Първата стъпка от реформите в БАН е разделянето на академичното от финансовото ръководство на академията, заяви пред БТА министърът образованието, младежта и науката Сергей Игнатов.

Ще се върви към намаляване броя на институтите и на ненужните звена, както и децентрализация на цялата система.

Средствата за БАН за следващата година са колкото за 2009 г. - малко над 84 милиона лева, съобщи министър Игнатов. Той каза, че "парите за наука трябва да бъдат на проектен принцип, така, "на калпак", няма да се раздават, защото това са публични средства".

България има прекрасни учени на световно ниво, имаме институти с много голяма и дълга традиция, обаче днешната структура на БАН, независимо от взетите мерки в началото на 90-те години, все още е същата, както по времето на СИВ, каза
Сергей Игнатов. Според него трябва да се разбере, че броят на институтите в
БАН не е твърдо число, а пластично, променящо се във времето в зависимост от проектите. Това трябва да важи и за катедрите и факултетите в университетите, и за институтите. Световният опит показва, че най-успешни са тези научни и образователни институции, при които е разделено академичното от финансовото
управление, посочи министър Игнатов. 

На 30 ноември резултатите от международния одит за дейността на всичките 69 институти и лаборатории на БАН. След тази дата ще анализираме в кратки срокове резултатите и ще набележим крачките, по които ще тръгнем да реформираме
академията, коментира председателят на БАН акад. Никола Съботинов. Той обеща, че ще се постараят да освободят средства за назначаването на млади хора.

Предстои да бъдат пенсионирани около 500 човека, за което ще бъдат отделени 3 800 000 лева, каза Съботинов. Той добави, че в БАН работят близо 7 500 души, като от тях учените са около 3600, а останалите са инженерно-помощен персонал. 

Според Никола Съботинов средно в Европа 36 на сто от учените работят в университети, а останалите - в научни центрове. В САЩ 25 на сто от учените работят в университети, в Япония - 18 на сто, а в Германия 20-25 на сто.

В БАН са съсредоточени 18 на сто от българските учени и те произвеждат около 60 на сто от научната продукция на страната, коментира акад. Съботинов.