"Октоподът" е дълбоко вкоренен във всички власти

Основното е, че ние ясно показахме на обществото и на представителите на съдебната система, че ВСС отрича такъв вид контакти и такъв вид изграждане на кариера. Това твърдение вероятно може да звучи много наивно и смешно. Нещо от типа: "Вие сега ли започвате да отричате тези неща". За тази цел искам да припомня 20-годишната история на реформата на съдебната власт. Помним всички потайни решения. Принципна работа бе 15 минути преди началото на заседание да се внасят извънредни точка за назначаването на еди кой си магистрат. Случвало се да бъдат избирани хора без ценз и стаж, а после решенията да бъдат отменяни. Заради тези случаи на няколко пъти законът бе променян.

Съдебната система се е изграждала именно при този морал и тези правила. Този ВСС за първи първи път каза, че това е укоримо. Освен това за първи път облече този укор в правна форма и наложи наказания. Много хора казват: "Защо не ги уволнихте всичките след като са говорили с Красьо?"

Може би и това щеше да е правилно. Не бива обаче да се забравя, че до този момент всички съдебни съвети са толерирали точно тази форма на лобизъм. Тя става възможна, когато законът постоянно се мени, а при неясни правила се появят неясни и изкривени практики. Добре е, че в този случай тези, които са контактували с Красьо вече са с дисциплинарни наказания, но не знам дали заслужават най-тежката мярка.

Защо?

Според първоначалния конституционен модел магистратът е несменяем. Уволнението стана възможно след поправка в основния закон, но това е възможност по изключение. Той трябва да извърши нещо, граничещо с престъпление. Без да бъда адвокат на ВСС ще кажа, че тези хора ги наказахме за съмнение, че чрез ходатайство са опитали да се издигнат в системата. С това наказание ние ги връщаме назад при раздаването на картите, ние ги лишаваме от право да се кандидатират заедно с другите за съответните ръководни места. Това все пак е наказание. Не е без нищо.

Сега ще трябва да разграничим мита от действителността. В общественото съзнание битува следното: "Има едни магистрати, които са давали на Красьо по 200 000 евро, за да получат едни позиции и да си ги избият с печалба. Накрая какво се случи? Единствено ги понижиха в ранг".

Ако това бе вярно, то ВСС нямаше изобщо да се занимава с тези хора. Има си прокуратура и съд, накрая има и затвор. Но всяко едно наказателно дело трябва да бъде доказано. В нашия случай по обществено известни причини това нямаше как да се докаже. Ние намерихме сили в себе си без да идентифицираме напълно тези разговори и приехме, че водят до основателно съмнение и уронване на престижа на съдебната власт.

ВСС чрез своите решения прие, че тези магистрати са се компрометирали и остави компрометирани магистрати да съдят. Бившият шеф на Районния съд в Шумен дори си призна, че отива на среща с Красьо, за да ходатайства. Той също бе единствено понижен в ранг въпреки признанието. Това са въпроси, които все още стоят пред ВСС.

Всеки един случай наистина трябва да бъде решаван самостоятелно. Аз бих поставил и друг въпрос, който също изникна. Имаше председатели, които бяха уличени в контакти с Красьо и си подадоха оставките. Ние ги понижихме в ранг. Имаше един, който не си подаде оставката и ние само го свалихме от този пост. За неговото безкритично поведение също трябва да се помисли като прецедент.

Ужасно е наистина компрометирани магистрати да те съдят, но дайте да видим какво означава компрометиран. Кристално чисти хора няма. Едно е обаче един магистрат да е компрометиран, защото е взимал подкупи, пускал е бандити навън пак заради корупция, друго е обаче някой, макар и не много чистоплътно, да търси връзки и контакти, за да бъда издигнат. Има степен компрометираност.

В крайна сметка има ли положителен ефект?

