Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

За орязаните средства на болниците

21 коментара
За орязаните средства на болниците

В последните дни темата за орязаните бюджети на държавните болници предизвика разгорещена дискусия. Лекарите, работещи в тези лечебни заведения, се готвят за протести, макар всъщност най-ощетените да са други.

Тежестта ще бъде понесена от всички български пациенти, които не могат да си позволят други здравни грижи освен предлаганите в държавните болници.

В България една значителна, макар и недостатъчна сума от от брутния вътрешен продукт се  използва за здравеопазване. Въпросът е, че огромни потоци от финансови средства не се следят адекватно, не се маркират, не се анализира как точно тяхното харчене може да бъде оптимизирано, за да се получат ефективни резултати.

Някой злоупотребява с част от този ресурс, но поради липсата на обща стратегическа визия за промяна опитът за ограничаване на харченията сега се извършва по възможно "най-касапския” начин. В настъпващата кризисна ситуация на недостиг на средства правителството по чисто социалистически маниер се насочва към най-просто решение като лимитира средствата на болниците.

В крайна сметка обаче тези лимитирани бюджети, които сега бунят духовете, нямат нищо общо със същинския проблем. Те просто са негово проявление - явяват се мярка за справяне с опасността от скорошно изчерпване на ресурса на НЗОК и по-нататъшна пълна невъзможност да се плащат здравните грижи.

Действителният проблем е в това, че след като касата не може да плаща за медицински услуги, то някой трябва да поеме тяхното плащане. Не можем да искаме от НЗОК да се махнат делегираните бюджети, защото просто явно няма друга възможност.

Въпросът обаче е кой ще плаща след изчерпване на парите в лимитираните болнични бюджети, ако не искаме болниците просто да спрат да работят. Сегашното механично спестяване е неподходящо и нехуманно и тук управляващите заслужават сериозна критика, защото за разлика от други сфери орязването на средства в здравеопазването се изчислява в човешки животи.

Прагматичния отговор на горния въпрос обаче предполага две работещи възможности – или ще доплати пациентът, дали чрез допълнително осигуряване или директно от джоба си е негово решение, или ще плати държавата.

Логичното решение е просто като ясен ден. След като касата достигне лимита си, то държавата трябва да открие механизъм да заплаща здравните дейности и грижи за онези, които нямат възможност да го сторят.

Неведнъж съм казвал, че финансирането на здравеопазването у нас трябва да почива на няколко ясни финансови стълба. Първият е солидарната здравно-осигурителна система. Тя трябва да включва заплащане на всички здравеопазни дейности, които се извършват на ежедневна база. Гражданите, които умишлено или поради немарливост не се осигуряват трябва да бъдат санкционирани с цялата тежест на закона.

Здравно-осигурителната ни система обаче е крехка и недостатъчна и не може да покрие разходите по хронични, онкологични и други тежки заболявания, инвалидизации и т.н. Тук е изключително необходимо наличието на един втори стълб на финансиране, чиито средства да се набират от данъци. Държавата трябва да бъде подготвена и да не кара гражданите, страдащи от изброените по-горе групи болести, да чакат по месеци за полагащите им се медикаменти и лечение.

Правителството чрез Министерството на здравеопазването трябва да осигури постоянно наличен ресурс за различни здравни програми. Тези програми могат да бъдат за дофинансиране на здравни дейности за непривлекателни региони, за тежест на заболяването, за социално значими заболявания, за ефективност на лечението, включително и за профилактика. По този начин, онези лечебни заведения, които поемат по-тежки заболявания или/и се намират в по-неблагоприятни райони на страната, ще имат възможност за допълнителна финансова подкрепа, независимо от формата на собственост. Само така, те ще бъдат стимулирани да се занимават с тези дейности.

Без този втори стълб на финансиране усилията на НЗОК са обречени на неуспех. Така се проявява регулиращата социална роля на държавата в условията на пазарна икономика.

Освен това е необходим и още един - трети стълб - допълнителното доброволно осигуряване. Налице са над 20 частни здравни фонда, които все още не могат да разгърнат своята дейност. Нужно е при ясно формулиране на заплащането на основния пакет от НЗОК да бъде регламентирано не заместващо финансиране от частните здравно-осигурителни дружества, а такова, допълващо финансирането на касата.

