Минималната заплата и вдовишките пенсии се вдигат от 1 септември

Минималната работна заплата и вдовишките пенсии ще бъдат увеличени от 1 септември. Това е окончателното решение на Националния съвет за тристранно сътрудничество, който заседава в четвъртък.

Финансовият министър Симеон Дянков съобщи, че нарастването на минималната заплата от 240 на 270 лева ще струва на бюджета 15 млн. лева до края на годината, а повишението на вдовишките добавки с една трета ще струва 50 млн. лева. Сега вдовишките добавки са 20% от пенсията на починалия съпруг.

Решението на тристранката е било взето въпреки несъгласието на синдикатите и работодателите по някои въпроси. Лидерът на КНСБ Пламен Димитров обясни, че са искали увеличението на минималната работна заплата да е от юли месец, както и всички пенсии да се повишат с 2.5%, което пак ще излезе на бюджета 50-60 млн. лева, колкото са планирани за ръст на вдовишките пенсии с една трета .

Работодателите с изключение на КРИБ пък са били против изобщо да има увеличение на доходи през тази година.

Дянков посочи, че различните предложения са били обсъдени, но в крайна сметка се е стигнало до окончателното решение.

Училищата, общините и Агенцията за социално подпомагане ще получат допълнителни средства, с които да могат да изпълнят увеличението на минималната работна заплата. Дянков заяви, че тези разходи са включени в 15-те млн. лева, предвидени за увеличението и представляват горе-долу половината от сумата.

Синдикатите получили уверението на Дянков, че до края на годината бюджетните ведомства ще могат да оперират със 100% от бюджетите си, без наложеният им 10% буфер. В рамките на тези субсидии всички ще могат да изпълнят увеличението на минималната заплата и да увеличат останалите възнаграждения “където с колкото може“.

Със заплатите се вдигат помощи, лекарски такси и политически субсидии

От септември – тоест месец преди изборите - ще бъдат вдигнати и всички плащания, свързани с минималната работна заплата, които са общо 54. Сред тях са обезщетенията за отглеждане на дете до двегодишна възраст, добавки за деца с увреждания, заплати за заети в социални програми, такса за прием в болница и посещение при лекар и др.

Тези допълнителни разходи също са планирани в общата сума.

От следващата година обаче част от тях ще бъдат "отвързани" от размера на минималната работна заплата, съобщи Дянков. Към момента се обсъжда сред тях да са субсидиите за политическите партии и таксата за преглед при лекар. Субсидията за политическите партии е 5% от минималната заплата за всеки действителен глас. Увеличението от 1 септември ще доведе до ръст и в субсидиите на партиите за 2012 година. Таксата за посещение при лекар пък ще се увеличи от 2.40 на 2.70 лева, а за прием в болница от 4.80 лева на 5.40 лева на ден.

От КНСБ ще настояват от 1 януари догодина минималната работна заплата да бъде увеличена допълнително до 290 лева. Ако това се случи, ще има ново увеличение на помощи и обезщетения, но размерът на “отвързаните“ плащания, няма да нараства.

Вдигането на минималното възнаграждение и на пенсиите бе анонсирано преди около три седмици лично от премиера Бойко Борисов, който заяви, че това не е предизборен ход, а благодарение на по-добра събираемост на бюджетните приходи. Дотогава министър Дянков твърдеше, че в бюджета до края на годината няма планирани средства за такова повишение.

В сряда Борисов коментира от Брюксел, където е за заседанието на лидерите на ЕС, че минималната работна заплата, която е най-ниската в Европа, се вдига, защото има ръст на икономиката. Вдигането на вдовишките пенсии пък трябвало да се приеме като социална политика, насочена към хората на преклонна възраст, които са останали сами. "Много съм доволен, че в Пакта за финансова стабилност се предвижда всяка държава да харчи толкова, колкото изкарва", коментира той.

Бизнесът разделен редно ли е да нарастват доходи

Работодателите с изключение на КРИБ обаче смятат, че икономическата ситуация не се е подобрила, за да се вдигат доходи през тази година. Според Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал прекрояване на бюджета в средата на годината ще доведе до увеличаване на дефицита и на външния дълг.

“Бюджетът е правен при едни прогнози и тези прогнози за икономиката към днешна дата са влошени, а не са подобрени, за да търсим увеличаване на параметри. Няма икономическа основа за увеличението, а причината е по-скоро социално-политическият натиск“, коментира той. Димитър Бранков от БСК също посочи, че увеличението трябва да е от 2012 година в рамките на възможностите на бюджета.

Според председателя на КРИБ Огнян Донев обаче е срамно изобщо да се обсъжда дали да се вдигне минималната заплата. “Мен ме е срам, когато трябва да обсъждаме необходимостта да се вдигне минималната заплата от 240 лв. Това е срамно ниско. Въпрос на възможности и на преценка на управляващите е с какво темпо ще повишаваме жизненото равнище“, коментирай той.

Донев заяви, че увеличението на минималната заплата няма да засегне нито едно работно място във фирма, която членува в КРИБ. Според Донев има разум и в двете предложения за пенсиите – да се вдигнат само вдовишките и да се вдигнат всички пенсии с 2.5%.

От БСК подкрепят актуализацията на всички пенсионни плащания с еднакъв ръст, съобразен с възможностите на публичните бюджети, но отново от 2012 година.

Отделни фондове в НОИ за полицаи, военни и категорийни работници

От БСК настояват още да се създадат два нови фонда в НОИ – единият за полицаите и военните, а вторият – за всички категорийни работници, за да може да има прозрачност какъв е осигурителният им принос и какво получават насреща като пенсии.

От камарата искат осигурителният принос на полицаи, военни и категорийни работници да е обвързан с размера на пенсиите и времето, за което те се получават.

В момента пенсиите на полицаите и военните формират дефицит в бюджета на НОИ в рамките на 300 млн. лева годишно.