Историци: През 1968 г. в Чехословакия загинаха 116 военни от "съюзниците"

На 20 август се навършиха 42 години от нахлуването на войските на пет държави, членки на Варшавския договор, в Чехословакия. Нови данни за събитията от времето на разгрома на Пражката пролет представи тези дни чешкият историк Даниел Поволни, цитиран от БНР.

116 военни от армиите на петте "братски" социалистически държави, сред които е и България, са загинали по време на инвазията в Чехословакия на 20 и 21 август 1968 г., твърди Поволни пред чешки медии. Според него повечето от войниците са загинали при транспортни злополуки или при погрешно боравене с оръжията.

Новите данни историкът представя в книгата си "Военното решение на Пражката пролет 1968”. Според него само един военнослужещ е бил убит от друг войник.

И до днес обаче историците се разминават в точните данни за жертвите на инвазията. Липсват и достатъчно източници на информация поради недостъпността на съветските архиви, поясняват изследователите. По данни на чешките историци за 20-те години окупация на някогашна Чехословакия (до 1989 г.) са загинали близо 200 от окупаторите.

В България темата за участието на българските войски в операцията в Чехословакия остава някак встрани от дебата за историческото наследство от близкото минало. Преки негови организатори като тогавашния министър на отбраната Добри Джуров до последно намираха оправдание за изпращането на българските войски и как е било "помогнато" на чешкия народ да се справи с "превратаджиите". Съвременниците на онова време обаче си спомнят, че първите години след чешките събития не е било рядкост автобусите на "Балкантурист" с български туристи в Чехословакия да бъдат замеряни с камъни.

През август 1968 г. армиите на Варшавския договор са хвърлени, за да спрат реформите в Чехословакия по модела на така наречения "социализъм с човешко лице”. Неговите идеолози от редиците на чешката компартия са мислели, че по пътя на реформите в страната могат да се въведат демократични свободи, икономиката да възприеме елементи на пазарните отношения, партията да ограничи властта си и отношенията със Съветския съюз да бъдат поставени на равноправни отношения.

Тези идеи обаче се схващат в Москва като смъртна заплаха за цялата социалистическа система.

Според първото официално съобщение от съветската столица, разпространено както в съветската, така и в българската официална преса, нахлуването било извършено "по покана на чехословашки държавни ръководители” и за спиране на "контрареволюцията".

И въпреки че военните части на братските соцстрани се оттеглят след потушаването на Пражката пролет, съветската армия остава в Чехословакия до падането на тоталитаризма през 1989 г.