Необичайната история на един британски инвеститор в Русия

Това, което ще ви разкажем сега, е много необичайна история. Стотици милиони долари откраднати, подозрението пада върху висши правителствени чиновници. Изтезания, злоупотреби, смърт. И това е само началото на сюжета, достоен за бестселър. Колкото и обаче да е трагично, това е реалният живот. И в центъра на събитията е нашият гост Уилям Браудър, собственик на Hermitage Capital Management – най-големият някога чуждестранен инвеститор в Русия. Да чуем неговата история.

През 1996 година вие решавате да заминете за Русия и да основете инвестиционна компания, която да прави инвестиции само в Русия.

Тогава, през 1996 г., в Русия се извършваше мащабна приватизация, когато правителството, за да извърши преход от комунизъм към капитализъм, раздаваше всичко даром. И ние основахме в Русия инвестиционна компания, която в продължение на години беше много успешна. И открихме, че Русия е построила капитализъм, но... Знаете ли, това като да построиш къща без да направиш канализация. В Русия по онова време нямаше нужните закони и правила. Като резултат в компаниите, в които инвестирахме, процъфтяваше корупция, длъжностни престъпления и много други ужасни неща. И аз реших, че, ако искам да остана отговорен инвеститор за такива компании, ще ми се наложи да се боря с корупцията в тях.

И тогава достатъчно бързо вие ставате най-голумият инвеститор в Русия. Така ли?

Да, станах най-големият инвеститор в Русия. В периода на разцвета на компанията имахме 4.5 милиарда долара, вложени в руски ценни книжа. И изработихме стратегия, която тогава изглеждаше донякъде налудничава: да изучим механизмите на корупцията, да изясним как става това и да споделим информацията с международните медии. Така и постъпихме.

Именно по това време на власт идва Владимир Путин. Защо ви позволяваше да правите всичко това?

Аз се борех с олигарсите, разхищаващи парите на компаниите, в които инвестирах. И Путин се бореше със същите тези олигарси, претендиращи за неговата власт. Затова в онези времена ние разобличавахме корупцията в тези компании, а правителството действаше.

А обществеността одобряваше ли това, което правите?

Цялата общественост... Знаете ли, имаше само една група хора, която не одобряваше действията ми, и това бяха хората, които разхищаваха парите на компаниите. Тоест, те, разбира се, те съвсем нямаше да се зарадват, ако всички корумпирани сътрудници бяха уволнени и станеше невъзможно да крадат парите на газовите, електроенергийните или всякакви други фирми.

Всичко обаче внезапно се промени през 2003 г. През октомври 2003 г. Михаил Ходорковски, най-богатият човек в Русия, ръководителят на петролната компания "Юкос", долетя на частния си самолет в Сибир и бе арестуван направо на пистата. И, когато направиха това, извършиха нещо, което опустоши психологически всички богати хора в Русия: те хванаха най-богатия от тях и го сложиха зад решетката, позволиха на журналистите с телевизионните камери да пристигнат и да снимат, как той седи зад решетката.

Сега си представете, че вие сте 17-тия в рейтинга на най-богатите хора в Русия, стоите си на яхтата на Лазурния бряг, пускате Си Ен Ен и виждате, че най-богатият е вкаран в затвора. Какво ще решите да правите? Ще се погрижите за това да не попаднете и самият вие в затвора. И един след друг олигарсите пристигаха в Кремъл да засвидетелстват своята преданост. И изведнъж се оказа, че Путин...

Да засвидетелстват своята преданост на Путин?

На Путин. И изведнаж се оказа, че Путин повече не е в конфликт с олигарсите. А аз за нещастие, все още бях.

И така през ноември 2005 г. вие заминавате на делово пътуване зад граница и се връщате обратно на руско летище. Какво става по-нататък?

Пристигам на летището, както съм го правил 250 пъти по-рано през последните 10 години. Влизам във ВИП-залата на летище "Шереметиево", давам си паспорта, но процедурата по проверка на документите, която не би трябвало да продължи повече от 5 минути, се проточва цял час. След час влизат няколко сътрудници на милицията, идват до мен и казват: "Забранено ви е влизането в Русия. Елате с нас". Преведоха ме в транзитната зона на летището и ме държаха там цял ден, преди да ме изгонят от Русия.

Но след това руското правителство започва да действа срещу вас с други, доста необичайни средства.

Да, след това... Това дотук е нищо... Това е част от историята, нищо е в сравнение с онова, което се случи после. И така, след известно време аз се отказах от опитите да се върна в Русия. И направих това, което за щастие, можех да направя тогава: взех парите, които имахме в Русия, и ги изнесох от страната. След това изведох от страната всичките си хора. Мислех си: да, ситуацията е неприятна, но е време да продължа нататък. Но в действителност нямах възможност да продължа нататък, защото се случи нещо невероятно. Беше през юни 2007 година, когато 25 служители на московската милиция извършиха обиск в нашия офис в Москва. А други 25 служители на милицията обискираха офиса на московската ни юридическа фирма със съвършено определена цел: да вземат печатите и учредителните документи на нашите инвестиционни компании, чрез които извършвахме инвестициите си в Русия. И...

