Българският контраиск към Русия е за 61 млн. евро

При получаване на официално писмо от руската страна за заведено дело срещу НЕК заради АЕЦ "Белене", българската компанията също ще започне съдебна процедура за предявяване на свой иск за неплатено оборудване на стойност 61 млн. евро, съобщи пресцентърът на НЕК в петък.

Българската държавна компания е изненадана от факта, че е научила от съобщение в руските медии за заведения от "Атомстройекспорт" (АСЕ) иск в парижкия арбитраж, а не е уведомена по официален път.

НЕК твърди, че в преговорните процеси с руската страна "многократно е поставяла въпроса за неизплатените суми, свързани с договор за изкупуване на старото оборудване на площадката на АЕЦ "Белене". Сумата, дължима от АСЕ на НЕК по тези задължения е над 61 млн. евро. Това е причината, поради която НЕК е спряла плащанията си към "Атомстройекспорт".

АСЕ в свое официално писмо е уведомила НЕК, че смята претенциите за обосновани и е предложила нова среща между двете страни за разрешаване на тези въпроси, информира българското дружество. НЕК винаги е била отворена за диалог при решаване на възникнали проблеми, допълват от там. В петък сутринта Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ) съобщи, че българската страна все още не е уведомена по надлежния ред за заведен иск от страна на АСЕ.

Към 15.00 ч. българско време от АСЕ изпратиха официално прессъобщение, с което потвърждават, че са завели иск срещу НЕК за 58  млн. евро. "Тази мярка е процесуално необходима, тъй като става дума за изплащане на вече извършени дейности, за които двете страни са подписали сертификати за изпълнение. ЗАО "Атомстройекспорт" извърши определено количество дейности във връзка със строителството на АЕЦ "Белене", за което по молба на българската страна бяха привлечени кредитни ресурси", пише в съобщението. От компанията добавят, че вече са правили отсрочки на плащанията по молба на българската страна.

От ведомството на Трайчо Трайков изразиха надежда, че предприетата от АСЕ мярка "не е нов подход, избран от руската страна, за водене на преговори по проекта АЕЦ "Белене".

Преди това от АСЕ подчертаха, че завеждането на сегашния иск и предупреждението за следващ "в никакъв случай не бива да се разглежда като мярка за натиск от страна на изпълнителя с цел да се ускори вземането на решение."

По този повод руски медии коментираха в петък, че заведеният иск е натиск над България заради замразяването на съвместните руско-български енергийни проекти, включително на петролопровода "Бургас - Александруполис" и АЕЦ "Белене".

Надяваме се, че подписът, положен под Споразумение 13, е определящ за развитието на взаимоотношенията между двете страни, заявява МИЕТ. Оттам допълват, че е несериозно е да се очакват коментари по информация от неназовани източници. От руската компания твърдят, че при провал на проекта "Белене" общата сума на финансовите претенции към България може да стигне 1 млрд. евро, но до октомври завеждането на такива искове е малко вероятно, допълват от АСЕ.

"Текущите претенции могат да бъдат уредени по мирен път, тъй като текат преговори за погасяване на дълга", уточнява неназованият представител на АСЕ.

На 1 юли т.г. АСЕ и НЕК подписаха поредното (13-то по ред) допълнително споразумение към договора за "Белене". То удължава до 30 септември 2011 г. преговорите по окончателния договор за проектиране, доставка и строителство и неговата цена.

След подписването от АСЕ подчертаха, че разговорите по тези въпроси ще продължат в следващите три месеца, независимо, че министърът на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков бе обявил, че България ще иска замразяване на разговорите до октомври, за да може консултантът по проекта - британската банка HSBC, да изготви анализите си за регионалния пазар на електроенергията и цената на ядрената централа и произведения от нея ток.

Към момента все още не е ясно дали проектът е рентабилен, за което говори и фактът, че не може да бъде намерен стратегически западен инвеститор за проекта. Такъв беше германският концерн RWE, който обаче се оттегли през 2009 г.

Руските медии отбелязват, че Русия е пожелала да заеме мястото на RWE, но досега България отказва.