Грузия се нуждае от помощта на САЩ

Въпреки съществуващите все още разногласия за това как започна конфликтът, не може да се отрече, че преди две години в тези дни руските войски пресякоха международно признатата граница и нахлуха в Грузия. Те нападнаха страната с помощта на стратегически бомбардировачи, навлязоха дълбоко в суверенната ѝ територия, лишиха почти 127 етнически грузинци от дом, признаха независимостта на Абхазия и Южна Осетия и установиха военна окупация, която действа и до днес.

Много неща се промениха през тези две години, но не към по-добро. Русия не само продължава да окупира грузинска територия, но и строи там военни бази, отказвайки достъп на хуманитарни мисии и на наблюдатели, позволявайки етнически чистки на грузинци в Южна Осетия и укрепвайки административните граници на отцепилите се региони, за да ги превърне в истински държавни граници. По оценки на ООН повече от 100 хиляди етнически грузинци, избягали при руското нахлуване, все още не са се върнали по домовете си. Даже днес Русия продължава да нарушава споразумението за прекратяване на огъня, постигнато с помощта на френския президент Никола Саркози.

Въпреки, че живее под постоянна руска заплаха, Грузия продължава да се движи напред. Почти хиляда грузински войници продължават без всякакви възражения да воюват редом с нас в най-сложните райони на Афганистан. В Грузия укрепва диктатурата на закона и борбата с корупцията, а икономиката ѝ расте с такива темпове, че Световната банка постави страната на 11-то място в класацията на страните с най-благоприятни условия за бизнес. Проведените тази година в столицата Тбилиси избори за кмет бяха определени от международните наблюдатели като свободни и честни. Въпреки че политическите реформи в Грузия още не са завършили, представители на Европейския парламент определиха изборите в Тбилиси като "реална стъпка в демократичното развитие на страната”.

В същото време в Русия правозащитниците все още са подложени на заплахи, лошо отношение и даже убийства. В края на миналата седмица мирни демонстранти, между които и бившият вицепремиер Борис Немцов, бяха бити и арестувани заради опита си да упражнят основни права, гарантирани от руската конституция. Ако президентът Дмитрий Медведев търси образец на политическа и икономическа модернизация, би могъл да обърне погледа си към Грузия. А ако администрацията на Обама търси отношения, които наистина се нуждаят от "презареждане", също си струва да обърне погледне към Грузия.

Но на администрацията изглежда повече ѝ се иска да умиротворява авторитарна Русия, отколкото да поддържа приятелската грузинска демокрация, живееща в сянката на своя агресивен съсед. Белият дом щедро затрупва Медведев с дълги телефонни разговори и частни срещи, а външнополитическите преимущества от това са много скромни. Същевременно администрацията не демонстрира особена склонност към взаимодействие с грузинското ръководство, към подкрепа за стремежа на Грузия към членство в НАТО, към оказване на помощ за възстановяване на нейния отбранителен потенциал. Администрацията доскоро даже не бе готова да назове присъствието на руски войски в Грузия с истинското му име – окупация. Да не говорим за готовност да окаже натиск върху Русия, за да я застави да изтегли войските си. Неотдавна Белият дом и държавният секретар Хилари Клинтън направиха няколко обнадеждаващи изявления в подкрепа на Грузия – сега те трябва да превърнат тези думи в по-добра стратегия.

Ако Медведев наистина иска в Русия да властва законът, би могъл да приведе правителството си в съответствие с международното споразумение за връщане на руските сили на техните довоенни позиции извън пределите на Грузия. От своя страна администрацията на Обама би могла да помогне на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа да разработи заедно с Русия пътна карта за край на окупацията на Грузия – подход стъпка по стъпка, който би могъл да доведе до изтегляне на руските войски, връщане на прогонените лица и възстановяване на териториалната цялост на Грузия. Ако няма прогрес от руска страна, това трябва да доведе до последствия: Медведев трябва да знае, че сътрудничеството по темата Грузия е приоритет за САЩ и че, ако Русия не направи отстъпки по нашите приоритети, няма смисъл да очаква, че Съединените щати ще ѝ помагат в нейните приоритети, като например влизането в Световната търговска организация.

Грузия има нужда от подкрепата на САЩ и във възстановяването на своя отбранителен потенциал. Грузия прави повече във войната в Афганистан, отколкото много страни членки на НАТО – съюз, към който желае да се присъедини. Изключително сложно е обаче да бъде накарана администрацията да се съгласи да предостави на грузинските войски, водещи бойни действия, даже най-обикновено въоръжение, бронирани коли и резервни части. Покрай тази краткосрочна помощ Грузия се нуждае и от дългосрочна подкрепа за собствената си отбрана. Тази помощ вероятно би трябвало да включва противотанково оръжие, средства за противовъздушна отбрана, радари за ранно предупреждение и други отбранителни системи. Като трябва да е ясно, че нейното предоставяне по никакъв начин не означава подкрепа на САЩ за каквото и да било използване на сила от страна на Грузия срещу сепаратистките райони. Грузия винаги ще е по-слаба от Русия, но няма никакви причини да бъде оставена уязвима две години след руското нахлуване.

Въпреки всичките щети, нанесени на Грузия от Русия и заплахите ѝ да направи още, Москва не успя да изпълни стратегическите си задачи – демократичното правителство на Грузия оцеля и процъфтява. Отношенията между САЩ и Русия трябва да укрепват този успех, а не да го поставят под съмнение. Ние имаме възможност да подкрепим превръщането на Грузия в силна, единна и свободна страна – само обаче ако помним кои са истинските ни приятели.

*Авторът е сенатор-републиканец от щата Аризона, кандидат за президент на САЩ на изборите през 2008 година.