Основният ефект е, че всички магистрати разбраха, че така не може. А до преди това можеше. Това е цялата истина. Това беше стил и метод на работа при кадруването на магистратите години наред и хората свикнаха да вървят по инерцията на неясните правила. Това все още е така. Всеки си търси пробойната. Мисля, че разбраха, че това е неприемливо и следващия път ще помислят преди да търсят подобни контакти.

При липса на достатъчно законово обусловени правила, не трябваше ли ВСС да се прояви като истинско правителство на съдебната власт и да създаде вътрешни механизми да регулират системата?

За мен ВСС не беше на необходимата висота. Например атестирането бе провалено. Ние си направихме някаква методика след като законът прехвърли на нас тези права. Много хора казват, че е много добра, а аз казвам, че не може всички магистрати да имат еднакви много добри оценки. Очевидно системата не работи и това е грешка на ВСС.

Друг е въпросът с конкурса по атестиране, който е законово изискване Преди да започнем този процес, ние дълго се чудехме какво е това "конкурс чрез атестиране”. След дълги дебати приехме, че трябва да подреждаме кандидатите по старшинство, но накрая решихме, че можем да изберем петия, а не първия, защото той е по-подходящ за позицията. При положение, че в съдебната система са и прокурори, и съдии, и следователи, нещата бяха доведени до абсурд. При липса на ясни критерии сега и най-прекрасният да се яви, ако някой от ВСС не застане с името си зад него, нищо не гарантира, че той ще бъде избран. Съответствието на кандидата с определена длъжност трябва да е водещо начало.

ВСС не успя да направи едно атестиране като хората, може би не намери най-верния принцип за назначаване, но за мен основната причина за проблема се крие в самото законодателство. Даде се право всеки да бъде предлаган за повече от едно място, да се предлагат едновременно и за началник, и за заместник на началника.

ВСС успя ли да отговори на обществените очаквания за борба с корупцията?

Съмнявам се, че в близките години, не само в системата на правосъдието, но и в системите на здравеопазването и образованието, обществото ще почувства голямата промяна. Обществото е далеч от политиката, която води правителството на съдебната власт.

Продължават ли да съществуват "белите покривки" и след скандала Красьо?

Това за "белите покривки" аз го казах по конкретен повод и за конкретен ресторант. Самият избор за председател на Софийския градски съд не беше свободен. Не тези хора трябваше да се кандидатират, а други, които можеше да направят нещо ново. Някои не посмяха да се кандидатират, може би, защото не вярваха, че е възможно да бъдат избрани. "Белите покривки" са лобизмът, а той е основен начин за кадруване в съдебната система от началото на прехода.

Тези хора, които тогава са били назначавани, сега са по върховете на съдебната система по силата на стажа и възрастта. Не може да очакваме някакви революционни действия от тази система и радушно приемане на всяка реформа. Лобизмът ще съществува, докато няма ясни правила и конкурси. Ако имаме ясен конкурс, "белите покривки" и Красьо може да се опитват да правят нещо, но ще имат много по-малки шансове за успех, ще имат много по-малко клиенти. Те без клиенти не могат да съществуват.

От тези кадри системата изглежда запушена?

Има такъв момент. Проблемът на съдебната система е и поколенчески. Някои поколения трябва да си отидат. Аз също съм от тях. Вече съм на една възраст, която не ми позволява да се причислявам към младите. Аз обаче съм от тези в по-старото поколение, които мислят по-различно.

Според вас какво може да се направи?

Трябва да се подобри начинът на подбор на членовете на ВСС. Това е възможно и без промяна на конституцията. Нека си има парламентарна и съдебна квота. Досега обаче парламентарната квота винаги се е избирала анблок без дискусии. Всяко мнозинство е гледало да сложи свои хора. Аз предлагам да се изслушват всички кандидати. Така депутатите ще знаят кого избират. В сегашния и предишния съвет имаше много неудачни назначения от парламентарната квота.

