Преизбирането на Мартин Димитров и бъдещето на СДС

Преди провеждането на втория поред пряк избор за лидер на СДС, Мартин Димитров беше заявил в отговор на нападките от страна на неговите опоненти, че не само ще се кандидатира за втори път, но и ще бъде избран още на първия тур – без балотаж. Вече може със сигурност да се прогнозира, че е изпълнил това си обещание: според паралелното преброяване на неговия щаб той запазва своя пост с 56% от гласовете.

При неочаквано висока изборна активност, която не допуска възможности за изборни манипулации: гласували са към осем хиляди от имащите право на глас единадесет хиляди редовни членове на СДС.

Все още не може със сигурност да се предположат крайните резултати, но и от досегашното преброяване е очевидно, че Мартин Димитров води убедително пред конкурентите си Любен Петров и Румен Христов – като Иво Цанев е събрал най-малко гласове от всички кандидати – обяви още председателят на националната комисия за вътрешните избори Владимир Кисьов.

Той се въздържа да прогнозира възможностите да се стигне до балотаж, но по известните досега резултати можем да съдим, че шансовете това да се случи са нищожни. Един пример – в Пловдив, където наистина имат основания да са недоволни от Мартин Димитров, тъй като там бе пробутан като водач на листа Димо Гяуров, резултатите са категорично в негова полза. Според местния пресцентър там Мартин Димитров е спечелил 82% от гласовете, след него са нарежда Румен Христов с едва 11%, Любен Петров с 6% и Иво Цанев с 2%.

Показателен е и друг един резултат в контекста на тази област, която според делението на избирателни райони при тези вътрешни избори обхваща една четвърт от България: за член на НИС с 88% е подкрепен Светозар Шуманов, докато за Дора Христова са гласували едва 12%. От което следва, че и депесарското лоби в СДС, и злополучната софийска организация, заедно с нейните подгласници (предимно от Благоевградска област – там, дето имат навика да поддържат кандидатури на ДС) са претърпели пълно и – надяваме се – окончателно поражение.

Това са конкретните резултати, а изводите са друга опера – и би трябвало да бъдат търсени не само в прагматиката на конкретния политически момент, но и с оглед бъдещите перспективи за развитие на СДС, а респективно и на Синята коалиция.

Би трябвало да припомним, че синята партия е единствената в страната, която избира своя лидер по възможно най-демократичния начин – чрез пряко гласуване от всички нейни членове. И трябва да се признае, че този механизъм работи перфектно. И при предишните, и при сегашните избори беше избрана единствената що-годе прилично изглеждаща кандидатура – и беше избегната възможността СДС да се превърне в заложник на ДПС – или на разни общинарски интереси.

Заслужаваше ли Мартин Димитров да бъде преизбран?

Ако гледаме нещата съобразно сегашното дередже на синята партия, най-вероятно да, заслужаваше. Поради поне едно достойнство – че успя да се пребори с отвратителната кампания срещу СДС непосредствено преди парламентарните избори – когато не само неговия предходник Пламен Юруков, но и част от сегашните му опоненти работеха рамо до рамо с тройната коалиция за съдебното елеминиране на партията от участие в изборите.

Вероятно ще си спомните тази най-позорна страница от близката история на СДС – и какви неща се пишеха и говореха тогава. В този критичен момент Мартин Димитров успя да удържи положението – въпреки че това му струваше загубата на основни позиции в преговорите за съставяне на Синята коалиция – което впрочем не бяха никак леки за СДС.

И сега същите тези хора, които тогава провалиха тези преговори, го обвиняват, че бил предал СДС на Иван Костов – и партията се била обезличила в този съюз. Въпреки че – както е добре известно – не спадам към феновете на Иван Костов – няма как да не отбележа, че това поведение е, меко казано, непочтено.

Най-малкото защото Мартин Димитров е прав, като посочва в своя актив и оставането на СДС на политическата сцена – от резултатите на изборите става пределно ясно, че нито СДС, нито ДСБ щяха да влязат самостоятелно в парламента – и без тази коалиция цялата традиционна десница щеше да сподели съдбата на ВМРО и ССД.

Прав е и като посочва доминиращата позиция в Синята коалиция – все пак седесарите наистина имат десет народни представители, а ДСБ – само пет. Истина е и че дори в това незавидно дередже сините все пак се пребориха за един евродепутат, докато на предишните избори нямаха такъв.

