Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация
Омръзна ми от ченгета
Госпожо Кунева, обявихте се за номинацията на гражданите. В последната седмица гражданското общество обсъжда темата за “Новите герои” и изрисуваният паметник на съветската армия. Как гледате на това нещо?

Аз имам един хубав сборник вкъщи на Банкси, който е признат художник на графити. Харесвам това изкуство. Разбирам, че хората, които са нарисували паметника не са искали да направят нищо лошо, нищо обидно на другата част от хората, които се засегнаха. Бях в Пловдив и говорих с хора на изкуството, които са точно художници, в никакъв случай също не могат да бъдат обвинени в носталгия по миналото. Но в никакъв случай не им харесваше това, което са видели. Така че мисля, че преди да се направи такава художествена интерпретация на миналото ни и знак към бъдещето ни, защото това беше смяна на героите, или поне така обясниха интервенцията, трябва да има дискусия помежду ни. И не го казвам само защото обичам думата разговор. Всяко изкуство трябва да бъде разбрано, то попада в някаква среда, още повече когато става дума за толкова публично изкуство каквото е паметникът.

Ще ви върна малко във времето. Помните речта на Симеон Сакскобургготски от 6 април 2001 година. На какво се дължат приликите с вашата реч от 6 юни 2011 г., когато обявихте кандидатурата си. За морала в политиката, за промяна, за достойнството, икономиката. Обърка ли се нещо за тези 10 години, или приликата се дължи на един модел, който следвате?

Може би има и по малко и от двете, които казвате. В България се случиха доста неща за последните години. Когато поех преговорите за ЕС, знаете, че винаги съм отдавала с голяма настойчивост кредит на предишни правителства и предишни политически фигури. По понятни съображения, когато става дума за присъединяването на България към ЕС, поставях много силен акцент върху направеното от Александър Божков и Владимир Кисьов, но и на правителствата, които са подготвили документите на България за членство в ЕС. Също така на правителствата, които получиха разрешението за започването на преговорите. На мен ми е приятно да кажа добра дума за всичко свършено преди. В последна сметка за 10 години България влезе в ЕС, влезе в НАТО. Това са видими политически достижения. Имаше добър икономически климат, ако погледнем как са вървели инвестициите. Имаше и неща, в които ние не успяхме, например драстичното намаляване на лицензионните и разрешителни режими. Но пък хубаво е, че поне го поставихме като проблем, че имаше фокус върху него.

Какво не успяхме – направихме закон за обществените поръчки, благодарение на преговорите, но не го спазваме. И продължаваме да го променяме уж да стане по-строг, но не направихме най-важното – промяна на начина, по който той се прилага. Докато не престанат телефоните от партийни централи и най-строгият закон за обществените поръчки няма да бъде достатъчен. Ето едно нещо, което поредица от правителства не успя да постигне.

Признавам, че мисля много през светлината на политически критерии, преговорите, промяната, която съм виждала и по която съм работила, за да може България да се променя крачка по крачка. Винаги съм доказвала, че с консенсус могат да се постигнат повече резултати за по-кратко време. Няма да се уморя да повтарям без сянка от злорадство, но с необходимата настойчивост, че никой не ме чу, когато ставаше дума за съгласие по съдебната реформа. През 2004, 2005, 2008, 2009 аз продължавах да настоявам, включително и като комисар да постигнем национален консенсус по “Правосъдие и вътрешен ред”. Какво ли не опитахме – постоянен ВСС, непостоянен ВСС, квоти. Къде сме сега? Съдебната реформа е едно от нещата, в които абсолютно не сме постигнали успех и в което няма как да тръгнем напред без да имаме визия за десетилетия пред нас. Друга тема е администрацията. Хубаво, че непрекъснато критикуваме администрацията, но какво се прави за нея? Сигурни ли сме, че няма политически назначения? Каква е прозрачността при провеждане на конкурси? Аз се гордея с факта, че нямам нито едно назначение по времето, когато бях министър, което да е повлияно партийно, или да бъде достигнато с някакви други връзки. И така трябва да бъде. Може да си избереш министър, но не можеш да си назначиш държавен служител. Искам и да подчертая – аз свято вярвам в частната собственост. И на мен това ми дава граждански основания да поддържам или не едно правителство. Когато има национализация на пенсионните фондове – мен това ме тревожи.