Същото нещо с още по-голямо основание трябва да става и в съдебната квота. "Белите покривки", които кадруваха по ръководните места в системата, първо кадруваха във ВСС.

От 3000 съдии много трудно може да се изберат 6 души, които да представляват съда в съвета. Това става само с неща от типа: "Ти имаш 30 гласа. Аз имам 50. Дай да видим сега ти да подкрепиш моя кандидат, аз твоя". Малко или повече нещата стават точно така. Нека да попречим на тази система. Нека кандидатите да казват пред цялото делегатско събрание своите идеи. Така е възможно дори тези с гласове зад гърба си да се провалят. След изслушване би могло да се стигне до размисъл от типа: "Чух го този, аз за него няма да гласувам". В закона трябва да бъде разписан срок за подаване на кандидатурите, да се проучват тези хора. Дори и компромати да им се извадят, ако има такива и те да се проверят.

Сега се правят делегатски събрания. Защо обаче да не се направи система близка до тази за избор на народни представители? Всеки апелативен район да излъчва свой представител във ВСС. Правят се общи събрания по съдилища, излъчват се делегати за събранието на апелативния район и там се избира член на ВСС. Защо да не запишем в закона, че тези представители във ВСС могат да бъдат отзовавани от апелативното събрание. Първо тези събрания много по-лесно се събират, после, когато тези хора видят, че техния представител кадрува на "бели покривки" ще могат да го свалят. Конституцията забранява отзоваването на депутати, но не забранява това за членове на ВСС. Нека да разчупим модела.

Ако този подход бъде възприет, тези 25 човека няма да стоят по бюрата си в София, а ще обикалят в своя апелативен район. Дали един магистрат наистина си върши работата може да го кажат само хора, които са били на място и са го видели, а не тази отговорност да бъде прехвърляна на помощни комисии. С някои членове на ВСС никога няма да се разберем по тази тема.

Аз ще ви дам пример. През тази година 80 съдии от ВАС трябва да атестират 263-ма административни съдии, които вкупом навършват 3 години и това е наложително. Атестирането може да бъде направено както трябва, само ако тези съдии обикалят из цялата страна и присъстват на съдебни заседания. Ами те кога ще си гледат своите дела? Аз ще ви кажа какво ще се случи. На тези съдии, които трябва да бъдат атестирани, ще им бъде казано да си попълнят сами формуляра по наредбата и ще бъдат точкувани механично.

Полезно или вредно е напрежението, под което е поставена съдебната власт от страна на изпълнителната?

Не е полезно за държавата представители на отделните власти да си отправят упреци. Всеки гражданин може да отправя упреци към когото си иска, защото всички служим на гражданите и обществото. Като представители на отделните власти обаче ние не трябва да си позволяваме това. "Октоподът" е дълбоко вкоренен в съдебната власт от години насам. Няма съмнение за това в никого. Същото важи за изпълнителната и за законодателната власт. Ние не спорим за това. Спорим има ли някой полза от това представител на едната власт да критикува публично представител на другата.

Според мен така се срива държавността. Всички се превръщат в маскари. Ако аз разкритикувам някой министър, че се намесва в правото ми да вземам решения по вътрешно убеждение, може моят рейтинг временно да се покачи, но се руши държавността. Обществото мисли, че ако някой на висок пост каже нещо за друг, то това автоматично означава, че той знае, че това е доказано.

Както сега говоря за "Октопода" в съдебната власт, така се обръщам и към хората в изпълнителната: "Господа, представители на службите, на МВР, много ви моля, хващайте ни. Дайте да осъдим двама-трима съдии. Ваша работа е това". Питат ни: "Вие знаете ли ги?".

Ами, знаем ги, но няма как да ги кажем никога, защото без доказателства това е клевета, това е набедяване в престъпление. След като аз, след като човекът на улицата ги знае, в службите трябва да има твърде дебели досиета за тях. Досега хванати обаче няма. Има осъдени единствено двама-трима следователи на нисши нива.

