Израел и палестинците започват преки преговори на 2 септември

Квартетът, посредничещ за мир в Близкия изток (ООН, ЕС, САЩ и Русия), покани Израел и палестинците да подновят директните преговори на 2 септември във Вашингтон, които да доведат до създаването на независима палестинска държава, предадоха информационните агенции в петък.

Близкоизточният квартет и ЕС смята, че до една година може да бъде сключено споразумение, уреждащо конфликта в Близкия изток, по силата на което да бъде създадена независима палестинска държава.

"Квартетът изразява решимостта си да подкрепи преговарящите страни по време на преговорите, които могат да бъдат завършени до една година. Квартетът е решен да подкрепя и прилагането на споразумението, постигнато между преговарящите страни", се казва в изявлението на Четворката за Близкия изток.

В изявлението Квартетът потвърждава отново, че се придържа към предходните си призиви за намирането на решение на конфликта, което да сложи край на окупацията, започнала през 1967 г., и да доведе до появата на независима, демократична и жизнеспособна палестинска държава, съжителстваща с израелците и с останалите си съседи в мир и сигурност.

Държавният секретар на САЩ Хилари Клинтън покани израелския премиер Бенямин Нетаняху и палестинския президент Махмуд Абас да подновят мирните преговори. Във Вашингтон са поканени още египетският президент Хосни Мубарак и йорданският крал Абдула Втори.

Израел и палестинската автономна власт приветстваха отправената към тях покана.

В комюнике, публикувано от неговата канцелария, израелският премиер Бенямин Нетаняху припомня, че призовава за преки преговори, откакто зае отново поста преди близо 18 месеца. Нетаняху изразява задоволство от направеното от Съединените щати уточнение, че преговорите ще се водят без предварителни
условия. "Постигането на (мирно) споразумение е трудно предизвикателство, но е възможно", подчертава израелският премиер.

Палестинският главен преговарящ Саеб Еракат също приветства поканата за възобновяване на мирните преговори. Той изрази увереност, че е възможно те да доведат до сключване на мирно споразумение до по-малко от една година. Еракат призова Съединените щати и останалите членове на Квартета за мир в Близкия изток да продължат да оказват натиск върху Израел да спре строителната дейност в еврейските селища на окупирания Западен бряг.

В изявлението си Квартетът не споменава нищо за нееднократните си призиви към Израел да спре заселническата дейност в окупираните територии на Западния бряг, където би трябвало да бъде установена палестинската държава.

В него двете бъдещи преговарящи страни са призовани да се въздържат от провокативни действия и от думи, подклаждащи напрежението.

Писмото трябваше да е достатъчно неясно, така че израелският премиер Банямин Нетаняху да го приеме, без да разклати дясно-религиозната си коалиция, а палестинският президент Махмуд Абас да се позове на документа на Квартета, за да парира критиците, коментира ситуацията британското списание "Економист”.

Изданието отбелязва, че, ако церемонията за начало на преговорите се състои в първите дни на септември, това би могло да даде възможност преките преговори да тръгнат преди изтичането на 26 септември на 10-месечния мораториум на Нетаняху върху строителството на селища.

Замразяването се прилагаше разпокъсано, но заселниците и техните поддръжници приветстват края му като триумфален момент. Те смятат да го отпразнуват с ръмжене на булдозери, с което ще се поднови строителството на колонии на Западния бряг. Това, заедно с реакцията на палестинците и арабите, може да торпилира надеждите за напредък към мира.

Ако преговорите започнат, Нетаняху може да ги използва като причина (или претекст) да спре пилеенето на средства за изграждане на селища, като наред с това запази добрите взаимоотношения с партньорите, подкрепящи строителството. Някои палестинци обаче се тревожат, че ако преговорите започнат, Нетаняху ще измоли облекчаване на евентуален мораториум вместо да убеждава десните си критици, пише "Економист”.

Един относително умерен министър предложи възобновяване на строителство само в големите заселнически "блокове" близо до границата от 1967 г. и около Ерусалим. Американците, а на моменти и палестинците, отбелязваха в миналото, че тези условия може да бъдат включени в бъдещи замени на територии. В основаната си част обаче проблемът остана неразрешен.

Дипломатическите еквилибристики за започване на преговори или запазване на мораториума за селищата засягат важни въпроси, пише по-нататък изданието: границите на двете страни и политическите и религиозни демаркационни линии в Ерусалим. Абас се доближи до споразумение с бившия израелски премиер Ехуд Олмерт, поне за границите. Той иска да започне оттам, докъдето бе стигнал. Тъй като заложи политическата си кариера на тези преговори, доверието към него и към палестинската власт, която оглавява, може да бъде допълнително отслабена, ако те заприличат на фарс. Намеренията на Нетаняху остават неясни.

Министърът на отбраната Ехуд Барак бе заявил, че неговата Партия на труда ще напусне коалицията в края на годината, ако строителството продължи, а преговори няма. Той иска Нетаняху да замени твърдолинейните си партньори с центристката партия "Кадима" на Ципи Ливни. Това може да подпомогне усилията за мир. Само че не е ясно дали Ливни ще пожелае да се присъедини към правителството на Нетаняху, дори и ако я поканят.

Преките преговори с палестинците може да принудят Нетаняху и други израелски политици да направят избора, който всички те избягваха. "Сега е моментът", каза тази седмица израелският президент Шимон Перес. "Трябва да сте готови да платите цената на мира", добави той, цитиран от "Економист”.