В очакване на "Големия шлем" от Путин

Две години и половина, след като Владимир Путин и Георги Първанов подписаха за трите съвместни енергийни проекта, Путин отново пристига в София, но вече не като президент, а като премиер, за среща с българския си колега Бойко Борисов. Към момента е известно само, че е подготвено подписването на акционерното споразумение за създаването на смесеното дружество между “Газпром“ и “Българския енергиен холдинг“ (БЕХ) за участъка на газопровода “Южен поток“ през наша територия.

Макар и важен, този документ едва ли оправдава личното присъствие на руския премиер в София. Очевидно става дума за по-сериозна мисия, чиито параметри обаче все още грижливо се пазят в тайна. Липсата на публичност е компенсирана от съобщенията на руското правителството за три телефонни разговора по енергийни теми между Путин и Борисов в последните три седмици.

Руският премиер пристига с делегация, включваща не само шефа на "Газпром" Алексей Милер, но и енергийния министър Сергей Шматко и Сергей Кириенко, шеф на корпорацията “Росатом“, чиято компания “Атомстройекспрот“ е изпълнител на проекта за АЕЦ “Белене“.

Това е сигурен знак, че Путин има твърдото намерение да постигне размразяване на строежа на ядрената централа, след като “Южен поток“ вече бе отпушен.

Москва вече обяви, че до края на 2010 г. очаква договореност за АЕЦ “Белене“, а България обеща в такъв срок подписване на “пътна карта“ за атомната централа по подобие на вече парафираната през юли за “Южен поток“.

Това би означавало график за изграждане на "Белене", а той от своя страна предполага подписване на основния договор с поисканата от Борисов твърда цена.

Така и Борисов след Първанов може да се похвали със своя "Голям шлем" (наречен от руски вестник "Голям член"), който за "разкош" евентуално ще бъде гарниран с устно обещание за ценови отстъпки по новите газови договори с Русия след 2012 г.

Преди дни Трайков каза, че очакванията му са по време на преговорите да се постигне над 5% намаление на цената на синьото гориво. От “Газпром“ преди това бяха заявили, че няма основания за намаляване на тарифите за България, които и без това били преференциални и едни от най-ниските.

“Силно, силно изпилена цена за “Белене“

Преди месец Борисов каза, че е предложил на руснаците да се съгласят да изградят централата срещу твърда крайна цена, за която се преговаряло от над 7 млрд. евро да се свали със 700-800 млн. евро и “ако се съгласят, ще продължим“.

Засега с “Атомстройекспорт“ (АСЕ) има подписан договор за цена от 3.997 млрд. евро за изграждането на ядрената част от централата, който предвижда индексация.

Именно за нея вече втора година НЕК и АСЕ не могат да се разберат и се стигна до искането за твърда цена на проекта. Въпросният контракт от края на 2006 г. има 12 допълнения, последното от които е за удължаване на срока на действието му до края на март 2011 г.

В четвъртък изпълнителният директор на основния засега инвеститор НЕК – Красимир Първанов, заяви, че цената от 7 млрд. евро е реална, “но в детайли е силно, силно изпилена“.

“Ако постигнем по-ниска от тази цена, ще бъде наистина невероятен успех“, каза Първанов пред БНР. Той изрази и надеждите си в средата на 2011 г., ако всичко върви по техните планове, Агенцията за ядрено регулиране да даде разрешително за строеж на първи реактор.

Дори и с постигането на твърда цена за АЕЦ “Белене“, пред България остава проблемът с финансирането на строежа, за който НЕК няма пари, а единственото официално обявената възможност за финансиране остава офертата на Русия от миналия декември за 2 млрд. евро под формата на кредит или дял от атомната централа.

Кой плаща сметката за руската централа в България?

Държавата отказва да даде средства от хазната за продължаване на проекта, след като през миналия октомври германската RWE оттегли намерението си да стане съакционер с 49 на сто в бъдещата централа.

Финансовият министър Симеон Дянков неведнъж заявява, че няма да даде и държавни гаранции за нови кредити на НЕК за АЕЦ “Белене“. На самата електрическа компания наскоро бе намален кредитния рейтинг от “Стандард енд Пуърс“ и НЕК изпитва затруднения с погасяването на общите си задължения.

Въпреки че още през декември 2009 г. БЕХ обяви конкурс за избор на консултант, който да преструктурира проекта АЕЦ “Белене“ и да търси после нови кандидат- инвеститори в него, такъв все още не е избран. Процедурата е “на финала“ втори месец, а през това време стана ясно, че има европейски инвеститор, макар и неговото име да продължава да се пази в тайна.

Дори и бъдещият европейски инвеститор, за който все по-настойчиво се говори, че ще е отново RWE, да се съгласи да партнира на руснаците в "Белене", рентабилността на проекта е под огромен въпрос. А държавата така или иначе ще плати цената – ако не чрез директно финансиране или гаранции сега, то чрез цените на тока, които ще плащат всички български потребители, тъй като НЕК ще бъде задължена да изкупува произвежданата електроенергия.

