Информацията за ДС не е "";класифицирана"",N

Наскоро приетият Закон за защита на класифицираната информация( ЗЗКИ) предизвика разгорещени дебати най-вече с използването му като параван за отмяната на друг закон - ключов за демократичното и правово битие на съвременна България - този за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб. Очевидните намерения за намирането на облечено в юридическа форма пълно скриване от обществото на агентите и архивите на тайните служби на комунистическа България доведоха до още два съществени резултата. Единият - опитът чрез ЗЗКИ архивите и агентите на тоталитарните ни специални служби да бъдат прикрити, като със задна дата отново станат държавна тайна под формата на класифицирана информация. И вторият резултат - създалото се след приемането на закона тотално впечатление, че този опит за скриването им е успял.

Внимателният прочит на закона обаче показва друго: Законът за защита на класифицираната информация изобщо не се отнася до информацията, свързана с ДС и останалите тоталитарни тайни служби в България. Следователно законът няма правна сила спрямо тази информация.

Защо това е така? Отговорът е недвусмислен и прост.

Член 1, ал. 3 от ЗЗКИ гласи "Класифицирана информация по смисъла на този закон е информацията, представляваща държавна или служебна тайна, както и чуждестранната класифицирана информация."

Веднага се прехвърляме към член 25 от ЗЗКИ: "Държавна тайна е информацията, определена в списъка по приложение № 1, нерегламентираният достъп до която би създал опасност за или би увредил интересите на Република България, свързани с националната сигурност, отбраната, външната политика или защитата на конституционноустановения ред."

Тези основни текстове ясно поставят рамката на закона. А именно: ЗЗКИ се отнася към информацията, създавана в Република България, а не в Народна република България. Още тук трябва да кажем, че навсякъде в закона се говори само и единствено за Република България и никъде не се визира друг период. За съпоставка може да се посочи например, че отмененият точно чрез Преходните и заключителни разпоредби на ЗЗКИ т.нар. Закон за досиетата още в своят член 1, ал. 1 фиксира съвсем конкретно обхвата на своето действие - от 9 септември 1944 г. до 25 февруари 1991 г., т.е. от преврата, дал началото на комунистическия режим у нас до разпускането на Варшавския договор, поддържал тоталитарния съветски блок.

Но говорейки на прима виста за периода на действие на ЗЗКИ, е възможно веднага да се изфабрикува въпросът: дали не може механично да се сложи знак за тъждественост между Република България и Народна република България, т.е. разликата във наименованията да бъде сведена единствено до формален признак?

Подобна интерпретация е несъстоятелна до абсурдност. Защото формалният признак в случая е изразител на същността на конституцията. Наименованието на държавата е конституционно установено. И - макар само по себе си форма - наименованието на държавата се използва като основен изразител именно на конституцията в нейния най-широк съдържателен смисъл, т.е. то е в неразривна връзка с нейната същностна характеристика.

Потвърждение на тази единствено възможна логика е налице и в ЗЗКИ. Налице е и в цитирания вече член 25 от него, в който наименованието на държавата Република България е поставено във връзка с "конституционноустановения ред". В член 25 присъства и понятието "национална сигурност", на което по смисъла на този закон в т. 13 на § 1 от Допълнителните разпоредби е дадено следното определение: "Национална сигурност" е състояние на обществото и държавата, при което са защитени основните права и свободи на човека и гражданина, териториалната цялост, независимостта и суверенитетът на страната и е гарантирано демократичното функциониране на държавата и гражданските институции, в резултат на което нацията запазва и увеличава своето благосъстояние и се развива."

Нека добавим и основното определение от точка 14 на същия параграф: "Интереси на република България, свързани с националната сигурност" са гарантирането на суверенитета и териториалната цялост и защитата на конституционноустановения ред в република България..."

"Суверенитетът", "независимостта", "националната сигурност", "защитата на конституционноустановения ред" в "Република България" представляват и основна част от съдържанието на определенията за нивата на класификация на класифицираната информация и съответно техния гриф за сигурност - "Строго секретно", "Секретно", "Поверително". Никаква принципна разлика няма и по отношение на "служебната тайна" и грифът "За служебно ползване".

За да може да се търси реална съотносимост и принципна тъждественост между Република България и Народна република България, трябва да е налице адекватна съотносимост между правата, принципите и ценностите, които утвърждават и защищават конституциите по времето на Републиката и Народната република.

