Дигитален ренесанс за част от държавния архив

Ръководството на Държавна агенция "Архиви" обяви в понеделник дигитално възраждане и кампания за спасяване на документите в тежко състояние.

От няколко години Европейският съюз има програма "Нов ренесанс" за цифровизиране на най-важните обекти на европейското културно наследство. Държавната агенция "Архиви" ще се включи в тази програма и чрез европейските фондове ще дигитализира поне част от своя архив, каза председателят на агенцията Мартин Иванов. За пълната дигитализация на архивите ще трябва 400 души да се трудят 15 години, а това е непосилно за агенцията, в която работят около 390 души, допълни той.

Новият председател на агенцията съобщи още, че се подготвя мрежа от тематични сайтове под общо мото "Архивите говорят", които да представят колекции от документи, към които има обществен интерес. Началото на инициативата ще започне с документи на Политбюро и досиетата от полицейския архив на Тодор Живков, Вълко Червенков, Никола Вапцаров, Гео Милев и други. Вече се подготвя и информационна система, която да осигури по-бърз и лесен достъп до дигитализирани документи.

Агенцията ще обяви и национална кампания "Животът ни в документи", в която хората да представят снимки и документи от личния си архив.

Идеята е архивите да бъдат максимално отворени към хората и да се привличат нови читатели. Читателски съвет предстои да даде предложения за опростяване на процедурите за ползване на документи.

5% от архивите са в риск

Доц. Мартин Иванов съобщи, че около 3 -5% от националния архивен фонд е в тежко положение, тъй като голяма част от документите са засегнати от гризачи и плесени. За да бъдат спасени, агенцията планира по спешност да изнесе всички документи от хранилището в Бирминци, в което няма нужните условия за съхранението им. То се намира до река и влажността в него е винаги над нормата – при международен стандарт 45-50% в него тя е 90%.

Част от документите ще бъдат пренесени в хранилището в Илиенци, като ще се ползва и помощта на затворници с леки присъди или хора в пробация. Съдействието вече е уредено с правосъдния министър Маргарита Попова.

В хранилището в Илиенци обаче няма достатъчно място за всички документи и затова се планира изграждането на второ хранилище в база на Министерството на отбраната на Четвърти километър в София.

Планира се и оборудването на посещенията с климатици, за да се осигурят необходимите условия за съхраняване на документите.

ДА "Архиви" вече усвоява документите от Русия

Мартин Иванов съобщи още, че трима специалисти вече са заминали за Москва, за да обработят част от документите, иззети и изнесени от съветските войски след 9-ти септември 1944 година. Документите ще бъдат ксерокопирани или микрофилмирани, като за целта са осигурени 50 000 лева.

Копирането на една страница струва 25 цента, а Русия явно няма намерение да върне документите.

Въпросът със иззетите български документи бе повдигнат сериозно през 2007 година, когато хиляди граждани подкрепиха петиция на Фондация "Свободна и демократична България" (ФСДБ) до президента, премиера и председателя на парламента, с която ги призоваха да предприемат стъпки за връщане на архивите.

От изключителна важност за българската история са и документи, свързани с разпити на регентите от периода 1943-44 г. и на членове на български правителствата от периода 1940-1944 г., проведени в Москва в края на 1944 и началото на 1945 г. Тези документи обаче не принадлежат на България, тъй като разпитите са били проведени в Москва и архивите от тях се считат за руски.

111 линейни км архиви се съхраняват в държавна агенция

Общо 111 линейни км се съхраняват в държавната агенция, като най-лошо е състоянието им в София, Стара Загора, Шумен и други градове.

През последните 20 години 300 000 читатели са минали през архивите, за да възстановят своя собственост. Направени са общо 740 000 справки.

След края на реституционната вълна обаче посещенията са намалели.