Междуфирмената задлъжнялост е голяма опасност за икономиката ни

Как става това?

Първо, с обезпечаване на това вземане и след това със съдебно изпълнение, когато се снабди с изпълнителен лист, издаден от съответния съд. След като вече има изпълнителен лист се образува изпълнително дело.

Възможна е и друга хипотеза. Едно взимане, което е възникнало при междуфирмена задлъжнялост, преди да бъде събрано по принудителен ред, да бъде обезпечено чрез частен съдебен изпълнител. Съответният компетентен съд издава обезпечителна заповед за едно бъдещо вземане, която се привежда в изпълнение пак от частен съдебен изпълнител. Това са т.нар. обезпечителни производства.

Какви са действията на съдебния изпълнител, след като е получил обезпечителна заповед, но фирмата не може да плати в момента?

В обезпечителната заповед е посочено какво се обезпечава. Например: Заповедта допуска обезпечение на бъдещ иск или бъдещо вземане в размер на Х лева на тази фирма срещу друга, като се налага запор върху банковите сметки на фирмата, или възбрана върху недвижим имот на фирмата-длъжник, или запор върху вземане от трето задължено лице на фирмата-длъжник.

С тази обезпечителна заповед се отива при частен съдебен изпълнител, който образува изпълнително дело и привежда заповедта в изпълнение.

Считам, че междуфирмената задлъжнялост е резултат на прекалено дългото изчакване и необезпечено доверие. Това е признак на изключително ниска правна и бизнес култура. Имам много случаи, при които на доверие са предоставяни огромни количества стоки за строителство, за инфраструктурни проекти, за лека и тежка промишленост с едно авансово плащане, с издадена, много често неполучена фактура или с получена, но без никакво задължение за срокове, в които да се изплати сумата.

Крайно време е да налагаме положителните практики на договаряне и партньорство. Компаниите трябва да се развиват в реалната бизнес среда и много е важно техните собственици и управители да имат стратегия и капацитет за ефективно управление на риска.

Какво става, когато длъжникът не може да плати и така не може да се ″отпуши″ задлъжнялостта?

Съществува риск при задлъжнялост между бизнес структури да останат неудовлетворени кредитори или взискатели. Както вече посочих, е възможно да се стигне до фалити или до обявяване в несъстоятелност на фирмите-длъжници по веригата. При наличие на междуфирмена задлъжнялост, при която длъжникът няма имущество, той разчита на следващ, който междувременно е фалирал или пък не е управлявал правилно бизнеса. При тази задлъжнялост някъде в дъното ще има фирми, обявени в несъстоятелност и ще има взискатели, които няма да получат вземанията си. Този, който няма да си събере парите, или ще бъде в началото, или в края на веригата, няма как да бъде по средата.

В България няма закон за фалита на физически лица, няма закон за търсене на отговорност на управителите и собствениците на капитала на дадено дружество, които са го довели до лошо финансово състояние. Има определени норми в Наказателния кодекс, които са са трудно приложими и поради това много лесно у нас се случва така, че една фирма може да се разпореди с имуществото си, или може да го впише в балансови и задбалансови активи, а да не е в капитала. Така самата фирма няма имущество и въпреки, че е длъжник управителите и собствениците са едни богати хора. И се случва това, което дразни обществото – бизнесмени живеят добре, возят се в скъпи автомобили, поддържат висок стандарт на живот, а имат фирми, които са обявени в несъстоятелност, необслужват дълговете си, неплащат заплати и т.н. Но самите те не носят отговорност и няма как да им бъде потърсена такава, поради липсата на законодателство или наличието на норми в НК, които да са работещи.

Значи може да се направи изводът, че поради правни празноти и с добри юристи собствениците на фирми в лошо състояние могат да не се притесняват.

За съжаление е така. Ето една причина да не може да се решава проблемът с междуфирмената задлъжнялост. Защото срещу добри адвокати, съветващи клиентите си длъжници за това, как да покрият задълженията си, така че да не са отговорни за тях нито лично, нито чрез фирмата си, стоят други адвокати – тези на кредиторите, които се надпреварват да търсят обезпечаване на вземането, така че то да бъде реално събрано.

Нищо положително няма да се получи за кредитора в този случай. А Търговският закон говори за ликвидация, несъстоятелност, банкрут - това са различните форми на прекратяване на едно дружество поради наличие на задължения. Но нямаме сериозно законодателство, което да гарантира на кредитора, че при фирма, която няма имущество, ако тя е доведена до това състояние вследствие на умишлени действия или непредпазливост на управителя или собствениците на капитала, те да бъдат наказателно и граждански отговорни с цялото си имущество.

Фигурите на ограничено отговорните дружества, на акционерните дружества, както и отменителните искове по Закона за задълженията и договорите изобщо не дават такава гаранция. Т.е. на практика в тежест на кредитора е да "гони” длъжника и трудно се получава събираемостта. Става само там, където кредиторът има вече обезпечителна заповед и наложени своевременно обезпечителни мерки, в които е описано имуществото на длъжника, върху което съдебният изпълнител с обезпечителна заповед от съда ще наложи възбрана, запор и др..

За много фирми забавеното изплащане на задълженията на държавата към тях е въпрос на оцеляване. Какво става в случаите, когато длъжник е държавата?

В подкрепа на действията на финансовия министър Симеон Дянков ще кажа, че няма чак толкова голям риск от задържане разплащането на държавните дългове към фирми.

