Лечебните заведения за болнична помощ ще трябва да осигуряват непрекъснато 24-часово изпълнение на лечебната дейност по медицинските специалности, за които имат получено разрешение. Това предвиждат промени в Закона за лечебните заведения, одобрени от правителството в сряда.

Освен да работят денонощно, за да получават финансиране от републиканския бюджет или от бюджета на НЗОК, клиниките, отделенията и секторите в лечебните заведения за болнична помощ ще трябва да отговарят на още няколко критерия - съответствие на дейността на лечебното заведение с утвърдените медицински стандарти, осигуреност на лечебното заведение с медицински кадри на основен трудов договор, налична и технически изправна медицинска апаратура.

Въз основа на тези критерии вбъдеще ще се разработват националната и областната здравна карта, чието съдържание се променя с предложените изменения в закона.

С тях отпада определянето на видове лечебни заведения за болнична помощ според териториалния им обхват - районни, областни, междуобластни и национални. Отпадането на този принцип се обосновава с несъответствието му с принципа на свободен достъп на пациентите до медицинска помощ.

Отпада и определянето на болниците като многопрофилни. Те вече ще бъдат два вида - болница и специализирана болница. "Болница" ще е лечебно заведение, в което има сектори, отделния или клиники по медицински специалности. "Специализирана болница" пък е лечебно заведение в което има сектори, отделения или клиники по една медицинска (дентална) специалност.

В законопроекта се регламентират критериите, за да бъде една болница университетска - наличието на преподавателски състав и материално-техническа осигуреност, вътрешна система за оценяване и поддържане на качеството на обучението, включваща и проучване на студентското мнение поне веднъж годишно. Вече ще има възможност за определяне на една клиника или отделение за университетски в болница, която не е университетска.

Законопроектът предвижда възможност в болниците за активно лечение да се разкриват структури за долекуване и продължително лечение или рехабилитация.

Предлага се ново определение на хосписа - той е лечебно заведение, когато в него медицинските и другите специалисти осъществяват палиативни грижи за терминално болни пациенти. Същевременно се регламентира възможността хосписите и домовете

за медико-социални грижи също да предоставят социални услуги по Закона за социалното подпомагане.

С измененията в закона диспансерът отпада като вид лечебно заведение. Вместо диспансери за психични заболявания се създават нов вид лечебни заведения - центрове за психично здраве. Регламентирано е изрично, че лечебните заведения за стационарна психиатрична помощ могат да предоставят социални услуги по Закона за социално подпомагане.