Крахът на неосоциализма

През 2008 година лявоориентирани публицисти и идеолози на неосоциализма в духа на Наоми Клайн и Гжегож Колодко обвиняваха капитализма за всички беди на света. След две години на правителствени мерки, стимулиращи пакети, национализации, повишаване на данъци, банково регулиране и ограничаване заплатите на топмениджмънта светът не стана нито по-справедлив, а още по-малко – по-богат.

Настъплението на второто дъно на рецесията няма как да бъде стоварено на алчните банкери и бездушните корпорации. Червените индикатори на всички световни индекси са работа на правителствата, които след 2009 година се захванаха да спасяват пазара от пазарните сили.

Не заради решения на капиталистите правителството на президента Барак Обама пропиля 800 милиарда долара и удвои дълга на Америка. Не користолюбиви бизнесмени взеха решението за Гърция да бъде включена на европейската система ("система" в медицинския смисъл – бел. прев.), обричайки я на жалко съществуване. И не бизнесът лобира пред премиера Хосе Луис Сапатеро (на Испания – бел. прев.), молейки го да регулира пазара на труда и да разшири социалните привилегии. Лидерите на Франция и Италия принуждаваха производителите на автомобили да пренесат производството си в своята страна не заради акционерите, а заради натиска на профсъюзите. Нито един милиардер не е уговарял Гордън Браун (бившия премиер на Великобритания – бел. прев) да въвежда данък върху прекомерното богатство. Не работодателите наредиха на полското правителство да се откаже от реформирането на "Хартата на учителя", на пенсиите за военните и полицията и на "Касата за социално осигуряване на селяните" и не те го заставиха да увеличи щата на чиновниците.

Това бе кратко, но агресивно завръщане на социалистическата справедливост в света. Въпреки здравия разум политиците решиха, че ще успеят да управляват парите по-добре от банките, и потоците на търсенето и предлагането – по-добре от пазара.

Би ми се искало да напиша, че е дошъл краят на епохата на неосоциализма, но самият аз не вярвам в това. Желаещи да поправят законите на природата винаги ще се намерят. Вчера в Полша Ярослав Качински призоваваше да се бръкне в джоба на богатите. Щастие в нещастието е, че в края на краищата пазарът винаги оценява тези леви фантазии.