Разликата с междуфирмена задлъжнялост само между бизнес структурите, при която, както казах, може в началото или в края ѝ да останат неудовлетворени кредитори, при вземанията, при които държавата е основнен възложител и оттам длъжник, тя рано или късно ще се разплати. Така всеки ще се разплати със своя кредитор, като при тази задлъжнялост ще имаме или разплащане на 100%, или поне частично и то в голямата си част разплатено задължение, което в никакъв случай няма да доведе участващите в тази верижна задлъжнялост до фалити, до несъстоятелност и т.н. Ще затрудни фирмите временно финансово, но вероятността да оцелеят на пазара е много по-голяма.

Психологията на бизнеса в България е такава, че когато възложител е общината или държавата, която към момента на възлагане на поръчката е имала осигурено финансиране, че тези пари ще бъдат получени. Защото най-сигурните поръчки и най-сигурният бизнес открай време и не само в България, а и по света е свързан с държавата и общините.

Неправилно се счита, че затруднението на бизнеса днес е в забавеното плащане на задълженията на държавата, а не в междуфирмената задлъжнялост само между частни физически и юридически лица. Това също е проблем и той не е по-малкък. Но за по-голям се сочи точно този - междуфирмената задлъжнялост, при която в началото стои държавата и ако не бяха забавени тези плащания по причините, обявени от правителството, фирмите нямаше да се оплакват, че има криза в бизнеса.

Също така искам да посоча, че сега, когато държавата забавя плащания, става ясно кои от изпълнителите са били сериозни фирми, кои имат стабилен капитал, собствени активи и наличности и могат да изчакат съответното плащане от страна на държавата. По този начин се разбира и кои фирми са създадени ″ад хок”, т.е. за да се спечели самата поръчка и кои развиват стабилен и прогностичен бизнес.

Обществена тайна е, че много от фирмите се създаваха именно за спечелване на определена поръчка на държавата или община. Изготвя им се подходяща "бизнес история” и участват, печелят поръчки и т.н. Но в тези фирми има наети хора, които очакват трудовите си възнаграждения и нямат други доходи. Затова може би държавата следва да извърши разплащане, което да осигури на такива фирми възможност да платят само трудови задължения и осигуровки. Трябва да се знае обаче, че тя няма как да ги задължи за това, тъй като от 100 000 единици дължима сума, ако преведе на фирмата 30 000 единици, няма гаранция, че с полученото плащане ще бъдат покрити трудови възнаграждения, осигуровки и т.н., или ще бъде платена поредната лизингова вноска за личното МПС на собственика на фирмата.

Какво излиза - че наетите в такива фирми са основните страдащи? Държавата има определени задължения към фирми, но в същото време трябва да извърши и свои вземания.

Наистина най-лошото е, че от междуфирмената задлъжнялост ще страдат тези, които са на работа във фирми, попаднали в нея. Ще пострада човешкият ресурс, който в един бизнес е най-важният. След това са технологиите.

Но държавата на свой ред следва да започне да си търси своите вземания. И когато стигне до фирми, които ѝ дължат данъци, осигуровки и трудови възнаграждения вследствие на възложени от нея поръчки, да се направи прихващане. Става дума за всичките фирми, които казват, че не са си внесли задълженията, защото държавата не си плаща. Много лесно може да се проследят тези фирми, които в момента не са платили задълженията си към държавата поради неплащане от нейна страна. Такива фирми могат да направят такова искане към държавата, че с дължимото от нея вземане по договор се извършва прихващане и те получават опрощаване на вземанията в тази част.

Но в останалата част ще излязат страшно много задължения. Отделяйки спорното от безспорното, т.е. покрай тези, които безспорно дължат средства на държавата и имат възложени от държавата поръчки, ще излязат други, които също имат задължения, без да са имали такива поръчки.

Затова казвам, че беше крайно време държавата да започне да си търси тези пари, така както прави от известно време. Моята професионална препоръка към финансовия министър Симеон Дянков е да провежда безсрочна кампания по събиране на държавните вземания, включително и с възлагане на събирането на частни съдебни изпълнители, каквато възможност съществува по нашето законодателство. Разбира се, държавата като взискател е в правото си сама да определи с кои съдебни изпълнители може да работи.

Самият аз съм анализирал този важен проблем от години и имам професионално предложение за практична методика на действия, основана на правните възможности по ДОПК и ГПК за постигането на ефективни крайни резултати в интерес на държавата и обществото.

И как да действа държавата?

Да пристъпи към изпълнение, след като установи вземане към определено лице и наложи обезпечителни мерки с възбрани на имоти, банкови сметки и т.н. Всяко изпълнително дело като се започне, трябва да се довежда докрай, така както ние, съдебни изпълнители го завършваме.

Държавата трябва ясно да разграничи вземанията си, станали ликвидни и изискуеми, защото много често пристигат удостоверения за присъединяване на държавата, в които пише, че тя е в процес на установяване на това задължение.

Страхът, респектът от работещия закона е, че при обстоятелства, при които си довел една фирма като управител или като собственик на капитала до фалит, до банкрут, до несъстоятелност, до ликвидация и са останали неудовлетворени кредитори, когато това се отрази лично върху твоето имущество, лично върху това да не можеш да упражняваш след това дейност и те заплашва почти винаги затвор, мисля, че много хора ще си помислят преди да оставят неудовлетворени кредитори.

*Величко Апостолов работи от 2006 г. в областта на съдебното изпълнение и е един от първите частни съдебни изпълнители в България. Има кантора в гр. Пловдив. Член на Камарата на частните съдебни изпълнители. Работи с банкови, небанкови финансови институции и корпоративни клиенти. Повече от 6 години е бил юрисконсулт на Община Пловдив.