Русия изяви готовност да осигури проектно финансиране и да не иска от България държавни гаранции изграждането на АЕЦ "Белене".

Разбираме притеснението на българското правителство, че не иска да се ангажира с държавно финансиране в условията на криза, заяви в София руският министър на енергетиката Сергей Шматко след приключилите в петък заседания на руско-българска междуправителствена комисия за икономическо сътрудничество.

Русия предлага проектно финансиране на корпоративно ниво и е готова да поеме плащанията към фирмите, ангажирани с доставки на оборудване за бъдещата АЕЦ, чийто изпълнител е руската компания “Атомстройекспорт“. Шматко каза, че руските фирми продължават да изпълняват поръчки за оборудването на втората българска атомна централа, независимо, че българското правителство замрази всякакво финансиране на проекта.

“Очакваме да ни съвпаднат интересите. България се интересува от АЕЦ “Белене“, защото ще създаде работни места и икономическо развитие на местните фирми. Нашият интерес е да се реализира един проект, който ще ни осигури участие на европейския пазар и сме готови да поемем риска“, заяви Шматко.

“Аз смятам, че RWE вече съжалява и ще съжалява, че се е оттеглила“, каза още той и допълни, че Русия никога не е смятала да спре този проект.

В информации на руски медии от първия ден на срещата се посочва, че Русия е дошла с оферта за придобиване на 100 процента от ядрения проект, но според източници от българската делегация позицията на страната за запазване на минимум 20 на сто от мощностите е категорична.

Българският министър Трайчо Трайков заяви, че акционерното участие не е водещият интерес за руската страна в случая с АЕЦ “Белене“ и че правилното структуриране на проекта може да стане на един или два етапа. Той допълни, че не може да бъде по-конкретен относно формулата за реализация на проекта и намирането на инвеститори в него, но каза, че това трябва да стане на приемлива цена.

По думите му до две седмици ще се обяви процедура за избор на консултант, с който да се изработи стратегията за структуриране на ядрения проект и да се намерят инвеститори в него.

Трайков заяви още, че България е заинтересована от руските енергийни проекти при икономическа обоснованост и правилна структура на разходите.

През последните месеци правителството отправя покани за участие в "Белене" към САЩ, Франция, Италия и други западни партньори, но засега открит интерес проявява само Русия.

По време на срещите в София българските представители са получили необходимите детайли по предложението на Русия за увеличаване на капацитета на газопровода "Южен поток" от 31 млрд. куб. м . годишно на 63 млрд. Предстоят преговори между “Газпром“ и “Българския енергиен холдинг“ за създаването на смесеното дружество и паралелна работа по предпроектното проучване, тъй като на негова база трябва да се сформира дружеството.

Шматко посочи, че сега трябва да се уточни и принципът на управление на бъдещото дружество.

“Бургас-Александруполис“ по-важен от “Самсун-Джейхан“

Според руския министър не може да се каже, че проектът за петролопровода “Бургас-Александруполис“ е замразен заради процедурата по оценката за въздействие върху околната среда в България.

Изпълнителният директор на проектната компания за нефтената тръба “Трансболкан Пайплайн“ Александър Тараканов каза пред журналисти, че екооценката ще бъде внесена за одобрение в екоминистерството през март 2010 г. Законовият срок за отговор е два месеца.

“Ако екооценката е отрицателна, суверенно право на България е да се откаже от проекта, но в крайна сметка ние правим всичко възможно да го разработим така, че да бъде одобрен“, каза Сергей Шматко.

Той отрече неофициалните информации, че Русия е предложила да подпомогне България да си плати годишната вноска в “Трансболкан“.

Страната ни трябва да внесе две вноски от по 2.34 млн. евро за 2009 г., но това не е сторено, като преди дни премиерът Бойко Борисов заяви, че като се намерят пари за майките с деца, може да се помисли за вноската в нефтения проект.

Тараканов уточни, че в устава на компанията съществува опция, ако един от акционерите е затруднен финансово, останалите да му поемат вноската, но срещу лихва. Няма начин заради плащането на България компанията да фалира, допълни той.

По думите му за Русия “Бургас-Александруполис“ е много по-важен и се предпочита пред “Самсун-Джейхан“, тъй като е в много по-напреднала фаза от турския проект, за който има само подписан меморандум за интерес.

Русия не желае да се отказва от посредниците

На срещата са били обсъждани и бъдещите договори за доставка на газ, въпреки противоречивата информация преди това, че въпросът няма да се повдига.

Предявените от България още в началото на т.г. искания за директен договор с “Газпром“ и отпадане на посредниците, руският министър отново даде да се разбере, че нямат желание за такъв вариант. Трябва да се проучи внимателно положението с доставчика, който не е просто посредник, а развива и газопреносната мрежа, каза Шматко, явно визирайки “Овергаз Инк.“.

“Естествено, “Газпром“ ще вземе предвид българската позиция и може да се измисли нова формула за съвместно сътрудничество“, добави Шматко.

Без пробив в преговорите за оръжейните лицензии и имотите

След заседанието на българо-руската комисия стана ясно още, че ще има рестарт на преговорите между двете страни за оръжейните лицензи. Сега нито София, нито Москва, са удовлетворени от постигнатите на предишната комисия договорености, но не харесват и сега предложените.

Затова преговорите тръгват пак от началото, като няма срок кога ще се постави новото начало, посочи зам.-министърът на отбраната Валентин Радев пред журналисти.

Шматко предпочете да не отговори на въпроса какво е тяхното предложение за решаване на проблема с руските оръжейни лицензи, а Радев каза само, че руснаците не са съгласни да се решава поотделно за всяка сделка на корпоративно равнище между съответните български и руски предприятия.

Не бе съобщено нищо по чувствителната тема за дипломатическите статути на някои руски сгради у нас и на българския Център на промишлеността в Москва, който в последната година два пъти беше обект на акции на руските спецслужби. Според участници в заседанието това е прекалено тежък проблем, чието разрешаване се дискутира от години и надали скоро ще има резултат.

И Трайков, и Шматко отбелязаха като тревожна тенденцията за свиване на стокооборота между двете страни, който за тази година е намалял с 48. 9 на сто до 2.7 млрд. долара, и се ангажираха с предприемането на мерки за преодоляването на проблема.

Като такава бе отбелязано откриването на митнически пункт на пристанището в Кавказ, докъдето пътува фериботната жп линия от Варна, което ще даде тласък на износа на български акцизни стоки като вино и цигари.

На българското искане за участие в изграждането на съоръжения за зимната олимпиада в Сочи през 2014 г., Русия е обещала да даде консултанти, които да посъветват българските фирми как да участват в търгове.

Като реални документи от срещата бяха подписани само протокол от работата на заседанието, рамково споразумение за проектиране и строеж на хидровъзел “Индже войвода“ между “Хидрострой Бургас“ и “Зарубежводстрой“, който се оказа всъщност стара идея за язовир “Дебелт“, както и меморандум за разбирателство за сътрудничество в областта на метрологията.

Самата пресконференция бе открита от двамата министри с думи за удовлетворението на Москва от намерението на София да се продължи работата “в дух на доверие“, след като вече е направена “доста добра инвентаризация на отношенията“.

“Много скептици говориха, че ще има охлаждане на отношенията с България с идването на власт на новото правителство, но сега с това заседание ние ги опровергахме“, каза Шматко. Трайков посочи, че “срещата е ясен сигнал за значението, което отдаваме на отношенията с Русия“.