АЕЦ “Белене“ е прекомерен риск, който може да потопи НЕК

Въпреки че вече не съм част от екипа на “Делойт“, все още имам ограничения върху разкриването на информация, свързана с работата на компанията по АЕЦ “Белене“. Разбира се, че проектът имаше финансов модел. Друг е въпросът за пълнотата и актуалността на входните данни и анализи , които да позволят моделът да сработи и генерира нужните окончателни резултати. Нито един консултант не може да замести нуждата от стратегически избор, които в крайна сметка Възложителя трябва да направи. В този смисъл очакванията към работата на консултантите не трябва да бъда прекомерни, особено в смисъл, че те могат да дадат „готови” за подпис решения.

Можем ли да очакваме независима оценка от HSBC при положение, че тяхното възнаграждение е обвързано с успеха на проекта?

Стандартна практика при анализ на проекти по различни разрези – за финансова, техническа, екологическа и т.нар. осъществимост, е да няма възнаграждения за успех. Също толкова стандартна е практиката да има възнаграждения за успех при привличането на капитал и инвеститори. Тези въпроси, обаче не се определят от консултанта – той следва зададеното в тръжните условия. А те пък отразяват волята и желанието на възложителя. Той може да иска проектен одит, технологичен одит, допълнителни риск и пазарни анализи, в това число и правни, може да поиска второ мнение, може да поиска актуална и независима оценка за социално-икономически въздействие и т.н.

Със сигурност големите компании като HSBC и “Делойт“ имат сериозни вътрешни системи за контрол на независимостта и на качеството на работа, които по принцип дават сериозни основание да се предполага обективност, пълнота и независимост. Но няма стопроцентова гаранция там където работят хора, когато има подизпълнители и когато те са различно мотивирани при различни резултати от тяхната работа. Примери много, дори с най-големите.

Трябва да се видят кои локални екипи работят и дали няма „преливане” и конфликт на интереси. В “Делойт“ бяха взети изключителни мерки екипът по Белене да бъде изолиран от “външно” влияние, което гарантира спокойствие и условия за обективна преценка. Не имало претенции към нашата работа.

От това, което знаете, смятате ли, че проектът е сигурен и рентабилен?

Без да използвам информация, която имам, само от публичните източници, може обосновано да се твърди, че към момента няма достатъчно категорична и пълна информация, въз основа на която да се направи заключение, че проектът е рентабилен и представлява най-доброто решение на поставената от правителството цел от гледна точка на разходи-ползи.

Липсват ключови данни, анализи и проучвания за въздействие и риск. Те не само изискват време, но някои от данните няма да бъдат налични скоро – примерно за да се вкара ключов елемент като постижима цена по договора за изпълнение, доставка и строителство и финансова структура (която пък зависи от стратегически и финансови инвеститори).

Няма окончателна представа не само за преките, но и за тоталните разходи по проекта, включващи освен цената по договор с изпълнителя “Атомстройекспорт“ и пълните разходи, свързани с интеграцията на проекта в националната енергийна система и допълнителните системи за сигурност. Нито един консултант няма да ви каже „скачайте във водата на мой риск”. Защото рисковете, които той покрива са незначителни и в рамките на неговата застраховка за професионална отговорност.

Към днешна дата никой не знае в каква посока и дълбочина ще се променят стандартите за сигурност по отношения проектиране, технологии, строителство и експлоатация, след инцидента в японската АЕЦ “Фукушима“. Първо, трябва да се направи окончателният доклад за последствията. Второ, в рамките на Международната агенция по атомна енергия (МААЕ) – предстоят през юни срещата на високо равнище, среща на Г-20 и други международни форуми за да се договори новата рамка на сигурността в ядрената енергетика. След това тези изменения трябва да бъдат кодифицирани и накрая да се отразят в проектите. Няма никакъв начин това да стане по-рано от средата на следващата година. И това при най-оптимистичния за бързащите вариант. Само неотложните стрес - тестове могат да бъдат готови през юни, но това още не са новите стандарти. Стрес-тестовете са спешна реакция и касаят функциониращите реактори.

Възможен ли е изобщо проектът “Белене”? Вие говорите за него като вуду икономика?

Като крайна хипотеза е възможно да се подпише всякакъв договор, но това още не означава, че ще имаме АЕЦ "Белене”. При несигурни изходните данни и предпоставки, при цялата гама от професионални дефицити при подготовка и управление на този проект, АЕЦ “Белене” е възможна единствено като политически проект с държавно финансиране, осигурено от "Росатом". Няма как да бъде привлечен западен стратегически инвеститор – говоря за компании от рода на “Арева“, “Уестнингхаус-Тошиба“ и т.н. – в ролята на подизпълнител на "Росатом". Когато Русия е затворила своя пазар за западните ядрено-енергийни технологии, не можем да очакваме, че те ще съгласят европейският пазар да бъде отворен за руски ядрени технологии. Тук няма идеология, а отстояване на права и бизнес интереси.

