Промените в Закона за електронните съобщения (ЗЕС), който ще дадат безконтролен и постоянен достъп на МВР до данните на мобилните оператори и интернет-трафика, влязоха в парламента. За промените вътрешното министерство настоява упорито, но всичките му опити досега да ги прокара удряха на камък.

Предишният парламент, например, отряза четири пъти желанието на МВР да си осигури постоянен достъп до мобилната телефония и трафика в глобалната мрежа.

Мотивите на МВР са, че чрез бързия достъп до телефонни разпечатки ще бори много по-ефективно редица престъпления като отвличания, убийства, заплахите за убийства, грабежи и т.н. Трафичните данни щели да помогнат в борбата с пиратството, разпространението на детска порнография, финансови измами и други компютърни престъпления.

С промените МВР цели да получи директен достъп до трафика на данни чрез интерфейс, вързан към системите за трафик на доставчиците. В случаите, когато фирмите нямат връзка с дирекция "Оперативно-технически операции" (ДОТО), те ще бъдат задължени да предоставят информация в рамките на 8 часа след постъпване на искането.

МВР ще има право да иска подобна информация за престъпления, по които се полагат минимум 2 години затвор и се провеждат издирвателни операции.

Реално погледнато, МВР и сега може да вади телефонни разпечатки на мига, но те са незаконни, а когато поиска такива от мобилните оператори, ги получава с голямо забавяне.

Проектът за промени, реализират от ГЕРБ, значително разширява полицейския достъп до тези чувствителни данни в сравнение със сега действащото законодателство, прокарано от тройната коалиция миналата година.

В момента ЗЕС дава право на МВР да иска достъп до данни по реда на Закона за специалните разузнавателни средства само при разследване на тежки престъпления с минимално наказание от 5 години затвор.

Ако Народното събрание приеме промените в този им вид, трафични данни ще бъдат достъпни за полицията, както ако има затрупан от лавина човек, така, и ако някой обиди или наклевети друг.

Промените поставят в деликатно положение интернет-доставчиците, тъй като фирмите нямат представа какъв точно ще бъде интерфейсът, чрез който МВР ще следи трафика. Не е ясно и как ще се гарантира, че полицията няма да злоупотребява с информацията. Изниква въпросът, защо доставчиците трябва да пазят 12 месеца данните.

В мотивите на вносителите на промените е записано, че с тях се отстраняват сериозните проблеми, които възникнаха при работа по разкриване и разследване на престъпления.

Липсата на възможност за незабавна реакция при различни престъпления позволява на извършителя да заличи уличаващата го информация и да унищожи данни, които биха могли да послужат за доказване на деянието, аргументират се вносителите.

По време на обсъждането на промените адвокат Александър Кашъмов от Програма "Достъп до информация" заяви, че те дават безконтролен достъп на МВР да трафик-данните, а предвиденият съдебен контрол изглежда безсмислен.

В предложените текстове съдът се намесва, само когато има искане до МВР от друга служба за предоставяне на данни, а съдебният контрол трябва да бъде "на входа" на данните към МВР.

Не се предвижда и изискване към полицейските служби да мотивират пред съда своите искания за достъп.