Началото на Народна република България се поставя с Конституцията от 6 декември 1947 г., известна още като Димитровската. От 18 май 1971 г . тя е заменена с друга конституция - наричана Живковата. Не само популярните имена на двете, но и съдържателната им страна достатъчно категорично показват, че Народна република България е наименованието на нашата държава от периода на тоталитарното ѝ битие. Защото, макар "законотворците" от този период да са направили известни опити в някои отношения, тези две конституции в своята цялост не гарантират "основните права и свободи на човека и гражданина", както и "демократичното функциониране на държавата и гражданските институции". Същото се отнася с не по-малка сила и за "независимостта и суверенитетът на страната".

Конституцията на НРБ, обнародвана в ДВ, бр. 284 от 06.12.1947 г., гласи:

"Член 1. България е Народна Република с представително управление, създадена и утвърдена в резултат на героичните борби на българския народ против монархо-фашистката диктатура и на победоносното народно въстание на 9 септември 1944 г.

Член 3. Избиратели и избираеми са всички граждани на Народната Република България… с изключение на … и лишените с присъда от граждански и политически права...

Член 87. …Забранява се и се наказва от закона образуването и членуването в тях, на организации, които си поставят за цел да отнемат или накърнят правата и свободите на българския народ, извоювани с народното въстание на 9 септември 1944 г. и обезпечени с настоящата Конституция, да застрашат националната независимост и държавния суверенитет на страната, или които проповядват явно или прикрито фашистка или антидемократична идеология, или улесняват империалистическата агресия."

Конституция на НРБ, обнародвана в ДВ, бр. 39 от 18 май 1971 г.:

Из преамбюла:

"Ние, гражданите на Народна република България…

Като се основаваме

на историческата победа на Деветосептемврийската социалистическа революция от 1944 година, завоювана под ръководството на Българската комунистическа партия и с решаващата помощ на Съветската армия-освободителка...

приехме чрез всенародно гласуване тази Конституция
...
Член 1.
(1) Народна република България е социалистическа държава на трудещите се от града и селото начело с Работническата класа.
(2) Ръководната сила в обществото и държавата е Българската комунистическа партия.
(3) Българската комунистическа партия ръководи изграждането на развито социалистическо общество в Народна република България в тясно братско сътрудничество с Българския земеделски народен съюз.
Член 5. Основни принципи, върху които се изгражда и действува политическата система на обществото, са: народният суверенитет, единството на властта, демократическият централизъм, социалистическият демократизъм, законността и социалистическият интернационализъм.
Член 125, ал. 2. Съдилищата укрепват социалистическата законност и съдействуват за прекратяване на престъпления и други правонарушения, възпитават гражданите в дух на преданост към родината и делото на социализма, на съзнателно изпълнение на законите и трудова дисциплина."

Тези цитати показват, че и на ниво конституционен регламент става дума за очевидна несъвместимост и качествено различие между държавно-общественото устройство на Народна република България и една демократична Република България.

Но веднага напълно основателно изниква въпросът къде е разделителната линия - начертана от основния закон на държавата - между Народна република България и Република България. И задължително ли е тази линия да бъде прекарана от нова конституция или това може да бъде направено с убедителни в своята цялост поправки, които да променят коренно качеството на стария основен закон. Между впрочем, замяната на наименованието Народна република България с Република България е извършено именно през 1990 -та с поправка на Конституцията от 1971 г. (Изм - ДВ, бр. 94 от 23.11.1990 г).

В конкретния случай със ЗЗКИ, достатъчно съдържателен отговор можем да открием и в самите мотиви, придружаващи внасянето в Народното събрание на ЗЗКИ подписани от министър-председателя Симеон Сакскобургготски: "ЗЗКИ създава нова регулаторна рамка, съобразена с политиката и стандартите на НАТО и с принципите за изграждане на модерната демократична държава в тази област."

В този смисъл верният подход към проблема за определянето откъде започва битието на България като правова демократична държава не се определя вече от името ѝ, а от цялостното качество на действащата конституция. Т.е. от кой момент на съществуването на основния закон може да се каже, че той сравнително задоволително - съотнесено с международната демократична общност - гарантира основните човешки права и свободи, демократичното функциониране на държавата и гражданските институции, държавната независимост и суверенитет, националната сигурност. След вътрешнопартийния преврат от 10 ноември 1989 г. под силния обществен натиск бяха предприети и не малко конституционни промени в посока демократична държава. Така още на 19 януари 1990 г. беше публикувана в "Държавен вестник" отмяната на алинеи 2 и 3 на чл. 1 от Живковата конституция. Множество промени на най-очебийни тоталитарни текстове (начело с Преамбюла и ал. 1 на чл. 1) бяха обнародвани малко по-късно - ДВ, бр. 29 от 10 април 1990. Така на 23 ноември с. г. вече логично се стигна и до промяната на наименованието на държавата - Република България.