Предложенията за съдебна реформа много наподобяват тези в здравеопазването? Какво би се подобрило?

Да, приличат си. Първо по отношение на предложението за категоризация на съдилищата. Самият термин ”категоризация” не отива на съдебната система, защото директно препраща към представата за заведение или хотел. Безспорно обаче по-големите специалисти са в по-големите съдилища. Един човек, който гледа всички видове дела в един по-малък съд, очевидно няма как да бъде добър специалист.

Мисля, че по-скоро трябва да се насочим към преразпределяне на щатните бройки. Ако през 90-те години кадруването ставаше по напълно неясни правила или всъщност твърде ясни за някои в системата, но неприемливи, то при отпускането на бройки дори е нямало опит за правила. Тук също има лобиране и заради това системата се е увеличила в пъти. Когато аз чувам, че в Сливница има 7-8 прокурори и те изнемогвали, се питам какво е ставало, когато той беше един? Какво съм правил аз, когато бях единствен съдия в Своге? Ще ми кажат, че това е било друго време. Да, но аз като гледам броя дела от общ характер в Своге сега, той е по-малък, отколкото бе по мое време. А сега обаче там има по четирима съдии и прокурори, както и двама частни нотариуси.

До това се стига, защото всеки успял да развие връзки във ВСС си е уреждал своя съд с бройки и сега тези бройки са несменяеми. Сега ако започнем реформа поне в бройките, тя ще бъде много ограничена, защото може да се прехвърлят само незаети щатове. Трябва да се осигурят хора за най-натоватените съдилища като софийските. Тук се сблъскваме с проблема, че съдиите в София са с един ранг по-горе от останалите, което е нормално, защото най-сложните отношения са тук, тук е и най-голямата престъпност. В същото време обаче, след приключването на 3-годишния срок младшият съдия в Софийския градски съд става съдия в районния съд в столицата с ранг съдия в окръжен съд. Този ранг се дава след 8 години стаж. Този млад човек прескача пет години. Това не е правилно. Младшият съдия в София трябва да отиде малко в провинцията, да се понаучи и ако има успехи да се върне в София.

Със съдилищата въпросът е също толкова болезнен, както с болниците. За човека в Годеч не е безразлично дали ще пътува да обжалва ревизионен акт. Идеята е някои от по-малките съдилища да бъдат превърнати в отделения към по-големите съдилища. Така съдиите ще си останат на щат, но няма да поддържат счетоводител, системен администратор, няма да има председател и зам.-председател. Може веднъж седмично да ходят в населеното място, може да има един дежурен за спешни случаи. Свободните бройки да бъдат прехвърлени там, където са нужни. Спестените пари трябва да се използват по предназначение за продължаване на реформите.

Какъв прецедент създава решението на КС да касира изборите в определени секции и да преразпредели мандати в НС?

Това е интересен прецедент, защото от тук нататък можем да очакваме след всеки избор на народен представител да има купища жалби към КС.

Очаквате ли "бели покривки" и за изборът на ваш заместник?

Обществото разбра едно нещо и то е колко са важни тези постове на "тримата големи”. Това стана основно покрай главните прокурори, а не толкова заради председателите на върховните съдилища. Навремето, знаете, че имаше обикновено мнозинство и първите избори бяха не само на бели покривки, но и на загасени лампи. Никой не разбираше кой и за какво се кандидатира. Когато вече се разбра, че след избора им цялата държава не може да ги озапти тези хора, се въведе и квалифицираното мнозинство от 17 души. Да, отново може да има някакви преговори, може да се търси предварителен консенсус, без това няма как да стане. Иначе може да се гласува по 8-10 пъти, както е ставало. Но едно е да имаш консенсус на държавно ниво, друго е да имаш такъв в кръчмата на чаша ракия. Не очаквам това. Ще има консенсус, но няма да е на ниво "бяла покривка".