътрешните работи, независимо, че последният доклад на Брюксел обхваща период, в който е управлявало предишното правителство. Това съобщи министърът на външните работи Румяна Желева в сряда, без да уточнява за кои страни става въпрос.

Тя посочи, че цел на новото правителство е да убеди с непосредствената си воля, че предприема конкретни мерки да се постигнат конкретни резултати, за да не се разширява обхватът на механизма. Именно затова се е активизирала и работата по Шенген, където са налице много проблеми и са усвоени само 1.16% от общата сума, по която страната ни е бенефициент.

В същото време холандското правителство обяви, че напредъкът в Румъния и България не е адекватен и двете страни все още правят твърде малко, за да се справят с корупцията и организираната престъпност. Управлението на европейските фондове също е далеч под необходимото ниво, липсва и политическа воля за налагане на реформи.

Холандското правителство ще продължи да настоява за подобряване на положението в двете страни до достигането им на европейско ниво. Ако това не се случи, ще има сериозни последствия за трансфера на еврофондове за двете страни и присъединяването им към Шенгенската зона, се посочва в позиция на министъра по европейските въпроси Франц Тимерманс, външния министър Максим Верхаген и министъра на правосъдието Ернст Хирш Балин.

Според Холандия присъединяването към Шенгенското пространство би означавало изчезване на контрола в рамките на вътрешните граници и това не бива да се случва, докато не съществува достатъчно доверие между партньорите от Шенген, съобщи електронното издание за геополитика Isria.com.

В средата на юли холандският вестник "Хандсблад" съобщи, че група страни членки на ЕС, включваща Великобритания, Франция и Холандия, призовава за по-строги санкции срещу София. Все още никой не е поискал активиране на предпазна клауза, която ще означава отказ от признаване на решенията на българските съдилища в Европейския съюз – стъпка, която може да се превърне за европейската общност в още по-голямо главоболие от самата България - Хага, в частност оказва натиск за отлагането на членството на София в Шенген.

Eвропейската комисия на този етап не води разговори със страните-членки за допълнителни мерки или санкции срещу България и Румъния, коментира за БНР говорителят на комисията Марк Грей.

"Не, ние не сме участвали в такива разговори. Дискусиите сега се водят в съвета на базата на нашия доклад по мониторинговия механизъм от месец юли. Страните-членки под председателството на Швеция сега предстои да подготвят свои заключения. Европейската комисия обаче е убедена, че те ще споделят и приемат с консенсус анализите, препоръките и оценките от нашия доклад", заяви Марк Грей.

В документа комисията отправи критики за недостатъчен напредък и реши да остави в действие мониторинговия механизъм, докато не бъдат преодолени всички слабости, но не препоръча предпазни клаузи или каквито и да е санкции срещу България и Румъния.

Миналата седмица премиерът Бойко Борисов предупреди от София, че ако ЕС не възстанови замразени плащания за България, значи иска на власт да се върне тройната коалиция и България да си остане най-бедната и корумпираната страна в общността.

Първото премиерско посещение на Борисов в Брюксел е следващата седмица, като той ще води голяма правителствена делегация, която трябва да издейства отстъпки и отсрочки от ЕК.