Остава ни обаче да се запитаме – а това достатъчно ли е, за да потвърди историческата мисия на СДС? За това ли беше създадена синята партия – и за това ли стотици хиляди хора излязоха на улицата в началото на 90-те – за да оцелява СДС с десет депутати и един евродепутат?

И изобщо оцеляването ли е това, което може да се разглежда като успех

– не е ли самият факт, че сме го докарали до там, свидетелство за едно поражение?

Да, членовете на СДС направиха верния избор – избраха този, когото можеха да изберат. Само че навремето имаше един тъп виц: влиза един човечец в магазин и иска да си купи десет яйца; дават му едни такива мънички и потрошени. Ама чакайте, казва той – искам аз да си избера десетте яйца. Точно така – казва продавачката – ето ви десет яйца, избирайте си ги.

Та и тези избори са нещо подобно. Да, Мартин наистина се губи в сянката на Иван Костов – и някак си не съумява да се държи като лидер, липсва му жестът, интонацията, аурата – това е очевидно. Само че: как да избереш десет яйца от десет предложени? Кого да избереш на негово място? Любен Петров? Румен Христов? Не е нужно дори да ги познавате – достатъчно е само да се вгледате в лицата им, за да разберете, че тая няма да стане.

Чие говорене да приемем за автентично, след като долавяме анемичните интонации на новия стар лидер – това на Иван Со Стефан Иванов, на Борислав Бориславов? Не. Сори, ама не стават. Не само заради старите си грехове, но – най-вече – заради липсата на потенциал.

И това е трагедията на СДС – липсват личностите, а като

липсват личностите – липсват и идеите.

И след като липсват идеите – липсват и перспективите за развитие, а техния дефицит вече със сигурност е гаранция за деградация във всички плоскости – включително и морална. (Подкрепата на Синята коалиция за агент на ДС като кандидат за кмет на Разлог е едно от свидетелствата за тази деградация.)

Това е факторът, който съсипва тъй наречената “традиционна десница” –

тя оцелява, но няма какво да прави със своето оцеляване.

И поради своята електорална, но още повече личностна немощ е принудена да търпи унижението от страна на “големия брат” ГЕРБ, който чисто и просто заявява: ще ме подкрепяте и това си е; без коалиционно споразумение и без участие в правителството – защото съм голям, важен и се водя основен партньор на Европейската народна партия – и най-вече защото няма къде да ходите, ако не ме подкрепяте. И сдвоеното на две партии СДС, обединено отново уж за да стане коректив, какво да прави – подкрепя...

Какво да прави Мартин Димитров оттук нататък?

Често казано – не знам. Може би първо трябва да реши нещата сам за себе си – има ли потенциала да направи нещо или не. И в случай, че си отговори положително на този въпрос – първо да подреди своята къщичка. Например – да поиска оставката на цялото ръководство на столичното СДС – и да отстоява позицията за пряк избор на ново такова.

След което да наложи (не просто да поиска, а именно да наложи) точно формулиране на границите на допустимост по отношение на подкрепата на Синята коалиция за ГЕРБ – като се поставят условия за конкретни действия, при които тази подкрепа остава валидна (например лустрационни мерки, създаване на институт за национална памет, гласуване на специален закон, осъждащ престъпленията на комунистическия режим, ясна и окончателна ревизия на руските енергийни проекти в България, промяна на съдебния закон и смяна на досегашния ВСС и др.).

И най-сетне – в случай, че подобно искане бъде отхвърлено – с традиционните за Бойко Борисов заплахи за предсрочни избори – да се каже ясно: добре, щом е така, приключваме с безусловната подкрепа за ГЕРБ, и оттук нататък следваме само своите политически приоритети и гласуваме в съгласие с тях – като всеки път, когато нашите виждания не съвпаднат с тези на управляващите, ще представяме на вниманието на обществото нашия алтернативен, автентично десен вариант.

Това е, което трябва да се направи. Остава само някой да намери в себе си куража и мощта да го реализира. Иначе – досегашното разкрачено положение на десницата е лишено и от смисъл, и от перспектива. То предполага само стратегии за оцеляване, не за развитие.

И ако това статукво бъде запазено, традиционната десница просто ще се превърне в запушалка, която не дава възможност дясно мислещите хора в България да получат адекватното си политическо представителство. И рано или късно тази запушалка ще изхвърчи. Следващите месеци ще покажат има ли смисъл да чакаме – или нещата са безнадеждни – и трябва още отсега да се мисли как десницата да започне своя градеж от самото начало.