Казахте, че “духом се връщаме в миналото си”. Това ли имахте предвид – национализация, тревожна сте за частната собственост, така ли да ви разбирам?

Да, това са някои примери. Също така за мен е много тревожно да видя подслушване, нарушаване на човешките права, да видя омраза към различните, независимо на какво почива тя и към кои точно различни е ориентирана – не го понасям. Тревожно да видя също влошаване на икономиката, не просто заради международното положение, както се казваше в един филм, а затова че ние не умеем да се възползваме от условията, които имаме като икономическа среда. Пример – хубаво е, че има плосък данък, но той не е способен да реши всичко. Ако ние разширяваме основата на плоския данък, трябва да си дадем сметка, че това вдига общата тежест върху хората. Плоският данък не е панацея, той не може да реши проблеми с корупцията.

По време на вашата реч от 6 юни казахте, че “свиквате мнозинството на промяната”, след което уточнихте, че тези избори са “референдум за курса на България”. Означава ли, че след президентските избори може да се появи нов политически проект, защото постът на държавния глава не може да промени кой знае колко курса?

Но може да промени атмосферата. Понякога си мисля, че е достатъчно да се съберат повече хора с желание да говорят истината без компромиси. Да стимулират свободата на медиите и да не се опитват да ги подкупват или да флиртуват с тях, за да започне промяна в средата. Медиите всъщност промениха доста в средата, защото говориха истината. За мен най-важната следваща стъпка за държавността е приложението на законите. Ако ние сме ясни кога законите не се прилагат, вместо да вървим към налагане на по-високи санкции и в това да се състои всяка промяна, това означава, че тъпчем на едно място. Пеем една и съща песен, само че в различна октава. Не е в това въпросът. Ако ние не започнем да изпълняваме иначе добре написаните ни закони, то никакъв проект няма да поправи нещата.

Имате ли амбиция за политически проект?

Не го мисля. Или поне в момента съм съсредоточила всичките си усилия върху това да успея да кажа важните и необходими неща, свързани със свободите на хората, и с изпълнението на законите.

По време на представянето на кандидатурата ви не се определихте строго в ляво или в дясно?

Мога да ви кажа, че съм в дясно – център. Да, правителствата общо взето правят политика, която клони в едната или в другата част на спектъра. Признавам, че съм повлияна доста от факта, че съм работила в институция каквато е ЕК, която успява да намери общ език между хора с различни политически убеждения. Виждам, че това работи. Миналата седмица в една среща с Ван Ромпой, той каза “трябва да спрем с партизацията на нашата институцията”. Той, който е известен политик от ЕНП, го каза. Аз не мисля, че звучи странно, когато имаш цел. Въпросът е в името на каква цел можеш да кажеш “добре, може да съм дясна партия, но в момента за нас изключителната задача е образованието”. Не можем да сме най-болната нация в Европа, средната продължителност на живота да е с около 10 години по-малко в сравнение с ЕС. Не можем да живеем болни и да умираме млади и да кажем, че понеже сме десни политици, ние няма да се интересуваме от това и ще гледаме само икономиката. Както и обратното – не може да си ляв политик и да кажеш “ужасно ми се иска да имаме едни високи пенсии” без да има кой и къде да ги произведе. И както и да разделяш една пица, ако непрекъснато ядеш от нея, няма да я разделиш справедливо.

Казахте “моята партия е България” и доста често, включително и преди малко, се позовавате на европейски модели. Бихте ли ми казали къде в Европа има работещ демократичен политически модел, който е изграден върху отрицанието на партиите?

