Първанов официално се заяви като управленска алтернатива

Давайки старт на политическия си проект АБВ, президентът Георги Първанов официално се заяви като алтернатива на управлението. Първата официална сбирка на движението "Алтернатива за българско възраждане" (АБВ) се проведе в четвъртък в НДК, под формата на дискусия “България – на другия ден”.

Официално Първанов не бе организатор на форума, а гост, поканен от инициативна група начело с благоевградския кмет Костадин Паскалев.

В 45-минутна реч той разкритикува управлението на Бойко Борисов и обяви, че е необходима нова политическа култура и приобщаващ модел на управление, в който решенията да се взимат в по-широк кръг, а не от един човек.

Първанов обяви, че със създаването на гражданския проект няма намерение да разцепва БСП и лансира за пореден път една от любимите си тези за обединение.

Година преди местните и президентските избори, той обяви, че АБВ трябва да е “лаборатория на нови идеи и инициативи“. Към него трябва да бъдат създадени работни групи и съвети по отделните политики и дискусиите да се пренесат в страната.

Очаквано, Първанов се обяви и за алтернатива на “менте национализма“ и спомена за “истинските родолюбци“.

Той обясни, че целта на гражданския проект е експертите и професионалистите да се поставят в центъра на прожекторите, за да може в бъдеще да са известни на обществото, а не да се търсят по кръстовищата.

Първанов за пореден път се изключи от прехода и разясни с менторски тон, че са допуснати много грешки и престъпления след 1989 г..

Инициаторите на АБВ декларираха, че няма да правят партия. Участници във форума обаче заявиха неофициално пред Mediapool, че рано или късно това може се случи.

Сценариите са различни, но според сегашния план "всенародното движение" АБВ ще заложи на влиятелни кметове и ще подкрепи свои кандидати на местните избори, на които се очаква провал за БСП и слабо представяне на ГЕРБ. Така от самосебе си ще възникне необходимостта от нова партия или коалиция, която да излезе на парламентарните избори.

Самият Първанов увери, че АБВ е "непартиен, но не и антипартиен проект".

АБВ алтернатива на кризата в управлението

Алтернативата не е в пътя назад. Не сме се събрали тук, за да се вайкаме за грешките, а да правим нещата по-добре занапред, заяви Първанов, който през последните месеци не спираше да агитира за точно обратното – да се извадят "икономическите досиета" на прехода и да се види кога олигарсите станаха такива.

"Няма друго такова правителство, което така често и непрекъснато да променя правилата, а това поражда напрежение. Има криза на управлението. Вижда се, че се работи на парче, ден за ден, без визия и мащаб. Затова трябва да има граждански структури като АБВ", призова в програмното си слово Първанов.

Според него силовото управление в сектора за сигурност и на политическото поле, съчетано с несигурност и колебливост в икономическата политика е рисково за стабилността.

Той коментира още, че незнанието и липсата на воля се прикриват с измислени скандали - "има високомерие, един постоянен гневен патос, който може да стряска някого, но по-скоро буди насмешка".

Ново начало, исторически компромис между ляво и дясно

"Едно ново начало, възраждане на българската нация, минава през помирението и отказа да водим битки с миналото, които не водят до никъде. Затова АБВ е една територия на историческия компромис. Ние сме се събрали не само със съзнанието за един исторически компромис между лявото и дясното, а защото има нужда от нова политическа култура и необходимост от нов приобщаващ модел на управление, при който решенията се вземат от по-широк кръг от партии и граждански структури, а не от един човек", заяви президентът.

Според него трябвало да бъде намерен и отговор на въпроса дали е възможно трайно партньорство между бивши противници. По думите му изходът от кризата не може да бъде разположен в координатната система, затворена от ляво и дясно. "Няма ляв и десен изход от кризата”, каза още Първанов.

"Винаги съм се стремял да обединявам, не да разделям – винаги съм работил за единението на всички български граждани”, декларира Първанов.

“Избраната дата и така обявената тема според мен не бива да се тълкуват като претенция за историческа значимост на събитието. Ние се събираме с хора, за да дебатираме за това как да изглежда България в следващото десетилетие, как да станем равни с другите европейски народи“, коментира той.

“В прехода имаше много грешки и престъпления, за които не може да има давност. В тези 21 години се появиха различни пропагандни тези за характера на прехода. Все тези, които трябваше да обосноват една или друга еднодневка”, каза Първанов.

