Програма "Достъп за информация" остро разкритикува предложенията на МВР за промени в Закона за електронните съобщения (ЗЕС), които биха дали безконтролен и постоянен достъп на вътрешното министерство до мобилната телефония и Интернет-трафика. На общественото обсъждане на проекта в понеделник с резерви излязоха още представителите на прокуратурата, на "Мобилтел", на неправителствената организация "Интернет общество" и други.

С промените МВР цели да получи директен достъп до трафика на данни чрез интерфейс, вързан към системите за трафик на доставчиците. В случаите, когато фирмите нямат връзка с дирекция "Оперативно технически операции" (ДОТО), те ще бъдат задължени да предоставят информация в рамките на 8 часа след постъпване на искането. МВР ще има право да иска подобна информация за престъпления, по които се полагат минимум 2 години затвор и се провеждат издирвателни операции.

Освен съдебния контрол неясни функции в целия процес са възложени и на Комисията за защита на личните данни.

Проектът на ГЕРБ представлява значително разширяване на полицейския достъп до тези чувствителни данни в сравнение със сега действащото законодателство, прокарано от тройната коалиция миналата година. В момента ЗЕС дава право на МВР да иска достъп до данни по реда на Закона за специалните разузнавателни средства само при разследване на тежки престъпления с минимално наказание от 5 години затвор.

Ако Народното събрание приеме промените в този им вид, трафични данни ще бъдат достъпни за полицията, както ако има затрупан от лавина човек, така и ако някой обиди или наклевети друг.

В своето изложение вицепремиерът и вътрешен министър Цветан Цветанов заяви, че е предвиден съдебен контрол върху бъдещите действия на МВР. Той обеща, че силовото министерство няма да злоупотребява с данните. Цветанов оправда прокарването на тези промени основно с бавното предоставяне на информация от страна на трафик-операторите към МВР. Увеличаването на броя престъпления, за които ще може да се следи трафикът, бе мотивирано с предизвикателствата на 21 век и невъзможността България да бъде предвидим партньор за международното полицейско сътрудничество.

По време на встъпителните речи генералният комисар на МВР Калин Георгиев изтъкна като довод за прокарването на промените невъзможността на министерство да обвини "група младежи, които си говорят с Тангра". Той не обясни кой случай точно визира.

Според адвокат Александър Кашъмов от Програма "Достъп до информация" (ПДИ) промените всъщност дават безконтролен достъп на МВР да трафик-данните, а така разписан, съдебният контрол изглежда безсмислен. По думите му в предложените текстове съдът се намесва само когато има искане до МВР от друга служба за предоставяне на данни. "Съдебният контрол трябва да бъде на входа на данните към МВР", заяви той.

Кашъмов разкритикува липсата на изискване към полицейските служби да мотивират пред съда своите искания за достъп. Той напомни, че Върховният административен съд вече отмени безконтролния достъп на МВР до данните като противоконституционен и противоречащ на Европейската конвенция за защита правата на човека. От ПДИ и "Интернет общество" поискаха парламентарна комисия да контролира МВР, ако тези промени все пак бъдат приети.

Адвокат Кашъмов постави и въпроса защо МВР не е изпълнило закона като се внесат разчети колко ще струват на фирмите промените в ЗЕС. Представителите на министерството предпочетоха да не отговорят на тези конкретни критики.

Представителят на Върховната касационна прокуратура Ваня Севова "в лично качество" също не хареса проекта, макар да отчете нуждата от разширяване на достъпа до Интернет-данни. Според нея наблюдаващият прокурор трябва да има основна роля при искането на тази чувствителна информация, нарече съдебния контрол формален и обясни, че не разбира как точно Комисията за защита на личните данни ще контролира тези процеси.

От "Мобилтел" заявиха, че не е особено ясно какъв точно достъп ще осъществява интерфейсът, какви информации ще се искат и също се поинтересуваха каква ще е ролята на комисията за личните данни.