Френската "справедливост" за старите мръсници*

От неделя, когато директорът на Международния валутен фонд (МВФ) Доминик Строс-Кан беше арестуван в Ню Йорк по обвинение в сексуално посегателство, френските политици гръмко изразяват своя ужас от "грубото" отношение към него от страна на американската система за наказателно правораздаване. Те сигурно са в шок - да станеш свидетел как представител на каймака на френския елит е третиран като обикновен престъпник се случва толкова често, колкото се появява снимка на английската кралица по бикини.

Те не просто изразяват безпокойство за свой уважаван колега. Много от тях си мислят: "Да не дава Бог" (или "Добре, че живея във Франция, а не в Съединените щати").

Франция може да си мисли, че е преживяла революция, но на практика тя просто се сдоби с нов и дори още по-могъщ елит. Неговите членове се смятат за толкова незаменими за управлението на страната, че да се опитваш да свалиш някой от тях е все едно да заплашиш, че ще застреляш състезателен кон-шампион, защото ти пасе в градината. От теб се очаква просто да го оставиш да си пасе.

Ето защо френската върхушка възприема като жертва Строс-Кан, вместо травматизираната камериерка, която според полицията той е нападнал. Ако това се беше случило в Париж, случаят никога нямаше да излезе на бял свят. Жената щеше да бъде запитана дискретно дали смята, че си струва да си рискува работата и разрешението за пребиваване. Щеше да ѝ се напомни, че съдът ще избира между нейните думи и неговите, и, казано в прав текст, на кого биха повярвали хората? На духовития известен мъж с влиятелни приятели, или на госпожа Никоя?

Френските политици се славят като серийни съблазнители и по правило никой не им прави проблем за това. Широко възприето е, че един мъж политик може да съчетава ефективна работа със склонността да си ляга с възможно най-много жени. И може би наистина е така - французите се хранят балансирано и имат много енергия.

Опасността обаче се състои в това, че репутацията им на "разгонени зайци", както се изразяват французите, им дава усещане за безнаказаност. Сигурно има тънка граница между това да мислиш, че понеже си могъщ и известен всеки би се поддал на чара ти и това да смяташ, че всеки, който се противи, е неразумен. По тази логика излиза, че като караш насилствено някого да прави секс с теб, просто го караш да приеме неизбежното. Абсолютно в стила на Луи Четиринайсети.

Освен това съществува тънка граница и между сексуалната и законовата безнаказаност.

През 2004 г. бившият френски премиер Ален Жупе беше осъден за корупция. Той получи условна присъда от 18 месеца затвор и му беше забранено да заема обществена длъжност за десет години, защото, по думите на съдията, е "предал доверието на народа". Той обаче обжалва присъдата и сега е външен министър, който представлява Франция на световната сцена.

Жак Ширак беше уличен в същия скандал, но се възползва от президентския имунитет до 2007 г. Оттогава всички опити той да бъде подведен под отговорност стигат до задънена улица и цялата история се превърна в нещо като виц.

Най-показателният паралел със случая на Строс-Кан е този с Роман Полански. Колкото и талантлив режисьор да е той, през 1978 г. Полански избяга от Съединените щати във Франция, за да не бъде осъден за незаконен секс с 13-годишно момиче. Когато беше арестуван в Швейцария през 2009 г. по искане на американските власти, цялото културно съсловие във Франция надигна глас в негова защита.

На тазгодишната церемония по връчването на наградите "Сезар" (Френският еквивалент на Оскарите) Полански получи награда за филма "Писател в сянка", който, според най-уважавания френски всекидневник, "Монд", "бележи неговото завръщане в семейството след проблемите му с правосъдието". Все едно става дума за глоба за превишена скорост.

Всичко това ме кара да вярвам, че дори Доминик Строс-Кан да бъде осъден и да му се наложи да лежи в затвора, някой ден той ще се завърне във Франция, ще публикува автобиографията си (която, разбира се, ще бъде адаптирана за големия екран от Роман Полански) и в крайна сметка ще стане министър. Например министър на равнопоставеността между половете?

По БТА

*Оригиналното заглавие на вестника е "Droit du Dirty Old Men" – игра на думи, включваща част от историческото понятие "Droit de/du seigneur" - право на феодала да прекара първата брачна нощ с булката на васала си.