Според него в края на прехода по-голямата част от хората живеят по-зле и несигурно, отколкото в началото.

Той смята, че чрез бюджетната политика трябва да се отговори на големия въпрос – дали искаме пасивно да чакаме края на кризата или ще правим политика, която да ни постави в активна позиция.

Паскалев: Няма да правим партия нито днес, нито утре

Срещата бе открита от Костадин Паскалев, който заяви: “Няма да учредяваме партия нито днес, нито утре“. Той посочи, че ключовата дума по време на дебата ще бъде “алтернатива“.

В края на дискусията Паскалев предложи инициативна група да подготви документи и проектопрограма за създаване на гражданско движение "Алтернатива за българско възраждане".

По подобен начин – като граждански движения с надпартийна и обединителна мисия - в последното десетилетие стартираха две партии – НДСВ и ГЕРБ.

“Днес тук е и президентът Първанов и на дискусия преди няколко дни самият той каза, че идва време дебатът да се пренесе на друго поле. Мисля, че това, което правим, е да пренесем този дебат в друго поле. Ключовата дума на днешния ден е алтернатива. Както знаем, вчера се навършиха не малко години от промяна на 10 ноември и ние имаме амбицията днес тук да проведем един дебат, който да се освободи от идеологизация, партизиране”, каза Паскалев в словото си пред форума.

“Смятам, че е особено важно да кажем, че днес, когато има доста проблеми в обществото, когато се засилва желанието за силната ръка и едноличното поемане на отговорност, ние трябва да направим точно обратното – да създадем предпоставки и условия за воденето на един дебат за развитието на държавата”, посочи той.

Основоположниците

Обликът на "алтернативата" в началния ѝ етап съчетава добре познати фигури от антуража на президента през годините, намерили място в инициативния комитет. Сред тях няма изтъкнати партийци, а по-скоро представители на различни политически, професионални и обществени групи: Костадин Паскалев, Борислав Китов, Григор Горчев, Васил Проданов, Емил Кало, Михо Михов, Красимир Петров, Йордан Йовчев, Валентин Йорданов, Мариана Тодорова. От тях двама се титулуват професори, двама – генерали. Двама са спортисти. Паскалев е единственият активен политик, при това такъв, който е печелил мажоритарни избори.

Сред присъстващите на сбирката бяха депутатите от БСП Мая Манолова, Кирил Добрев, Евгений Желев, Стефан Данаилов и Ивелин Николов, евродепутатът Ивайло Калфин.

Както се разбра по-рано, между Първанов и лидера на БСП Сергей Станишев е имало договорка на форума да не се появява ръководството на левицата, за да се избегнат спекулации, че президентът прави "БСП-2".

На срещата присъстваха още лидерът на КНСБ Пламен Димитров, ректорът на УНСС Борислав Борисов, бившата шефка на спортната агенция Весела Лечева, археологът Николай Овчаров, лондонският икономически експерт професор Димитър Иванов.

Там бяха бившият финансов министър Стоян Александров, бившите зам.-министри на отбраната и образованието Спас Панчев и Кирчо Атанасов; бившият синдикалист Кръстьо Петков; кметовете на Търговище и Ихтиман Красимир Мирев и Маргарита Петкова; бившият шеф на фонд "Земеделие" Димитър Тадаръков, бившият треньор на националния отбор по футбол Христо Бонев и други.

На форума са и председателят на Съюза на офицерите и сержантите от резерва и запаса о.р. ген. Стоян Топалов и председателят на Съюза на тракийските дружества Костадин Карамитев.

По време на дискусията Калфин разкритикува икономическата и финансова политика на правителството на ГЕРБ. "Преструктурирането на икономиката при нас продължава да се възприема като намаляване на разходите", заяви той. "Ние виждаме, че това, което казват експертите, си пробива път, но много по-късно и въпросът е на каква цена”, каза той. Според Калфин пример за това е строителството на АЕЦ "Белене”, за която управляващите променяха позициите си многократно.

Директорът на Института за философски изследвания към БАН проф. Васил Проданов от своя страна акцентира върху разрухата на обществото и деинтелектуализацията на България.

"За Борис Трети и Живков беше чест да общуват с интелектуалци. Тогава се ценяха науката и интелигенцията, сега – бицепса, мускула, инатлъка, силата", каза Проданов.