Така всички български потребители ще финансират амбициите на Русия да пробие на европейския пазар на ядрена енергия чрез централата си в България.

През последните дни премиерът Борисов и президентът Първанов демонстрираха забележителна активност за осигуряват пазар на тока от втората атомна централа. Първанов заяви в присъствието на сирийския президент, че може да изнасяме за Сирия, а Борисов разпрати покани на страни от региона да се включат в проекта.

Между впрочем идеята акционери в ядрената централа да станат балкански държави и да покриват недостига си от електроенергия с производството от АЕЦ “Белене“ се лансира поне от 4-5 години от президента Георги Първанов.

В крайна сметка засега освен руското предложение за 2 млрд. евро, на масата на преговорите официално няма нищо. Сръбски медии съобщиха, че държавата им вероятно ще поиска повече от предложените им до 2 процента, но не е ясно как ще осигури финансирането. Официален отговор от президента Борис Тадич обаче още няма, докато хърватският премиер Ядранка Косор обяви, че нямат интерес към “Белене“.

Македония обеща да даде отговор в разумен срок, макар че готовността за участие се разглежда по-скоро в контекста на построяването на собствена АЕЦ, посочват македонски експерти, цитирани от БНР. Според тях влизането на страната им в българския ядрен проект ще е по-скоро за да се натрупа необходимия опит от участието в АЕЦ “Белене“, който после да се използва за бъдеща тяхна централа.

Дял от 1-2 процента в АЕЦ “Белене“ няма да реши проблемите с недостига на ток в съседката ни, но пък по-голямото участие предполага повече финансиране, което Македония не знае откъде да намери, посочва БНР.

Триумфално завръщане на български стоки на руския пазар?

Подгряващата кампания на българския премиер за връщане на български продукти на руския пазар върви паралелно с подготовката на анализи по министерствата за всички възможности за разширяване на бизнес - отношенията с Русия. Министерството на земеделието са в режим на готовност да се включат при повикване в българската делегация и да обсъдят стимули за увеличаване на износа на консерви, млечни изделия и вина, за които, по думите на Борисов, руснаците си спомняли с носталгия.

“Отношенията между България и Русия не могат да се изчерпват само с "тръби" и енергийни теми“, коментира външният министър Николай Младенов в четвъртък.

По думите му “от особен интерес за нас ще бъде да имаме конструктивен разговор за възможностите, които съществуват за включването на български компании в руски проекти на руския пазар“.

Като такива Младенов посочи организацията на Олимпийските игри в Сочи, за които всъщност Путин още през септември 2008 г. обеща на тогавашния си български колега Сергей Станишев да осигури възможност на български фирми да строят обекти.

Практиката от предишни българо-руски срещи в различни формати и на различни нива през последните две десетилетия обаче сочи, че по-скоро се разговаря по темата за балансиране на стокообмена между двете страни, където търговското салдо е силно отрицателно за България. Така че, дали този път ще има някакви по-конкретни договорености в сферата на търговията и на каква цена Путин ще издейства пазар на българските фирми, може само да се гадае.

И с параф, неизвестните по “Южен поток“ остават

Дори и след подписването на общото дружество за българското трасе на “Южен поток“, неизвестните остават поне още година, че и повече.

Българското правителство има готовност веднага след парафирането на документа да се подаде заявление за съдебната регистрация на компанията в София, съобщиха източници на Mediapool. Дружеството трябва да проведе прединвестиционното проучване на проекта, за да се определи окончателната цена на българския участък и страната ни да реши дали да участва в него. Този анализ, заедно с изготвянето на екооценката на тръбата и приемането ѝ от екоминистерството ще продължи повече от година.

Експерти вече подозират, че е възможно това проучване да препоръча като икономически по-изгодно вкарването на българската транзитна мрежа в “Южен поток“, с което хем ще се намали цената на проекта, хем няма да се наложи България да вади липсващите ѝ свежи пари за нова тръба.

Според представители на БЕХ обаче няма вариант участък от транзитната ни мрежа да се вкара в “Южен поток“, а по-скоро част от количествата на бъдещата тръба щели да се транспортират на съществуващата система на българска територия.

Те обаче не пожелаха да коментират технически подробности и вариантите преди подписването на акционерното споразумение в събота. То пък се оказва, че макар и одобрено от Министерския съвет за подписване с “Газпром“, все още подлежи на финално и детайлно уточнение с руснаците.

Засега не се знае и кой от българска страна ще влезе в управата на бъдещия джойнт-венчър за тръбата, който съгласно последните договорки ще има двама шефове – българин и руснак, и управата му ще се председателства на ротационен принцип.

Начинът на вземането на решения, сред които в бъдеще ще са и размерът на транзитната такса за преноса на суровината през българска територия, дивиденти от печалбата и други, също подлежи на финални уточнения преди решаващите разговори на 13 ноември.