Прозира ли опасност за скрита приватизация на НЕК или опит за такава зад предложението на “Росатом“ да финансира участието на българската компания в 51 на сто от проекта със залог на държавния дял, който след изплащането на кредита да бъде върнат на НЕК?

Това, че няма да има държавни гаранции, още не означа, че няма да има гаранции с обезпечения върху притежавани от държавата активи на НЕК или БЕХ. Не може да се изключи хипотезата за конверсия на проблемен дълг в бъдеще в собственост. Има и опция корпоративният дълг да стана държавен, особено ако първоначалните разчети не се оправдаят – разходите са по-високи, а приходите не достатъчни за обслужването на дълга. Има редица други важни професионални детайли, но се страхувам да не отегча читателите.

При няколкото изходни предпоставки, зададени от българската страна – 51% дял за НЕК и никакво допълнително финансиране от българска страна, т.е. ако приемем, че инвестираното досега се оценява на мажоритарен дял, логично трябва да приемем, че останалото ще се вдигне като дълг. Това определя и таванът на цена, която българската страна може да си позволи без да рискува мажоритарния си дял. Но и той самият в един миг престава да има особен смисъл. Такива нива на левиридж между дялов капитал и дълг (оценен като акумулиран дълг на НЕК по тоталните разходи по интегрирането на проекта в енергийната система на България, а не просто ИДС- контракта) са немислими за търговско финансиране от западни банки.

За НЕК проектът “Белене“ е прекомерно голям риск, който дори при умерено песимистичен сценарий може да потопи компанията и да наложи форсирана приватизация. Вижте трудностите при връщането на "малкия” дълг от 250 милиона евро на "БНП-Париба", какво да очакваме за многомилиардни кредити.

Без обезпечението на мрежата, която до края на годината ще бъде прехвърлена на “Електроенергийния системен оператор“, може ли НЕК да осигури сама без държавни гаранции мажоритарното си участие в проекта?

Ако кредитор е "Росатом", ако обезпечението с активи или бъдещи продажби на електрическа енергия удовлетворява кредитора, всичко е възможно. Ако не плащат българските данъкоплатци, ще плащат българските потребители – трети вариант няма. Активите на НЕК, след отделянето на активите на мрежата, ще бъдат далеч под пълната стойност на новия проект. Банките ще погледнат в допълнение и към капацитета на НЕК да управлява подобен проект и към гаранцията за продажби и приходите.

Как ви изглежда твърдението, че АЕЦ “Белене” трябва стане на всяка цена, ако не искаме да плащаме 14 пъти по-скъп ток от ВЕИ?

Сравнението е некоректно – евтиният ток на АЕЦ “Козлодуй” срещу най-високите минали тарифи за ВЕИ. Трябва да се сравняват бъдещите прогнозни цени на тока от ВЕИ и АЕЦ “Белене“, примерно през 2020 или 2030 година. Прогнозите са вероятни, но тенденциите са очевидни. При цената на бъдещия ток от АЕЦ “Белене” отнесен към текущата цена на АЕЦ "Козлодуй” тя е възходяща, дори без да се включват извънредните разходи заради ефекта “Фукушима“. Цената на ВЕИ пада неизменно, а в отделни страни на света – технологични лидери - САЩ, Германия, Испания мрежовия паритет се очаква по-скоро от планираното. Споделям мнението, че "първата вълна” на ВЕИ – в концепцията на големите вятърни и соларни паркове, сработи рефлекс на класическата енергетика – големи мощности и надалеч. Навлязоха много спекулантни, които направиха доста да дискредитират изобщо идеята за ВЕИ пред потребителите. Но новата вълна ВЕИ – по близко до протребителя - в съчетание със смарт системите, има капацитет да вдъхне нова перспектива.

И у нас днес е възможно чрез от възобновяеми източници – соларни и вятърни системи и газ/биомаса генератори (балансираща мощности), да се постигне цена на тока, близка до дневната тарифа на електроразпределителните дружества. В момента консултирам такъв относително ниско бюджетен проект за индустриални и индивидуални потребители.

Ако днес това е възможно, представете си какво ще бъде положението през 2020 г.!?

Има ли бъдеще ядрената енергетиката след “Фукушима“?

Нямам кристална топка, но виждам тенденциите. Ключово за разбирането на бъдещето на енергетиката са смарт системите и фигурата на "протребител" или "просуматор", т.е. на произвеждащия електрическа енергия потребител. Правото на потребителя да си осигури сам енергийните нужди няма да зависи от централизираните енергийни системи, още по-малко от свръхголеми, в това число ядрени, енергийни мощности. Ключовата дума за всеки участник в тези нови системи е гъвкавост и адаптивност.

