Балканският транзитен път на хероина от Афганистан е толкова популярен поради корупцията и недостатъците в сътрудничеството между полицейските органи, включително и българските, се посочва в последния доклад на ООН, цитиран от радио Дойче веле.

Близо 37 процента от афганистанския хероин минава през България и Сърбия по пътя си на Запад, констатира ООН. Последният бастион преди "Европа без граници” е митницата в Хоргош.

В офиса на Мирослав Янич на сръбско-унгарската граница е непоносимо горещо. Опашката от коли навън е безкрайна. Много емигранти и гастарбайтери са тръгнали към родните си страни, за да изкарат отпуската - в Сърбия, в Македония, в България или в Турция.

"Тази граница е последната, по-нататък няма граници,” обяснява сръбският митничар. За Янич това е сериозен проблем, защото така Хоргош се оказва последна преграда пред свободното движение на наркотика, който после попада в ръцете на европейските дилъри. А след това хиляди зависими го смъркат, гълтат или си го инжектират.

"Нищо не виждам, мога само да предполагам какво се случва тук - че именно оттук минават всички тези наркотици от Афганистан,” признава Янич, който би бил доволен, дори ако само 10 процента от наркотика попаднеше в ръцете на колегите му митничари.

Според доклада на ООН полицейските служби от балканските страни, включително и българските, се провалят в борбата срещу наркотрафика най-вече поради корупция и лошо сътрудничество помежду си. Шефът на Сръбската гранична полиция Драголюб Филипович не е изцяло съгласен с този извод:

"Корупция има навсякъде, и в най-развитите страни по света. Разбира се, при нас навярно е повече и ние правим всичко възможно, за да я ликвидираме. Миналата година например проведохме 150 дисциплинарни разследвания, имаше повече от 20 арестувани полицаи.”

Мирослав Янич посочва една слабо известна причина за разпространеното мнение, че сръбската гранична полиция и митничарите бездействат. От западноевропейски полицейски служби редовно пристигат искания определени транспорти да се пропуснат без проверка. Целта е да бъдат проследени наркотиците до крайното местоназначение и да се разбие целия канал. Така нареченият "Контролиран транзит" е разпространен метод, който обаче в Холандия попадна под огъня на критиката.

Драголюб Филипович отхвърля обвинението, че полицейските служби от Балканските държави не си сътрудничат достатъчно ефикасно. Според него контактите са отлични. Трябва обаче да се разшири обменът на информация, включително и с държави извън Балканския регион и от други континенти.

"Да имахме малко повече техника..."

Според него граничарите и митничарите имат нужда най-вече от благонадеждни сведения от колеги, които знаят, че определена пратка наркотици е поела до даден маршрут. Такива информации много помагат, казва той. И с въздишка очертава още един проблем: "Да имахме малко повече техника и малко повече хора, щяхме да даваме и повече резултати”.

Мирослав Янич пък добавя, че много повече внимание трябва да се отделя на страните, от които тръгват наркотиците, в случая Афганистан. Неговото мнение споделят и много специалисти, според които трябва да се работи на място, да се осигурява друго препитание на афганистанските селяни. Тоест, да се пресушава наркопотокът още при извора.