Пакет от мерки с цел ускоряването на делата и постигане на по-голям брой осъдителни присъди за организирана престъпна дейност и корупция, представи в сряда правосъдният министър Маргарита Попова. Сред радикалните предложения за промени в Наказателно-процесуалния кодекс са връщане на правата на участващите в разследването да дават свидетелски показания пред съда, както и използването на данните от специални разузнавателни средства (СРС) за напълно годни доказателства.

Съдиите ще имат право да назначават запасен адвокат, който ще се явява на съдебни заседания, ако титулярният защитник на обвиняемия отсъства без уважителна причина.

Прокурорите ще могат да правят същото в рамките на досъдебното производство. Заради множеството злоупотреби с болнични листове, които се използват за отлагане на дела, се обмисля идеята за нуждите на съдебното производство те задължително да бъдат придружени от детайлни епикризи.

Попова мотивира предложенията с нуждата от опростяване и ускоряване на процеса на доказване на престъпленията, както и разширяване на правата на участниците в наказателните дела. Въвеждането на "запасния адвокат" ще принуди държавата да увеличи бюджета на Бюрото за правна помощ, който в момента е около 3 млн. лева. Обвиняемият ще има право сам да си посочи резервен защитник, а ако не пожелае, той ще бъде назначаван от съда.

Данните от СРС-та ще бъдат годно доказателство пред съда, предвиждат промените в НПК. Присъда обаче няма да може да бъде произнасяна само върху доказателства, събрани със СРС-та.

Разпечатките от телефонните разговори могат да се ползват само след разрешение на съда с изключение на случаите, когато става дума за заплаха за националната сигурност.

Попова увери, че промените в кодекса са направени след анализ на решението на Европейския съд за правата на човека по темата за подслушванията в България.

Освен СРС-тата, годни за българската съдебна система ще бъдат и доказателствата, събрани от Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ).

Правосъдното министерство предлага още да се върне правото на полицаите да дават свидетелски показания пред съда. Преди три години това право им бе отнето заради презумпцията, че те са заинтересована страна в съдебния процес и могат да работят във вреда на обвинения.

"Тези предубеждения за полицаите са несериозни и дори абсурдни", заяви Попова като допълни, че европейските експерти са изразили своето недоумение защо разследващите в България не могат да дават свидетелски показания.

В НПК най-вероятно ще отпадне и срокът от 2 години, след който обвиняемите за престъпления с полагаем затвор до 5 години биха могли да поискат от съда прекратяване на делото. Маргарита Попова заяви, че държавата не може да си позволи да амнистира хора. Тази разпоредба бе заложена през 2006 година, защото по времето на Никола Филчев много неудобни хора получиха статут на "вечни обвиняеми" и бяха подложени на постоянна наказателна репресия от държавното обвинение.

"Има достатъчно гаранции в Закона за съдебната власт, че ако магистрат превиши правата си или не изпълнява служебните си задължения, той да понесе дисциплинарна отговорност", каза министърът.

С цел да се гарантират правата на пострадалите от престъпления ще се въведе и задължението служителите на МВР или прокуратурата да уведомяват жертвите за хода на делото. Така те ще знаят кога точно могат да предявят своите граждански искове.

Освен тези промени Попова промотира и идеята за създаване на специализирани съдилища, които да се занимават с детската престъпност. Детайлният проект трябва да бъде представен в началото на следващата година.