Аз не отричам партиите, но ако основната задача е обединение на нацията, можеш да започнеш своята предизборна кампания, без да клониш към нито една партия. Не мога да разбера защо този въпрос, ако е бил абсолютно недопустим, защо не е намерил своето отражение в Изборния кодекс. Защо в такъв случай там, едната от възможностите е непартиен кандидат? И защо всички толкова много се ядосват, че тази възможност е уплътнена преди изборите, а не след тях, когато така или иначе всеки, който стане президент, веднага ще каже, че е баща или майка на нацията.

Половин година вече се разиграва един медиен дебат между външния министър и президента. Става дума за посланиците с принадлежност към ДС. Вие как гледате на това – трябва ли да бъдат отзовани или не?

Да, абсолютно. Решението е взето, законът е изпълнен. Не може повече да стоим в безтегловност.

Как гледате на руските признания, че “България” е троянския кон на Русия в ЕС?

Изключително негативно. Обидно ми е. Много зле го приех, когато го прочетох и се надявам да не е истина, защото тук не се говори за страната, за Русия, а се говори за руски интереси. За мен беше шок да прочета това изречение от допломат.

Вие лично за или против АЕЦ “Белене” сте?

Аз не съм научила нито един факт в повече, откакто за последно съм коментирала този въпрос. Така че няма как да ви кажа. Искам да знам цената, искам да знам какво е състоянието на енергетиката в България, какви са договорите ни – т.е. за какво ни е тази централа. Искам да знам разчитаме ли на енергийна ефективност. И искам да знам как е съгласувано всичко това със закона, стимулиращ зелената енергетика, или нея я изхвърляме зад борда. Освен това много държа да съм сигурна, че има диверсификация на портфейла. Газът ни зависи от Русия, ако и ядрената енергетика ни зависи от Русия имаме огромен проблем. Това са важни параметри. И не на последно място – европейски инвеститор, а не само руски инвестиции.

Т.е. ако няма европейски инвеститор вие сте против?

Аз бих била доста по-несигурна. Това би бил един от компонентите, по които аз бих формирала своето решение. Никой обаче не може да вземе решение без да има всички факти в ръцете си. Това, всъщност, се нарича манипулация.

Ако станете президент, вие ще бъдете върховен главнокомандващ. Когато представихте платформата си казахте, че сте против необоснованите съкращения в армията. За какво сте?

Ние сме част от колективна отбрана – за това съм. Смятам, че България трябва да бъде част от тази система, която ни дава сигурност. Това е НАТО. Изключително интересен е въпросът за създаването на европейска отбрана. Той се обсъжда в момента. В сряда ще имам среща с посланици, бих се радвала да обсъдим този въпрос. Освен това смятам, че участието на България в мисии е много важно, заради самочувствието ни. И заради умението да работиш в екип. Тези хора се връщат тук и започват да правят друга армия, с други отношения. Освен това много се надявам нашите военни да се обучават в най-добрите академии на НАТО.

Преди година премиерът обяви, че след изтичането на мандата на настоящия президент ще бъдат реформирани НСО и НРС в посока отнемане на правомощията над тях от президента. Как гледате на това?

Отправната точка за мен е баланс на власите. Ние сме парламентарна република. На мен ми омръзна да не знам в тези 20 години кой каква информация държи, кой с каква информация разполага. Омръзна ми от ченгета. След като сме парламентарна република, след като сме демокрация, трябва да се облегнем на тези две основни носещи колони. И през тази призма – през гаранцията за демокрация да се види ролята на тези служби и нека в парламента да се направи законът, който най-добре ще отговаря на интересите на българското общество. Законът не е, за да пази сигурността на една или друга власт, на едни или други служби, а за да съхранява сигурността на българското общество. Ето това ме притеснява, че не се разбира. Това ще настоявам да се разбере. Струва ми се, че когато това е едностранно решение на правителството, тежестта се измества. Въпросът за двете служби е несъмнено важен, но за мен приоритет в програмата ми е икономиката.

А как ще влияете на икономиката, като единственият инструмент, който не е непреодолим, е налагането на вето?

