Решението на КС за уседналостта на вота ще предизвика поредната каша

Конституционният съд обяви на 5 май решението си, с което отхвърля текстове от новия Изборен кодекс. С това се създават предпоставки за тежки спорове и неясноти при коригирането на кодекса в парламента, които могат да доведат до сериозни проблеми на предстоящите президентски и местни избори тази есен.

Конституционните съдии считат, че принципно уседналостта не противоречи на основния закон и не представлява дописване на конституцията. КС се мотивира с това, че в досега действащото законодателство също има норми, които не фигурират изрично в конституцията, но не ѝ противоречат.

В същото време обаче КС заличава само сроковете за уседналост, залегнали в Изборния кодекс, като посочва, че те са прекалено дълги и се превръщат в ценз пред избирателя.

КС обяви за противоконституционен текста, според който общинските съветници и кметовете могат да се избират само от български граждани, живели през последните 12 месеца в съответното населено място.

В решението е записано още, че сроковете са сметнати за несъзразмерно дълги спрямо мандатите на представителите, за които се гласува. Цитират се Кодексът за добрата практика при избори, в който се препоръчва срокът на допустимото изискване за живеене на определено място преди избори да не превишава 6 месеца. Венецианската комисия заявява, че по-големи срокове са допустими само за защита на национални малцинства.

Именно уседналостта обаче може да препъне вота на есен. Случайно или нарочно, БСП и ДПС, които атакуваха кодекса пред КС, не са оспорили преходните и заключителните разпоредби на закона, в които изрично са уредени местните и президентските избори тази година. Там изискването за уседналост е 10 месеца. По този текст КС не се е произнесъл, защото не е изрично сезиран за това.

Пред Mediapool шефът на правната комисия в парламента Искра Фидосова заяви, че това означава само едно - “изборите през 2011 година ще бъдат с изискване за уседналост 10 месеца”.

Фидосова заяви още, че “отпада само числото 12 месеца в самия кодекс".

"КС е препоръчал не повече от шест месеца и ние ще се съобразим с това, но не можем да го приложим за тези избори", допълни Фидосова.

По думите на Михаил Миков от Коалиция за България пък дори е възможно социалистите да поискат по-малък срок. “Той трябва да се обсъди тепърва сериозно и спокойно”, каза Миков. “Избори не се печелят с правила, които си направил за себе си”, добави той.

Левицата смята още, че след като КС препоръчва уседналостта да бъде половин година в текстовете на самия закон, то този срок трябва да се прилага по аналогия и в преходните и заключителните разпоредби, които се отнасят за тазгодишните избори.

Фидосова обаче заяви, че “социалистите първо трябва да се научат да пишат и четат правна материя и тогава да имат претенции”.

Освен обичайните спорове в пленарна зала при поредното гласуване на основния изборен закон, възникналото двусмислие може да послужи на опозицията впоследствие да оспори резултатите от вота, базирайки се на “елементарния” според червените принцип, че “10 е повече от 6”.

Освен изискванията за активното избирателно право, КС отменя и тези за пасивното. По този начин те обявяват за противоконституционно условието кандидат-кметът да е жител на населеното място, за чийто кмет се кандидатира да бъде избран.

Политически шамар – законът сгрешен още в първото изречение

С решението си КС е зашлевил пореден шамар по компетентността на управляващите. За противоконституционен е обявен член 1 на писания една година Изборен кодекс, като се посочва, че той е дописване на основния закон.

Според конституционните съдии кодексът не може да претендира, че определя "условията за избиране на народни представители, президент и вицепрезидент на Републиката”, защото те са детайлно разписани в конституцията.

Относно отзоваването на членове на ЦИК, КС приема, че Централната избирателна комисия не е конституционно установен орган, но приема, че тя регулира конституционни задължения. Поради тази причина се позовава на досегашната си практика и премахва възможност член на ЦИК да бъде отзован по субективни причини, защото мандатността на членовете и ясните условия за заемане на длъжност са гаранциите за тяхната независимост.

Според КС няма пречка да остане възможността ЦИК да издава методически указания.

КС отменя записания в Изборния кодекс 2% праг за връщане на депозита, който всяка партия е длъжна да внесе, за да се яви на избори. Според магистратите е необходимо формацията да спечели само един процент от гласовете, за да върне парите си.

Оспореното право да се обжалват цели избори или един отделен мандат остава и не противоречи на конституцията.

Електронното гласуване се отменя

КС отменя въведеното с Изборния кодекс електронно гласуване и поставя под въпрос възможността изобщо в бъдеще да се запише възможност за гласуване през интернет.

Поставя се въпрос за възможността за разкриване на тайната на вот и възможността да се проследи на интернет-трафика. Един анулиран глас може да доведе до анулиране на цялата партида гласували през интернет, смята КС.

В решението е записано също, че намаляването на броя на общинските съветници в общините с население над 30 000 души се отменя, тъй като е направено “механично и без ясен критерий”.

Отменя се и разпоредбата, според която общински съветник, напуснал или изгонен от политическа си група, да загуби правото да остава в комисиите на общинския съвет. В Закона за местното самоуправление и местната администрация обаче няма никакви "групи", а Изборният кодекс няма как да ги въведе самостоятелно, позовават се конституционалистите.

КС запазва новата разпоредба, според която районните кметове в големите градове ще се назначават от общинските съвети. Въпреки това обаче КС прави следния политически извод: “Едновременно с това Съдът държи да отбележи, че оспорената уредба представлява отстъпление от процеса на децентрализация на местната власт и се намалява демократичната легитимност на общинските органи”.