Но в крайна сметка кой е точно този момент? Дали това е значителната промяна на конституцията на Народна република България от април 1990 г. или пък - "официалното прекръстване" на държавата от Народна република само в Република през ноември 1990 г. (което на пръв поглед е достатъчно формално основание)? Отговорът се улеснява максимално от останалите валидни до приемането на сега действащата конституция фрапиращи текстове като:

"Член 3, ал. 1. Държавата служи на народа като:
...развива и укрепва дружбата, сътрудничеството и взаимопомощта със Съюза на съветските социалистически републики и другите социалистически и съюзнически страни;

Член 12. (Народна - отм., ДВ, бр. 94 от 1990) Република България принадлежи към световната социалистическа общност, което е едно от главните условия за нейната независимост и всестранно развитие."

Следователно, когато говорим за Република България в смисъла на правова демократична и суверенна държава, като фундаментален акт, поставил основите ѝ, трябва да приемем (с всичките ѝ недостатъци) именно Конституцията от 13 юли 1991 г. (обн., ДВ, бр. 56). И следователно точно до тази дата спира действието на всички текстове от Закона за защита на класифицираната информация, които са обърнати назад във времето. Това се отнася естествено и до тези текстове от ЗЗКИ, които бяха разпознати от мнозина като акт на поставяне на знак за равенство между комунистическа и демократична България и съответно - между нейните тоталитарни и съвременните специални служби. Намерения за постигането на такъв резултат очевидно имаше. Но, както показва този анализ, тези намерения - без значение волно или неволно - не бяха реализирани в основната рамка на закона.

Препотвърждение в ЗЗКИ, че информацията, създавана до 13 юли 1991 г., не е по никакъв начин държавна тайна, е отмяната чрез Преходните и заключителните разпоредби на закона на Списъка на фактите, сведенията и предметите, които съставляват държавна тайна на Република България. И това е направено, защото именно ЗЗКИ преформулира държавната тайна и обсега ѝ. По този начин ЗЗКИ препотвърди и решението на 36-то Народно събрание, с което още през 1994 г. всичко, отнасящо се до Държавна сигурност бе извадено от списъка на държавната тайна.

В този ред на мисли е добре да се акцентира и върху това, че ДКСИ - комисията, която ще прилага ЗЗКИ, няма абсолютно никакво отношение, т.е. никакви правомощия спрямо архива на Държавна сигурност. Затова и този архив не би могъл сега да бъде "замразен" за период от една година, през който период съгласно § 9 (2) от Предходните и заключителните разпоредби на ЗЗКИ трябва да се направи инвентаризация на класифицираната информация, създадена до момента на влизането в сила на закона.

Колкото до предвиденото в §9 (1) от същите разпоредби намаляване с една степен на нивото на секретност на материали и документи, които са създадени до влизането на закона в сила се отнася за материали и документи, създадени от 13 юли 1991 г. насам, т.е. единствено и само за периода на последните близо 11 години.

Въпреки че се оказа, че парламентарното мнозинство си е спестило конфузията да засекрети тоталитарното минало на България чрез ЗЗКИ, този закон в не малко свои пунктове влиза в директна колизия с Конституцията на Република България. Това е тема на друг анализ, но не може на финала да не се върнем там, откъдето започнахме - към най-скандалния акт на противоконституционност, съпровождащ и съдържащ се в ЗЗКИ - отмяната на Закона за достъп до документите на бившата ДС и бившето Разузнавателно управление.

Отмяната на Закона за досиетата противоречи на духа и буквата на ЗЗКИ - защото и двата закона, макар и по различен начин, си поставят за цел защитата на национална сигурност и суверенитет, както и на обществения интерес. Преследвайки тези цели и боравейки със сходни, но очевидно различни материи, тези два закона се допълваха. И в никакъв случай - дори чисто формално - не си застъпваха териториите: ЗДДБДСБРУГЩ е с обхват до 25 февруари 1991 г. А ЗЗКИ, както стана ясно, простира действието си назад във времето до 13 юли 1991 г.