![]() |
|
||||
|
|||||
|
23 Ноември 2009
Интензивните животновъдни практики се използват за масовото производство на месо в богатите държави, където се консумира шест пъти повече месо отколкото в бедните страни. Тези практики са изключително жестоки към животните, унищожават гори и диви животински и растителни видове, за да се освободи повече място за отглеждане на фуражни култури и за пасища. Изследването моделира бъдещето на производството на храни спрямо различните начини на хранене, животновъдни методи и употреба на земята, като заключава, че може да се произвежда достатъчно храна, с която да се изхрани нарастващото население, да се осигури по-справедлива и по-здравословна диета, като в същото време се избегне обезлесяването и жестокостта към животните. Продължаването на глобалната консумация на месо и млечни продукти, които вече са причина за отделянето на повече емисии от газове, влияещи на климата отколкото целия транспорт по земята, ще изтощи докрай природните ресурси и ще доведе до необратими промени в климата. Като алтернатива на усилията на агробизнеса да направи животновъдството още по-интензивно, за да изхрани населението на земята, което се очаква да е над 9 милиарда през 2050 г., изследователите предлагат диета, в която се консумира месо три пъти седмично, като не се секат гори, животните се отглеждат свободно във ферми с достъп до открити пространства и се използват природосъобразни селскостопански методи. Хората с наднормено тегло в западните държави и тези, страдащи от недохранване в третите страни, са по около 1 милиард. По-справедливото разпределение на протеиновите ресурси ще даде възможност за преодоляване на глобалните здравословни проблеми, се казва в доклада. Изхранването на света по предлагания щадящ начин означава, че ще има малко площи за производство на биогорива за автомобилите. Изхранването на хората е приоритет. "Състрадателно световно животновъдство" и "Приятели на земята" апелират за пренасочване на субсидиите от интензивните системи към методи, щадящи планетата и животните. Организациите предлагат правителствата да вземат мерки за измерване и намаляване на влиянието на производството и консумацията на месо и млечни продукти и за пренасочване на субсидиите за интензивно животновъдство към методи, щадящи природата и отглежданите животни. "Новината, че можем да изхраним бързо нарастващото население без да вредим на земята и все пак да ядем месо, е страхотна", казва Клер Охбороу от "Приятели на земята“. "Британското правителство вече подкрепя водещи научни изследвания, които апелират за изтегляне на интензивните практики. Време е да спрем харченето на обществени пари за тях и да ги пренасочим към щадящо планетата животновъдство", допълва той. Според Ласе Бруун, ръководител кампании в "Състрадателно световно животновъдство“, като се вземе предвид фактът, че отглеждаме 60 милиарда животни всяка година и се очаква тази цифра да се увеличи двойно при сегашните темпове на консумация, трябва наистина да преосмислим животновъдните си практики. "Животните се отглеждат като производствени единици, които ни снабдяват с евтино месо. Истинската цена на прекалената консумация на месо е страдание за животните, обезлесяване, затлъстяване. Ние притежаваме силата на избора да спасим планетата и да се грижим за животните. Единственото, което трябва да направим е да променим хранителните си навици към по-здравословна и справедлива алтернатива.”, казва Бруун. Месото и планетата Намаляването на глобалната консумация на месо би освободило 1 млн. кв.км. земеделска земя и 27 млн. кв. км пасища, които могат да бъдат използвани като въглеродни контейнери с възстановяване на растителността върху тях. Изяждането на една пържола е равно на взимането на 51 душа. За производството на 1 кг телешко се използват 15 500 л. вода. Следователно за една пържола от 300 грама се използват 4650 л. вода. Душ с умерен воден поток излива около 9 литра в минута, 10 минутен душ съответно ще излее 90 литра. 4650/90 =51.67 душа. За производството на един килограм месо са нужни 12 пъти повече вода отколкото за производството на 1 кг пшеница и пет пъти повече вода от необходимата за производството на 1 кг ориз. Една трета от земеделската земя на планетата се използва за производство на фуражни култури. Около 40% от зърнените култури се използват за изхранване на добитъка, като в богатите страни този процент достига 70. Голяма част от земята, енергията и водата се използва за отглеждане на култури за изхранване на животни, а в същото време тази земя може да бъде използвана за отглеждане на култури за директна консумация от хората. В индустриални системи се отглеждат 74% от птиците за месо, 55% от прасетата, 68% от кокошките-носачки и 43% от едрия рогат добитък. В резултат на това 72% от фуража се използва за хранене на прасета и птици, които най-често се отглеждат в интензивни системи. Доклада на Агенцията по Храните на ООН сочи, че индустриалното земеделие расте с 6 пъти по-високи темпове от останалите животновъдни методи. Хранителен режим Според изследването със "справедлив режим с намалена консумация на месо" е възможно да се изхранят 9 млрд души, осигурявайки им здравословна диета, включваща месно ядене два до три пъти седмично. Хранителният режим в западните страни: средностатистическият европеец яде дневно голяма телешка пържола (300 гр), две порции пилешко бяло месо (две 150-грамови пилешки гърди), порция свинско и консумира около 100 милилитра мляко и около 100 грама сирене. За по балансирана диета европеецът може да яде седмично малка телешка пържола (150гр), порция риба, порция пилешко (150 гр), две наденици и две яйца, както и малки порции мляко, масло и сирене всеки ден. Сравнено със сегашната консумация това означава ограничаването на месо в два дни от седмицата и яденето на по малки порции. Ако целта е да се премине изцяло към биоземеделие, средният европеец трябва да консумира месо и риба два до три пъти седмично, с малки порции млечни продукти всеки ден. *Изследването е на "Състрадателно световно животновъдство" и "Приятели на земята".
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
|
© Copyright Mediapool
|