Премиерът започна опасно да се отъждествява с държавата

Как приемате упрека на премиера към съдебната система, че решението на Софийският апелативен съд да пусне от ареста "Килърите" е провокация към държавата и към управлението ѝ?

Едва ли някой, който ме познава, може да ме упрекне, че съм "фен" или апологет на съдебната система и на съдиите. И въпреки това случващото се е, меко казано, скандално. То е недопустимо в една държава, която претендира да е правова. Това е тежък конституционен проблем, при който има драстично вмешателство на изпълнителната власт в изключителните прерогативи на съдебната власт.

За такъв тип противоконституционни действия в нормални държави със стари, демократични и правови традиции и министри, и премиери си отиват буквално за дни.

Разбира се, това в България няма да се случи, но е обезпокоително, че Бойко Борисов, говорейки за държавата, за това, че определението на САС, с което са пуснати т. нар. "Килъри", е провокация към държавата.

Премиерът Борисов вече започна да се отъждествява с държавата. Тоест, той се изживява в ролята на Луи ХІV като Краля Слънце, който навремето е казал: "Държавата – това съм аз" и е хубаво някой да му припомни, че в правовата държава, където властите са действително разделени, съдът и магистратите в много по-голяма степен олицетворяват държавността с нейната стабилност, с нейната консервативност, неробуваща на политическите приоритети, които са характерни за изпълнителната и законодателната власт.

И неслучайно министри и премиери си отиват под път и над път през няколко месеца, понякога през няколко години, а магистратите са несменяеми в България, а в някои държави с утвърдени демократични традиции дори са пожизнени. От тази гледна точка изказването е нелепо и показва за пореден път фрапираща некомпетентност от страна неговия автор.

Получава се обаче противопоставяне, израз на което дава прословутата фраза "Ние ги хващаме, те ги пускат". При такова неразбиране как виждате да се разчупи порочният кръг?

Конституцията е предоставила на съдебната власт преценката дали задържането на определени лица се базира на достатъчно годни и достатъчно убедителни доказателства. Оттук нататък опитът на изпълнителната власт да замести тази преценка, е противоконституционен. Мисля, че с малко повече юридическо въображение, представители на съдебната власт биха могли да сезират и Конституционния съд за тези системни нарушения на конституцията от страна преди всичко на министър Цветанов, а сега много активно му приглася и премиерът.

Защото на фона на това, за което от изпълнителната власт се опитаха да сезират КС - че, виждаш ли, Дянков бил незаконно записан на срещата при президента - това, което те правят, е драматично по-тежко, с много по-тежки последици за държавността и за разбирането на хората за държавност.

Защото за нормалния човек държавата е триединство на трите власти. Него не го интересува коя власт какво прави, той, нормалният човек, за да се чувства сигурен, защитен в една правова държава, трябва да знае, че това разделение на властите не му вреди като краен резултат, а напротив.

На базата на принципа "власт власт възпира" се постига един здравословен баланс, така че правата на гражданина да са максимално защитени, а тези права по дефиниция биват максимално защитени именно от съдебната власт. Тя е тази, която ни пази, включително и от държавата, от произвол от страна на изпълнителната и дори от законодателната власт дотолкова, доколкото КС може да парира и законодателен произвол, въпреки че сме парламентарна република.

Съдебната власт обаче няма "лице" пред обществото дори само заради скандалите с кадруването или с лобирането на хора като Красьо Черния.

Повтарям, аз съм един от най-острите критици на съдебната система. Има предостатъчно основания тя да бъде критикувана, но тя не може да бъде критикувана от представители на другите власти. Тя може да бъде критикувана от медиите, от гражданите, от неправителствени организации. Но когато представители на друга власт в това си качество правят толкова остри, толкова непремерени изявления срещу съдебната власт, фактически те си присвояват нейни прерогативи, защото искат така.

Ето, излиза министърът на вътрешните работи, излиза главният секретар на МВР и казват: "Ние сме представили достатъчно доказателства". Преценката за достатъчност и убедителност е на съдебната система – те там нямат думата.

От тази гледна точка това е нарушение на конституцията, което във всяка правова държава би имало изключително тежки последици за тези, които го допускат. А тук това се толерира, това се възприема като някакъв институционален фолклор : "Ние ги хващаме, вие ги пускате", "Ние сме добрите, съдиите са лошите".

Това е ерозиране на представата за държавност, което в едни по-стари времена, в които и премиерът, и министърът на вътрешните работи ни тласкат, се носи отговорност по глава първа от НК за престъпления против системата на управление.

Това бяха едни от най-тежките престъпления, защото се ерозира идеята и представата на обикновения човек за държавата. И от тази гледна точка тези изказвания са популистки, непремерени и противоконституционни.

Подчертавам отново, не защитавам съдебната система. Напротив, има много поводи тя да бъде критикувана, но не и от представители на другите власти и не по конкретни поводи, защото конституцията е представила пълната свобода на преценка за това, кой да бъде осъден, кой да бъде задържан под стража, кой да бъде пуснат.

Иначе биваме тласнати към Венецуела и Уго Чавес.