Това са всъщност доказателствата, удостоверяващи правото на собственост, с които те, придобивайки ги, биха могли да управляват тези компании?

Именно. Тези документи са необходими за предаване правата на собственост, както и за почти всички други значими действия. И тези момчета, имам предвид московската милиция, задигнаха документите ни и, разбираме, че нашите компании вече не ни принадлежат. Те бяха прехвърлени на името на човек, осъден за убийство. Това бе възможно да стане само с помощта на документите, взети от московската милиция. Но това е само началото на тази нечувана история. По-късно открихме, че срещу нашите компании е подаден иск, за което ние даже не сме знаели. Искът се основавал на изфабрикувани контракти, написани със задна дата с помощта на откраднатите от нашите офиси документи. И някакви адвокати, които ние не сме наемали, за които никога не сме чували, са ни защитавали в съда.

Сякаш се явяват от ваше име?

Все едно се явяват от наше име. Но вместо да защитават нашите компании, те признали вина. И след петминутни заседания съдии в Санкт Петербург, Москва и Казан постановяват, че нашите компании, които вече не са ни принадлежали, трябва да платят на три подставени компании повече от милиард долара.

И тогава се опитват да изискат от вашите компании тези пари, но тези компании нямат пари, тъй като вие сте превели всички активи в Лондон и сте ги върнали на инвеститорите. Така ли?

В Русия нямаше и един пенс. Тъй че постановлението на съда за плащане на милиард долара не им помогна да се доберат до парите ми. Те обикаляха банките в търсене на наши активи, но в банките нямаше нищо.

По това време вие наемата екип юристи в Русия?

Ние наехме юристи веднага след обиските в нашите офиси. Но тогава стана известно за всичките тези странни съдебни решения и прехвърляния на собствеността. Наехме юристи: седем души от четири различни юридически фирми. Сред тях бе един доста забележителен човек на име Сергей Магнитский. Той бе на 36 години и работеше за американската юридическа фирма Firestone Duncan. Той бе от тези трудолюбиви и добросъвестни хора, на които можеш да се обадиш в седем вечерта, ако изведнаж изникне някакъв важен въпрос, и те ще отменят всичките си лични планове за вечерта и ще седят в офиса до полунощ, опитвайки се да намерят отговор. Много приличен, много трудолюбив млад човек.

И ние казахме на Сергей: "Помогни ни да разберем какво става, каква е причината за всичките тези искове, всичките тези странни събития". И именно той установи, че компаниите са били откраднати и предадени на лице, осъдено за убийство. Той установи, че са били приети тези съдебни решения за милиард долара срещу нашите компании. Той установи, че всичко това е станало възможно, след като милицията задига нашите документи.

Тогава обаче установи още нещо. И това е най-поразителното в цялата тази история. Нашите компании са били откраднати, всички тези съдебни решения са били произнесени, за да могат хората, откраднали компаниите ни, да отидат в данъчните органи и да заявят, че 230 милиона долара, платени като данък върху един милиард приходи, получени от компаниите през предишната година, не е трябвало да бъдат плащани. Заради уж неотчетено обстоятелство: загуби на стойност 1 милиард, каквито в действителност не е имало. И те се обръщат с тези изфабрикувани загуби в данъчните органи на Москва и искат връщане на данъци на стойност 230 милиона долара. И органите удовлетворяват искането им в същия ден.

Това трябва да е най-голямото връщане на данъци в цялата история?

Да, най-голямото в историята на Русия. И всичко това за един ден! Което говори за това, че в данъчното министерство са имали свои хора, замесени в това мошеничество. И така – какво ни е известно до този момент? Съдии, служители на милицията, данъчни чиновници, адвокати – всички тези различни хора се оказват забъркани в заговор с цел да бъдем обрани ние и руското правителство.

Излиза, че отначало те са опитали да откраднат пари от вашите компании, но когато открили, че на вашите компании не са им останали средства, те са откраднали пари от руската държава?

Да, точно така. Като акули, които се хранят със собствената си кръв. И това е най-удивителното. Всички ме питат: как правителството е допуснало това? Отговорът е в това, че високопоставени длъжностни лица в правителството са били част от заговора.

Сергей Магнитский беше блестящ юрист, който успя да разбере онова, което не бе толкова просто да се разбере. Беше извършено огромно разследване, продължило 14 месеца. И щом изяснихме всички обстоятелства, заедно с прокурор подготвихме жалба за започване на наказателно дело.

