Проверките подозрително се бавят, но СРС-тата се потвърждават

Подкомисията за контрол на специалните разузнавателни средства (СРС) в парламента е получила данни за това кой е искал подслушването на шефа на митниците Ваньо Танов, но отказа да съобщи каквото и да е подробности. Това стана ясно в четвъртък след заседание на подкомисията, която преди ден реши да се обърне с питане към всички оправомощени да искат подслушване държавни органи.

Депутатите отказаха информация с мотива, че все още не са получили писмени отговори.

СРС-та най-вероятно са поискани от някоя окръжна прокуратура

В същото време източници от спецслужбите потвърдиха казаното неофициално от прокуратурата в понеделник, че разпространените записи на Танов са от специални разузнавателни средства (СРС), а не са правени от частни структури.

След като преди ден градският прокурор на София Николай Кокинов заяви, че софийската прокуратурата не е искала СРС-та спрямо Танов, в четвъртък се засилиха предположенията, че това е направено от прокуратура в провинцията. Остава да виси въпросът на какво законово основание е правено подслушването.

Сайтът на в. "Гласове" съобщи, че най-вероятно шефът на митниците е бил подслушван по искане на областната дирекция на МВР в Русе, а разрешението за това е дошло от Окръжния съд в града.

От русенската прокуратура отказа коментар на информацията. Не отговори и съдът в Русе, който би трябвало да е дал разрешение за подслушването.

Като други възможни "дестинации" за подслушването на Цветанов бяха посочени Велико Търново, Пловдив и т.н.

"Много неща знам, но не всичко мога да кажа веднага"

"Не искам да се изкажа по неща, които ще се окажат различни някой друг ден. Много неща знам, но не всичко мога да кажа веднага", заяви главният прокурор Борис Велчев в четвъртък пред репортери в отговор на въпрос за резултата от проверките на записите на Ваньо Танов. Велчев допълни, че няма да избяга от отговори на всички въпроси, когато ги има.

Въпреки, че първите записи бяха огласени от в. "Галерия" на 5 януари, отговорните институции все още не са дали отговор на въпроса дали записите са правени със СРС, кой ги е разпоредил, дали са манипулирани и как са изтекли.

"По закон всички СРС-та се подписват от министъра на вътрешните работи или от упълномощен от него заместник", припомни депутатът от БСП и бивш вътрешен министър Михаил Миков пред бТВ. Той изрази недоумение от бавните реакции на Цветан Цветанов, който вече една седмица не може да каже дали е подписвал СРС-тата, с които е бил подслушван шефът на митниците Ваньо Танов, или не.

Веселин Методиев от ДСБ, член на комисията за контрол над СРС, смята, че няма безспорен факт, че има нарушител. Институцията, заявител на тези СРС-та, може да бъдат сред всички, които са описани в закона, поясни той.

"Темата е достатъчно сложна и обществено значима, за да си позволим да даваме отговори на парче. Уверявам ви, че когато имаме отговорите, няма да ги скрием", коментира Борис Велчев.

Той добави, че ако СРС-та се окажат истински, може да се разследва и самото съдържание на разговорите. От записите на разговорите на Ваньо Танов с финансовия министър Симеон Дянков и заместника му Владислав Горанов става ясно, че МВР слага чадър над контрабандната дейност, извършвана от определени фирми. В разговорите му с депутатите Искра Фидосова и Менда Стоянова двете депутатки ходатайстват за шефски назначения в митниците.

Главният прокурор каза, че ако записите са направени от частна структура, сегашният Наказателен кодекс е неприложим.

Според Велчев теоретично е възможно висш държавник, включително и министър-председателят, да бъде подслушван по искане на който и да е прокурор в България. Той обясни, че подчинените му не са законово задължени да го информират, ако намерят основания да отправят такова искане.

По думите му добросъвестността на служителите на службите е единствената гаранция срещу злоупотребата със СРС-та.

Велчев се обяви за намаляване на СРС-тата

Главният прокурор се обяви за намаляването на употребата на специални разузнавателни средства, но добави, че взетите до сега мерки в институцията не са дали резултат. След заседанието на Висшия съдебен съвет той заяви, че ще бъде направена проверка на прокурорите, които са поискали най-много СРС-та и какъв резултат са дали те.

Според Закона за СРС, тези мерки могат да бъдат използвани само в краен случай, след като всички други традиционни форми на разследване са неприложими. В българските правоохранителни органи обаче проверка по същество не е правена, което доведе до лавинообразно увеличаване на исканията за подслушване с повод и без повод. Съдът също носи значителна отговорност за това, защото разрешава употребата на СРС-та на общо основание.

"Това е най-мързеливият способ за разследване. Иска ми се да бъде краен способ, когато няма друг правомерен начин да се събере информацията. Той демотивира разследването. И съм категорично за това да има законово ограничение за ползване на СРС за много по-тесен кръг престъпления, за да бъдат ефективни", каза Велчев.

Проверката в прокуратурата ще се съсредоточи върху това какъв брой материали, събрани чрез подслушване, после служат като доказателства пред съда.

Депутатът от ГЕРБ Димитър Лазаров, член на комисията за СРС, цитира пред бТВ статистика, според която, ако за миналата година има 10 000 искания за специални разузнавателни средства, всички те засягали 3400 човека.

Според него една трета от въпросните СРС-та са влезли в съда като доказателства през 2010 г

Преди ден градският прокурор Николай Кокинов съобщи, че като цяло през 2010 г. Софийската градска прокуратура е поискала 2214 пъти прилагане на СРС, като само по 507 от тях са изготвени доказателствени средства. За сравнение - през 2009 г. исканите СРС са малко под 1500, а тези, които са станали веществени доказателства, са малко над 300.

Притеснен съм, че се разчита основно на специални разузнавателни средства, съдейки по видимия им ръст, коментира градският прокурор и изрази мнение, че от друга страна се е увеличил броят на доказателствата, придобити с този способ.