Във времена на тектонични промени никой не взема "твърди”, "веднъж завинаги” решения. Прекалено претенциозно е да предпоставяме собственото си управленско и интелектуално превъзходство пред бъдещите поколения. Няма как да бъдем по-умни от своите деца и внуци.

След “Фукушима“ със сигурност ще има преразглеждане на националния суверенитет в ядрената област. Очаква се МААЕ да поеме нови наднационални функции, особено в сферата на координация на реакцията по време на криза. Освен това националните ядрени регулатори, особено в рамките на ЕС, ще трябва да се простят и предадат част от суверенните си права, на първо време чрез инструменти като съгласуване или “комуникация” на европейските регулатори.

Преките щети на аварията във “Фукушима“ само за ядрения остров се оценяват на 12 млрд. долара, непреките за икономиката на Япония и нейните граждани на над 130 млрд. долара. Тези рискове не могат да се управляват от отделните страни без координация и стрес тестове за реакция на ядрените оператори при бедствия и аварии. В този смисъл управлението на риска централи като АЕЦ "Белене” е възможно само в рамките на ЕС, което изключва чисто национални решения. Особено когато става дума за гранични проекти в гъсто населените европейски региони. Турция също ще трябва да се съобрази с това.

Ако “Фукушима“ не успя да "потопи” третата икономика в света, ядрена авария дори с по-малки размери може да потопи икономика като нашата. Не непременно защото, не дай боже, може да има подобен инцидент с наш ядрен блок, а защото очакванията и възприятията за евентуалния риск могат да наложат забранителни разходи за държавата, за компании и за гражданите. Не е изключено след "Фукушима" да се появи и индивидуална застраховка срещу ядрен риск.

Бъдещето на ядрената енергетика е отворено, тя ще намери технологичните решения и новите системи за сигурност, които ще я изведат на ново равнище. Става дума обаче за нови технологии и решения, а не за днешните. Но основните технологични лидери в света поеха по пътя на нисковъглеродната икономика, без ударение върху ядрената енергетика.

Може ли България да си позволи едновременно да удължава живота на 5 и 6 блок, да строи седми блок в Козлодуй и два блока в АЕЦ "Белене”?

Правителството много правилно ангажира “Арева“ – действително добра работа на колегите в МИЕТ и МВнР - в удължаването на живота на 5 и 6 блок, защото защитата на руска технология в ЕС без подкрепа на Франция или Германия е невъзможна. Русия не присъства на ключовите форуми в ЕС, на които ще се вземат важните решения.

Ако не разчетем внимателно ограничените си средства и политически ресурси, можем да загубим и по трите направления. Преди да строим каквото и да било трябва да си осигурим максимално удължаване на живота на блоковете, които имаме. Чак след това идват амбициите.

Битката за запазване на блоковете на АЕЦ "Козлодуй” ще бъде изключително сложна и тежка. Изисква изключителни умения и посветеност. За огромно съжаление, още не сме разчели уроците и извадили поука от затварянето на малките блокове на АЕЦ “Козлодуй” и пак посягаме към мегафона и национализма. Ако поставим ЕС пред свършен факт, че ще градим АЕЦ "Белене”, очаквайте ответна реакция на друго място, по друго време. Със сигурност сериозно ще си ограничим възможностите да лобираме за максимално удължаване на живота на съществуващите блокове. Имам достатъчно опит за да го твърдя категорично. Живеем в стъклен дом, всичко се вижда и чува. Това, което може да минава за умело говорене тук, може да ни докара много ядове навън.

Как гледате на аргумента, че трябва да строим, за да изпреварим турската АЕЦ?

Всяка банка или консултант биха погледнали с тревога при новината, че съседът има намерение да строи конкурентна генерираща мощност, за да задоволи собственото си потребление – един от ключовите пазари, на които АЕЦ "Белене” разчита за износ. У нас се задействат странни състезателни инстинкти без особен икономически, политически и финансов смисъл. За разликата от спорта, където състезателите рискуват себе си, а печелят зрителите, в икономиката често състезаващите се печелят, а рискуват зрителите. Няма място за технологичен романтизъм или непремерени лични амбиции.

Ще има ли на 1 юли договор с руснаците за АЕЦ “Белене“?

Договор "на сляпо” може да има, ако политиците решат. Това още не означава, че ще има проект, защото както отбелязах блоковете на АЕЦ "Белене” вече не зависи само от нас. Само невъзвратимите загуби ще нарастнат.

Не вярвам, че форсирано решение ще се отрази добре и на българо-руските отношения, ако остане усещането, че няма взаимна изгода и уважение. Правителствата идват и си отиват, а необходимостта от балансираност и дългосрочна устойчивост във връзките на политически, икономически и социално равнище остава.

Блог на Илиян Василев