После обаче Магнитский направи нещо абсолютно необичайно. През октомври 2008 г. той отива в Държавния следствен комитет, който в Русия е нещо като ФБР, и дава показания под клетва. В тях назовава служителите на милицията, участвали в кражбите от нашите компании и кражбата на 230 милиона долара. Той назовава всички имена.

Месец по-късно в дома му се явяват трима подчинени на същите тези офицери, против той дава показания, и в 8 сутринта го арестуват пред очите на жена му и децата му. Слагат в килия в предварителния арест. По същество това извършват същите хора, срещу които той е дал показания. Вкарвайки го зад решетките, те започват да упражняват натиск, за да го накарат да се откаже от думите си.

Вършили са действително страшни неща. Слагат в килия с други арестувани и 4 кревати, където се налага да се биеш за креват и да спиш на смени. После го слагат в килия през стъкла на прозореца посред зима или в килия без тоалетна, а просто с дупка в пода...

След няколко месеца отиват при него и казват: "Нещата могат да се подобрят, ако се откажеш от показанията си против нас и се признаеш фза виновен по измислено обвинение, което да оправдае това, което сме напрпавили с теб".

Но Сергей бе упорит и честен човек. Той им казва, че му е все едно какво ще направят с него и че няма да промени показанието си, и няма да свидетелства срещу себе си.

Тогава натискът се засилва. Местят го от килия в килия, за кратко време повече от 10 пъти. И всеки път губи по нещо от имуществото си, включително много важен за него предмет – електрически чайник, тъй като водата в затвора не е годна за пиене. Така го лишават от възможността да изварява вода. След около 6 месеца се почувства много зле, започна през цялото време да боледува, отслабна с 20-ина килограма, започна да го измъчва остра болка в стомаха. Накрая го изпратиха в затворническата болница. Там му казват, че има панкреатит и камъни в жлъчката и че до месец, ако нещата не се подобрят, ще трябва да бъде опериран. Не сложна, но жизнено необходима операция.

Тогава отново му предлагат да се откаже от показанията си и той пак отказва. Седмица преди операцията внезапно го местят в Бутирския затвор. Това е затвор със строг режим, най-жестокият, най-суровият в Москва. В него болница няма. Тогава здравето му започва рязко да се влошава. На неговия съкилийник му се налага няколко часа подред да блъска по вратата, за да моли за медицинска помощ. Когато идват, му казват, че медицинска помощ може да получи, когато излезе от затвора. На 16 ноември 2009 г. Сергей Магнитский почина в затвора на 37 години. Беше юрист, баща на две деца, женен и умря в разцвета на силите си.

Не е бил голям защитник на човешките права. Беше просто адвокат по данъчни дела, който просто се оказа порядъчен човек и не се поддаде на такъв род натиск.

Той не беше олигарх, не беше активист правозащитник. Не бе журналист, водещ разследване. Бе мой адвокат по данъчни дела, който се оказа в ситуация, в която трябваше да изясни какво става. А после, когато разбра какво става, каза: " Това е невероятно. Това е моята страна. На тези хора не трябва да им се позволява да вършат подобни неща".

Знаете ли, той не беше от тези, които търсят неприятности, но, когато неприятностите сами го намериха, той направи това, което трябваше: застана с лице срещу тях. И това му струва живота.

Това бе млад градски жител, професионалист, работещ в юридическа фирма, от онези, които сутрин си купуват кафе от Starbucks. Бе откъснат от работата си, вкаран в затвора и подложен на изтезания, които доведоха до гибелта му.

Те казват, че на всички може да ни се случи същото. Информацията за това дело с клокочене достига до повърхността. За това пишат в пресата и в края на краищата на президента Медведев ще му се наложи да направи нещо. Той призова за започване на наказателно разследване по делото на Сергей Магнитский. Но 6 месеца по-късно виждаме, че въпреки призива на президента Медведев за започване на разследване, ничии действия така и не бяха признати за незаконни. Нито един човек не е обвинен.

Какво говори тази история за днешна Русия?

За съжаление, тази история говори за това, че има престъпност, която пронизва правителството и правоохранителните органи на най-високо равнище. И е недопустимо, когато президентът на страната призовава да се проведе разследване и не получава това разследване. Това ни говори колко голям е проблемът в действителност. Както и за това, че в Русия не действат онези правни норми, с които сме свикнали в другите страни.

Така излиза, че това е страна, която почти се управлява от мафията?

Сигурен съм, че това е държава, в която много важни органи се контролират от мафията.

Надявате ли се, че нещо ще се промени?

Едно мога да кажа за Русия – тя винаги се променя. Всичко може да се промени към по-лошо или да се промени в добра посока. Русия никога не е била статична страна. Но днешното положение е изключително сложно.