Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Неочакван коз за България в ядрените й преговори с Русия

153 коментара
Мъчителната дилема на българското правителство – да продължи или да не продължи руския проект за изграждане на АЕЦ "Белене" - като че ли вече върви към развръзка. След пожарите в японските атомни централи, изтеклата радиация и потенциалната нова ядрена катастрофа след трагедията в Чернобил, този отрасъл на енергетиката със сигурност няма да е същият.

Германия вече наложи мораториум върху удължаването на живота на ядрените си централи, Европейският съюз възнамерява да преразгледа сигурността на атомните си мощности, а еврокомисарят по енергетиката Гюнтер Йотингер настоя да се преразгледа проектът за строежа на АЕЦ “Белене“.

Наскоро премиерът Бойко Борисов каза пред парламента, че е поискал от Брюксел да се произнесе наново за сигурността на руските реактори за АЕЦ "Белене", за да е гарантирано, че ще работят още 70 години и че няма да се повтори сценарият с искането на ЕС за предсрочно затваряне на ядрени мощности в АЕЦ "Козлодуй".

Не е ясно какъв отговор е бил подготвен в Брюксел, но е очевидно, че след шокиращите събития в Япония предстои промяна в цялостното виждане за бъдещето на атомната енергетика, на критериите за безопасност и системите за регулация и надзор.

А след изявлението на еврокомисаря Йотингер, който е политик от партията на германския канцлер Ангела Меркел, отговорът за "Белене" изглежда повече от ясен.

Това дава възможност на българското правителство да преустанови работата по проекта "Белене" сравнително леко и без особени поражения на политическите връзки с Москва, тъй като има железен аргумент – така каза ЕС.

Освен това аргументът идва тъкмо навреме – две седмици преди крайния срок, в който българското правителство и "Росатом" – собственик на компанията – изпълнител на проекта “Атомстройекспорт“ (АСЕ), трябва да приключат преговорите по крайната цена на централата.

Индикации, че нещата отиват натам, даде в понеделник българският министър на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков. Той заяви, че ще поиска от Международната агенция за атомна енергия и от “Атомстройекспорт“ допълнителни гаранции за сигурността на предвидените за АЕЦ “Белене“ реактори.

Не е много ясно какви точно трябва да са и възможни ли са тези допълнителни гаранции за проекта, за който България получи през 2006 г. принципното произнасяне на ЕК, че може сама да решава дали да го реализира, но руската технология все още не е сертифицирана от българската Агенция за ядрено регулиране.

Руската компания засега не е коментирала искането на Трайков, но без съмнение оттам ще бъде повторено, че избраните технология и реактори са "най-добрите в света".

Но дори и ядрената криза в Япония и последвалите панически призиви за преразглеждане на атомната енергетика да не се бяха случили, въпросителните пред АЕЦ "Белене" са толкова много, че българското правителство няма как да каже "да". Освен, че няма съгласие по исканата от руснаците цена, няма и европейски инвеститор, пожелал да участва в проекта.

По всичко личи, че преговорите няма как да приключат до края на март, а руснаците демонстрираха крайна нервност още през февруари, когато за пореден път заплашиха България с неустойки и арбитражни дела, ако не се съобрази с предвидения график за изграждане на АЕЦ-а.

Ако досега Борисов можеше да оправдава продължаването на проекта "Белене" с картбланш от Европа и риска от влошаване на отношенията с Москва при евентуален отказ, този коз вече не играе. Оттук нататък всяко настояване на София за изграждане на "Белене" по същата технология и от същия изпълнител, би било знак, че има някаква друга сделка.

В предстоящите седмици българското правителство има тежък рунд от преговори с Русия и по другите два ключови проекта от "Големия шлем" на отиващия си президент Георги Първанов - изготвяне на предпроектното проучване за българския участък на руския проект за газопровода “Южен поток“ до края на март, както и срок за произнасянето на екоминистерството по проекта за петролопровод “Бургас-Александруполис“.

Експлозиите в японските ядрени централи, макар и използваната там технология да е коренно различна от руската, съвсем логично извади на дневен ред дискусията за безопасното използване на атомната енергия. Това като че ли поставя под въпрос “Ядрения Ренесанс“ на Европа, за чийто авангард се считаше България като страна с ядрен проект в най-напреднала технологически фаза, макар и за реализацията му да няма осигурено никакво финансиране.

Компаниите за ядрени технологии в световен мащаб със сигурност няма да се откажат лесно, макар че след кошмара в Япония аргументите им да изглеждат по-уязвими.

Но също така и светът трябва да реши как ще балансира предизвикателствата пред съществуването си, белязано от нарастващи енергийни нужди, застрашаващи околната среда климатични промени и драстичното поскъпване на цените. Със сигурност на ядрени компании ще им се наложи да подобрят безопасността на творенията си, макар че сегашните ядрени притеснения ще утихнат заедно с намаляването на радиацията в засегнатите региони.

Това вече се случи с и след инцидента в украинската АЕЦ “Чернобил“ през 1986 г.

За България земетресението в Япония, извън ситуацията “искам, ама не мога“ относно АЕЦ “Белене“, може да се окаже шанс за по-смислена и аргументирана енергийна политика, още повече, че все още не е одобрен проектът на национална енергийна стратегия на страната до 2020 г.

Миналия месец премиерът Борисов предупреди, че без нова ядрена мощност електроенергията у нас ще поскъпне 18 пъти.

Ако това не е пореден словесен балон, а думи, зад които стоят реални разчети, сега е моментът българското общество най-сетне да получи икономическа обосновка за реализацията на нов ядрен проект. Включително и поради факта, че допълнителен проблем може да се окаже отказ на ЕС за удължаване живота на V и VI реактор в АЕЦ "Козлодуй" (след като новото поколение реактори за "Белене" са под въпрос, какво остава за тези в първата атомна централа).

Затова трябва да се посочи ясно какви са сценариите за задоволяване на енергийните нужди, на какви мощности ще се залага, при каква енергийна ефективност и при какъв тип икономика – зелена, каквито са амбициите на ЕС, или бавно "позеленяваща", каквито са реалните перспективи от днешна гледна точка. Както и да е ясно кои са чуждите пазари на бъдещата нова ядрена енергия, която би произвеждала България.

Такъв анализ Трайков обеща още през лятото на 2009 г., но още го няма.

Може би това забавяне няма да е фатално, като се има предвид, че в ЕС предстои цялостно преразглеждане на енергийния сектор. Евентуалното ограничаване на ядрената енергия вследствие на събитията в Япония би имало като съпътстващ ефект нарастваща роля на енергията от възобновяеми източници с акцент върху ефективност на разходите и устойчивост; удължаване живота на въглищните централи; нарастващи цени на природния газ.

Решенията на България трябва да стъпят на здравата икономическа логика, а не на грандомански намерения за регионален или европейски енергиен лидер, които не са нищо друго освен политически залъгалки.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

153 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. поп Грую
  2. Чугуниц
  3. кибик
  4. N
    #150
  5. simeon
    #149
  6. Анкета
    #148
  7. Razveselen
    #147
  8. Правда
    #146
  9. ААА
  10. STEFAN D-R D TCHOLAKOV-SV

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.