ЕК отхвърля идеята за външен контрол върху приватизацията в Гърция

Европейската комисия предупреди, че ако международен орган поеме контрола върху приватизационната програма в Гърция, възлизаща на 50 млрд. евро, това ще е заплаха за суверенитета на страната. Идеята за създаване на такъв международен механизъм бе предложена от Холандия и Люксембург.

Говорителят на еврокомисаря по икономическата политика заяви в понеделник пред пред репортери, че ЕК ще е щастлива да предложи техническа подкрепа на Гърция, но осъществяването на програмата трябва да е под контрола на гръцкото правителство. Амадеу Алгафаж -Тардео напомни, че по-рано ЕК е предложила техническо съдействие на Гърция, особено по отношение на статистическата служба. Не сме получавали никакво искане от гръцките власти, а трябва да има такова искане, преди да бъде предложено техническо сътрудничество, добави той.

Говорителят на ЕК подчерта, че ЕК предпочита да предложи техническо сътрудничество, вместо холандското предложение за международен надзор, тъй като, ако международен орган поеме контрола върху приватизационния процес – "не мисля, че може да се направи това в суверенна държава".

Коментарите бяха предизвикани от интервю на холандския министър на финансите, дадено в четвъртък пред "Файненшъл таймс -Дойчланд", в което се заявява, че процесът на приватизация трябва да бъде иззет от гръцки ръце и предаден под международен надзор. Схемата може да бъде по модел на германската Treuhandanstalt – независима агенция, която осъществи приватизацията в бивша Източна Германия.

Eвропа готви безпрецедентна намеса в гръцката икономика

Европейските лидери обсъждат ново споразумение за подпомагане на Гърция, което може би ще предвижда безпрецедентна намеса в гръцката икономика, съобщава “Файненшъл таймс“.

Става въпрос за евентуално участие на кредиторите в събирането на данъци и в приватизацията на държавни активи. Освен това се планира нова порция антикризисни мерки за съкращаване на бюджетния дефицит на страната. Възможно е на частните притежатели на облигации да бъдат предоставени стимули, за да се съгласят с удължаване на срока за погасяването им.

Съгласно предлагания план около половината от нуждите на Гърция от външно финансиране (60-70 милиарда евро до края на 2013 г.) може би ще бъде покрита не с нови кредити, а от постъпленията от приватизацията и от промяната в сроковете за погасяване на облигациите.

Ново споразумение с Гърция трябва да бъде готово до три седмици. Бързането се налага заради заплаха на МВФ да блокира петия транш за Атина от 12 млрд. евро, а подобна стъпка би довела Гърция до фалит, както предупреди финансовият министър Георгиос Папаконстантину.

В края на тази година дългът на Гърция ще скочи до 163.5 на сто от БВП. От тази година до края на 2015 г. Гърция пък ще трябва да намери пари, за да плати държавните облигации, чийто падеж изтича и те са на стойност 205 млрд. евро, сума, която е невъзможно да бъде намерена.

Атина може да осъмне с военен преврат

Създалата се ситуация на несигурност отприщи вълна от медийни спекулации, които отразяват страховете и тревогите в Европа от ситуацията в Гърция, свързана с тежкото икономическо положение и засилващото се гражданско недоволство.

След като миналата седмица бяха тиражирани опасения, че Гърция може да напусне еврозоната и да върне драхмата, тази седмица започна с предупреждението, тиражирано от германския таблоид "Билд" и подето от гръцките вестници, че Атина може да осъмне с военен преврат - 44 години, след като военен преврат, известен като преврата на полковниците, изгони от страната последния гръцки крал.

ЦРУ предупреждава за военен преврат в Гърция заради жестоките икономически мерки и отчайващото състояние на страната, твърди "Билд". Според таблоида ЦРУ в свой доклад споменавал, че протестите по улиците на Атина могат да доведат до ескалиращо насилие и даже до революция и че вследствие на това гръцкото правителство щяло до загуби контрол над управлението на страната.

"Билд" пише още и за доклад на ЦРУ, в който се споменавало за евентуален военен преврат, в случай че ситуацията в Гърция се усложни още повече и излезе извън контрол.

Безпрецедентни протести

Действително в неделя страната бе залята от многохилядни протести на "недоволните", които по мащаби надминаха предишните, протекли през седмицата.

Хора на различна възраст пристигнаха в центъра на Атина от всяко кътче на гръцката столица. Младежите останаха до сутринта на палатки.

Проявата бе съпътствана с шум на тенджери и тигани, а също и от лозунги, повечето от които бяха насочени срещу политиците.

Демонстрантите носеха плакати, на които бе изписан лозунгът "Най-голямото насилие е бедността".

Протестите на недоволните придобиха общоевропейски мащаби, тъй като десетки хиляди граждани от много страни на ЕС се бяха струпали по площадите, откликвайки на призивите по социалните мрежи в интернет.

Масово теглене на пари от банките

Вестниците в Гърция пишат в понеделник и за треската на теглене на пари от гръцките банки. "Само за един ден гърците са изтеглили 1.5 млрд. евро от банковите си сметки, след като в медиите плъзнаха слухове за излизане на страната от еврото", съобщава в. "Адезмефтос типос". Страхът бе подсилен и от изказване на еврокомисаря Мария Даманаки, която също предсказа, че Гърция може да излезе от еврозоната.

Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу в статия във в. "Катимерини" категорично опровергава слуховете за излизане на Гърция от еврозоната. Барозу обаче предупреждава, че "ситуацията за Гърция е много сериозна".

Вестниците цитират еврокомисаря Оли Рен, който пред германското списание "Шпигел" казал, че "европейците поставят на Гърция същите условия, както и МВФ".

Той уверява, че решението за следващия транш от 12 млрд. евро за Гърция ще бъде взето след доклад на така наречената надзорна тройка – ЕК, ЕЦБ, МВФ, изготвен на базата на проверки, извършени от тези три институции за състоянието на гръцката икономика.

В. "Етнос" пише, че основното изискване на кредиторите от тройката към правителството в Атина било да пристъпи към незабавно затваряне на силно задлъжнелите и губещи държавни предприятия и фирми.

Според изданието на "червено" били 1800 предприятия, а хиляди работещи в тях били застрашени от уволнения.