Бизнесът предлага неосигурените да са последни на опашката за здравна помощ

Обслужване на осигурените пациенти преди неосигурените, по-голяма независимост на болниците като бизнесът влезе в тяхното управление, приватизация на дейности, електронизация на здравеопазването и равнопоставеност между предприемачите и държавата като осигурители. Това са част от предложенията за реформа в здравеопазването на Българската стопанска камара, публикувани в сряда под наименованието ”Реинженеринг на здравеопазването – здравно неосигурените-последни на опашката“.

Според БСК обаче предимството на осигурените при прием в болниците трябва да се дава само ако не става въпрос за спешен случай и риск за живота на неосигурените.

И в момента обаче спешната помощ се използва за вход на неосигурените към здравната система. От здравното министерство многократно са обявявали, че голяма част от преминалите през спешните портали на болниците изобщо не са били със спешни състояния, поради което миналата година средствата в бюджета по това перо бяха намалени, в тазгодишния бюджет те също са по-малко. В същото време болниците стават обект на критики при връщането на пациенти.

От БСК предлагат още да се промени режимът, при който се възстановяват здравно-осигурителните права. Сега това става с плащането на вноски за половин година, но според БСК трябва да има по-голяма справедливост и съответствие между времето и размера на направените осигурителни вноски и ползването на осигурителни права.

Затова се предлага да има и регистър на подлежащите на здравно осигуряване, както и да се правят регулярни анализи за броя на неосигурените, техния профил и т.н, които да бъдат обсъждани в тристранката, за да се вземат мерки. Освен това от БСК за пореден път поискаха вноските за осигуряваните от държавата деца, пенсионери и др. да бъдат най-малко равни на средните, които се правят от предприемачите. “Това е рисков контингент, за който се отделят приблизително 60 на сто от разходите на НЗОК“, коментираха от БСК.

Бизнесът иска място в управлението на болниците и пряко договаряне с НЗОК

От БСК предлагат първо да се изгради мрежа от ефективна спешна помощ с цялостна инфраструктура и след това да се пристъпи към преструктуриране на болниците. Според бизнеса, на болниците трябва да се даде по-голяма свобода и автономия по отношение на финансирането и осигуряването на инвестиции. От БСК предлагат да се даде възможност на болниците самостоятелно да се договарят пряко със здравната каса, да имат възможност да участват при определянето на цените на услугите, които предлагат.

Друго предложение е в управителните съвети на болниците да се включат опитни бизнесмени, банкери, финансисти, а не лица назначени по партиен или друг принцип.

Аутсорсинг и приватизация на дейности

От БСК настояват да се разработи дългосрочна национална програма за необходимите инвестиции и медицински кадри в здравеопазването. Оттам смятат, че трябва да се мобилизира и пренасочи финансов ресурс от различни програми, включително и оперативната програма “Развитие на човешките ресурси" за обучение на лекари-специализанти, парамедици за спешната помощ, медицински сестри, санитари, управители на здравни заведения - болници, медицински центрове и др.

Дейността по управлението на проектите за усвояване на средствата от европейските програми се предлага да се изнесе (аутсорства) от министерството, за да се избегне изоставането и да се използват по-ефективно ресурсите.

Според камарата акцентът трябва да бъде приватизация на дейности в здравеопазването, а не на нейните активи - земя, сграден фонд и др. Предлага се да се определят приоритетите в тази дейност, да се очертае последователността на действията и да се посочат формите на приватизация.

Електронизация и съкращаване на структури

Реформата в здравеопазването трябва да се провежда на базата на “широка и всеобхватна електронизация на дейностите в здравеопазването“, смятат още от организацията. БСК допълва, че приетата програма за е-здравеопазване трябва да стане стратегически приоритет в дейността на всички звена на здравната система, като се осигури обществен мониторинг върху нейното изпълнение. От БСК настояват периодично да се внася информация за изпълнението на проектите за е-здравеопазване в Националния съвет за тристранно сътрудничество.

При широка електронизация на НЗОК, от БСК смятат, че може да се оптимизира структурата и броят на персонала на НЗОК и регионалните и подразделения.

От БСК смятат още, че трябва да да се преразгледа структурата и броя на персонала в Министерството на здравеопазването и регионалните звена, потребността от съществуващите различни агенции, експертни комисии, научни институти, информационни звена. “Критерий за тяхното съществуване следва да бъде техния принос за повишаване на качеството на медицинската дейност и обслужването на населението“, коментираха от БСК.