След като се вземе окончателно решение кои институти на БАН ще продължат да съществуват и под каква форма, ще бъде извършена атестация на учените в академията и тези, които не покажат нужните резултати, ще бъдат освободени. Това обяви главният научен секретар на БАН Стефан Хаджитодоров по време на дебат на тема “Промяна или отмяна на науката?“.

“Решихме, че е по-логично първо да се каже кои институти остават, да им се дефинира мисията и след това да се прецени кои хора ще изпълняват тази мисия. Предстои атестация на учените, след която хората, които не се занимават с качествена научноизследователска дейност, ще бъдат освободени“, каза Хаджитодоров.

По време на дебата обаче стана ясно,че сред работещите в БАН има напрежение и недоволство срещу предстоящата атестация. Те смятат, че тя може да бъде извършена по субективни критерии и използвана за освобождаване на неудобни хора. Хаджитодоров заяви, че атестацията ще бъде поверена на външни специалисти, за да няма напрежение. “Ако Управителният съвет на БАН запази някаква власт над атестацията, то ще е с цел феър плей“, каза Хаджитодоров, което предизвика гневни възгласи в залата.

Учените са притеснени, защото смятат, че още на етап преструктуриране на институти има целенасочено негативно отношение към хуманитарните звена.

В хода на дискусията Хаджитодоров обяви, че предстои въвеждането на нова система за диференцирано заплащане на учените, за да се избегне уравновиловката в заплатите. Очаква се обаче, че това отново ще е за сметка на хуманитарните институти, тъй като фундаменталната наука не може да е толкова печеливша колкото приложната.

Под прицел ли са хуманитарните институти?

Младият учен Димитър Цаков, който разработва докторат върху Аристотел в Берлин, заяви, че при реформата в БАН основно засегнати са хуманитарните институти и това става на принципа “3 в 1“. Той даде пример с Института по литература, който се обединява под една шапка с изкуствознанието и архитектурознанието. Цаков посочи освен това, че в Общото събрание на БАН, в чиито ръце е решението за съдбата на институтите, са само 28 представители на хуманитарни и обществени науки срещу 97 от всички останали членове.

Едвин Сугарев пък попита защо, след като БАН е похарчила 400 000 лева за международна оценка, не се придържа към нея, когато решава съдбата на институтите. Учени от Института по социология, който няма да се запази като самостоятелно звено, също обвиниха централното ръководство на БАН в преднамерено отношение.

Същите обвинения се чуха и от проф. Валерия Фол от Центъра по тракология, който също подлежи на обединение с други структури. Хаджитодоров контрира Фол като й каза, че според международната оценка нейният център “се е взрял в своето минало и не гледа към бъдещето“. Тя от своя страна пък заяви, че експертите, оценявали центъра при международния одит, не са били историци и не е съгласна с тези констатации.

Хаджитодоров заяви, че няма специално отношение към хуманитарните звена, но това отново предизвика гневни възгласи в залата. “Не е вярно и че международната оценка не е взета под внимание при решението кои институти да бъдат преструктурирани. Гледани са не само оценките на всяко звено, но и съпътстващия текст с препоръки. Има институти, които нямат критична маса за реализирането на ефективни проекти“, каза Хаджитодоров. Фол обаче заяви, че Центърът по тракология има критична маса и въпреки това стратегиите за културен туризъм в тази област са възложени на гръцки фирми, а не на центъра.

Правилен ли е пътят на реформата?

Чуха се и мнения, че реформата е трябвало да започне от ръководството, а не отдолу нагоре. Председателят на комисията по образование в парламента Огнян Стоичков (Атака) също споделя това мнение. Изчистването започва от главата надолу, каза той и посочи, че реформата е трябвало да започне от централното управление на БАН. Трудно е човек сам да се реформира, сам да се съкрати, допълни Стоичков.

Според Хаджитодоров пътят на реформата е правилен, макар че може да има и недостатъци. Той помоли държавата за спокойна среда за провеждане на реформата. Хаджитодоров припомни, че реформата в БАН е започнала при встъпването в длъжност на новото ръководство на академията според неговата платформа за управление.

Ректорът на Техническия университет проф. Камен Веселинов пък не е съгласен с това, че за реформата в БАН се говори отделно и тя се провежда без връзка с висшето образование.

“Реформа в науката без висшето образование не ми се вижда перспективна, защото от висшето образование идват кадрите за тази наука“, заяви Веселинов.

Фондът за научни изследвания без стотинка за нови проекти

Директорът на Фонда за научни изследвания Емил Хорозов обяви по време на дискусията, че за тази година фондът ще разполага с 55 млн. при нужни 70 млн. лева. Хорозов обясни, че след разплащането по стари проекти и по международни спогодби, от които не може да се спести, пари за нови проекти няма да има. При това проектите от минали години ще са с намалено финансиране.

Според Хорозов в БАН има както качествени така и учени със спорни умения, които публикуват статии само във ведомствени сборници. По думите му предприетата реформа в БАН не е радикална, поради което академията няма да се промени съществено в резултат на нея.

Цаков от своя страна попита при положение, че пари във Фонда за научни изследвания няма, то тогава за каква конкуренция може да се говори и какви проекти се очакват от учените.

Христо Лафчиев от движението на младите учени пак заяви, че на учените им трябват “пари, критерии и много разговори вътре в академията, а не през медиите“.

Мястото на младите учени

Според Хорозов у нас трябва да се даде път на младите учени като се назначават за ръководители на научноизследователски екипи по даден проект. Олег Йорданов от Института по електроника на БАН го контрира с думите: “Дайте ми млад учен и аз още утре ще го назнача за ръководител. Йорданов се оплака, че младите хора бягат в чужбина“.

Самият Цаков обясни, че е избрал Германия за своята реализация, тъй като смята, че там има много повече възможности.

Хаджитодоров обаче съобщи, че след пенсионирането на 400 учени от БАН само за месец в академията са получени заявки от 81 млади учени, които са назначени на освободените места. “Не се ангажирам дали това е малко или много, но аз лично очаквах по-малко желаещи“, каза Хаджитодоров.

Огнян Кунчев от Института по математика и информатика заяви, че БАН ще издържи на сегашните атаки срещу нея, но след пет-шест години това вече няма да е възможно именно поради липсата на млади хора.