Всеки, който разполага със средства и иска да получи по-специални грижи, да му бъдат извършени по-задълбочени скъпи изследвания, да направи избор на точно определени специалисти, които да го лекуват или оперират, да лежи в отделна стая с VIP условия и т.н., трябва да има възможност да получи това в зависимост от допълнителния ресурс, който е заделял в частни здравно-осигурителни фондове.

Този трети стълб трябва да включва заплащане от страна на държавата на допълнително здравно осигуряване за всеки гражданин в неравностойно положение, който докаже, че няма възможност сам да си поеме такова.

Когато нещата бъдат поставени на тази ясна основа и стане ясно колко плаща НЗОК, колко доплащат пациентите и колко плаща държавата за специални здравни програми и за социално слабите граждани, то могат да се търсят различните възможности за балансиране и недопускане на сегашното механично орязване на бюджетите на болниците.

Нищо сложно и нелогично няма в изброената схема на финансиране, още повече, че и парите са налице, но нейното прилагане продължава да се отлага. Вместо това се прилагат разни временни "пожарни” мерки. Те ще предизвикат поредния протест на съсловието, от който пък ще излезе нова серия от напълно неизпълними предложения. "Притиснатото” правителството ще ги приеме на думи, но накрая отново нищо няма да бъде свършено.

Така си върви "здравната реформа" в България открай време. 

*Доц. Атанас Щерев е бивш депутат от НДСВ. Статията е публикувана на 13 август в личния му блог.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

21 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. -
    #22

    Без лечение и медикаменти.За тях е проблема,доц.Щерев,не за богатите хора като вас.Вие,богатите не знаете и няма да знаете що е да нямаш пари,за да се лекуваш.А иначе да философствате сте първи.

  2. аз
    #21

    И ти мислиш социалистически! Частните фондове трябва да се борят за един и същи пазар при еднакви условия с НЗОК, та да има конкуренция. НЕ да ме задължавате да плащам в пет фонда!

  3. Сметката
    #20

    Колкото си поискат, толкова пари ти прибират!

  4. 1
    #19

    колелото а трябва да се поканят специалисти от държави с добро здравеопазване да ръководят реформите тук.

  5. леля Пенка
    #18

    щом ги има в живота, трябва да ги разделим и в здравеопазването. Какви стълбове, при условие, че стана ясно, че около милион и половина въобще не се осигуряват по различни причини в т.ч. и че живеят нелегално, работят нелегално и са толкова бедни, че на ум не им минава за здравни осигуровки.За съжаление и те боледуват, при това дори по-често от другите, но ги лекуват, защото сме социална държава и всеки има право на здравеопазване. Докато не направим разлика между здравеопазване и лечение така ще бъде - всички пият - някои плащат

  6. fakt
    #17

    purvo da se spre lechenieto na tezi, koito sa glasuvali za Simeon

  7. Чудомир
    #16

    От както съществува НЗОК все са си толкова не осигурените поради бедност и безработица. До сега това не се отразяваше толкова на Касата, сега им се отразявало.Някой води ли статистика като ЕГН ни го има в НЗОК кой по колко пъти и за какво я ползва. Не!Второ МВР и МО си имат собствени болници които са на ведомствена издръжка. Всеки полицай и военен я посещават по колкото си искат пъти и да ползвата лечебните им пътики. Но те получавата пари един път он министерствата си втори път от МЗ и трети път

  8. Българин
    #15

    Първият е солидарната здравно-осигурителна система.Това е правилният път. И трите стълба трябва да работят във възможно най-тесен синхрон. Вече е дошло времето за диалог и градивно мислене. Тук в Германия така работи Здравеопазването като цяло. Крайно време е за градеж. Не изпускайте контролът докато не се изгради докрай. Който трябва, той да отстъпи, защото ще спечели целият народ - цялото общество.

  9. IRONIC
    #14

    Значи: 1/Солидарна с-ма 2/Данъци 3/Допълнително доброволно осигурявянеЧетейки това творение се опитах да схвана какво Щерев е имал в предвид- оказва се, че според неговите разбирания смисъла на живота на хората е..да плащат и най-вече за оцеляването на здравната система..Бюджета на страната трябвало също да се грижи за умрелия, а всякакви други разходи извън тези за здраве сякаш НЕ СЪЩЕСТВУВАТ...Може ли "уважаван специалист" като Щерев, със собствена скъпа клиника при това да не вижда по-далече от носа си ?

  10. Ani
    #13

    Uvajaemi tapanari,sled kato ne razbirate problem ne go komentirajte

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.