Системата трябва да започне да се променя. Това може да бъде институцията, която може да даде ново институционално мислене в България. Има и необходимост, и условия това да се случи. Откритостта и изискванията, които може да поставя чрез примера си една институция, са всъщност много заразителни. И те биха могли да бъдат онази опорна точка, която ще се превърне в центъра на тежестта. Разбира се, не бих се поколебала да налагам вето или да се орбърщам към КС. Надявам се, че това ще бъде бързо осъзнато от парламента. Гаранцията за добър бизнес климат с авторитетно и последователно действие може да промени отношението на инвеститорите към България. Може да се използва всяка една възможност, за да се формира “коалицията на промяната”. Може да се работи с опозицията, може да се работи с управляващите, преди още да е станало късно и да са приети закони, които връщат България назад. В други държави например се изработва съвместна програма между правителството, парламента и президентската институция. Това бих направила с желание. И не на финалния етап да се казва, че държавният глава е против даден текст в закона, този глас да бъде достатъчно силен още когато се изработва закона.

Говорите за законност, за спазване на правилата. На представянето на програмата си казахте, че ще се борите с монополите. Това е теза, която доста би се харесала на избирателите, само че се чуват гласове, че например регулаторите са част от мащабната корупционна схема. Кажете как конкретно ще се борите?

Това което изброих досега са аргументи – вето, Конституционен съд. Също така Консултативният съвет за национална сигурност. Знаете, че аз се занимавах с това в ЕК. И ще ви кажа една мисъл на Джон Кенеди, който казва през 1960 година: “Всички големи компании имат своето лоби и чрез него успяват да прокарат своите интереси. Единствено потребителите нямат свой лобист. От днес аз ще бъда вашият лобист”.

Ние имаме много възможности, ние сме овластени за правата си, но не ги прилагаме. Понякога законът се влошава спрямо потребителите. И президентът би могъл поне да удари камбаната и да каже кога това се случва. Ето например, когато в ГПК бе вмъкнат текст, който уби на практика колективният иск, заради въвеждането на такса в особено голям размер. В интерес на истината този президентският пост дава много свобода. И ако погледнем на него през очите на гражданите, а не през очите на една ограничаваща идеология, нещата могат да се променят. В момента на нас ни трябва много ясен, непрестанен и силен граждански глас. Още повече ако този глас не зависи от партия, която да ти казва “Виж, така както я мислиш няма да стане, защото елиминираш партията, а ние толкова ти помогнахме. Ще ни направиш живота черен, ако застанеш срещу нас на страната на хората, а ние на теб толкова сме ти помагали”. Този глас няма как да бъде на страната на по-широка група.

Имате ли съмнение, че ЦИК може да не Ви регистрира с оглед на това, че не сте живяла в България –нещо, което се коментира в интернет още преди обявяване на кандидатурата Ви?

Надявам се да няма такава практика, за да могат и други български политици, които са били комисари, като например настоящият, да се кандидатират за този пост. Нямам никакви съмнения. Аз бях представител на България в Европейската комисия. Има и решение на Конституционния съд по този въпрос.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

122 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. Анонимен
    #122

    на всички партийни комунисти и съратници на ТОДОР ЖИВКОВ в политбюро децата им и внуците им са отново във властта независимо от това че са постояннИ великденски яйца с различни бои но вътре всичко е еднакво вълкът козината си мени но нрава не а нашите вълци за 20 год 20 пъти си сменяха партиите но акъла и мозъкът не където и в която партия да отидат за все едно и също нещо си мислят как да ни излъжат че да им повярваме и как да се облажат повече госпожо КУНЕВА имам

  2. N
    #121
  3. Bai Gano
    #120
  4. Levuchev
    #119
  5. кадиев
    #118
  6. Kocho Chestimenski
    #117
  7. Stoiancho kretena
    #116
  8. Реалистичен
    #115
  9. нормален
    #114
  10. чингис хан
    #113

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.