Преброителят на изборите "Информационно обслужване" сви печалбата с 84%

Въпреки подема в ИТ сектора и разрастването на този бизнес в България, за втора поредна година държавната компания "Информационно обслужване" влошава финансовите си резултати. Печалбата ѝ на полугодието намалява с 84% спрямо 2010 г., падайки на скромните 205 хил. лв. При управлението на тройната коалиция за първите шест месеца на 2009 г. печалбата ѝ беше 2.2 млн. лв. Това става ясно от публикувания отчет на дружеството.

Причината за рязкото влошаване на резултатите е, че държавната фирма разчита основно на служебни победи при държавни поръчки и засега не успява да се конкурира с цените на свободния пазар. От "Информационно обслужване" обясниха по-слабите си финансови резултати с намалелия обем работа и падналите цени.

Приходите на компанията, която предлага ИТ услуги, са намалели с 46% за година. За първото полугодие на 2011 г. "Информационно обслужване" има 7.5 млн. лв. приходи при 14 млн. лв. през 2010 г. Компанията поддържа системите на Министерството на финансите, Националната агенция за приходите, агенция "Митници", правосъдното министерство, както и националната база с личните данни на гражданите ЕСГРАОН .

През последните години е и неизменният преброител на изборните резултати. Внедрява и поддържа програмни продукти в общини, кметства, болници и училища.

На практика "Информационно обслужване" е най-големият администратор на лични данни в страната според проф. Михаил Константинов. В същото време от частния бизнес обслужва само електроразпределителните дружества – Е.ОН, ЕВН и ЧЕЗ, както и Банка ДСК.

"Непреодолима сила"

След критика на премиера Бойко Борисов, който сочеше компанията като символ на непрозрачно управление по времето на тройната коалиция, а част от ръководството ѝ нарече "мъжки вещички", финансовият министър Симеон Дянков се опита да вкара прозрачност в ИТ-търговете на министерството. Така през пролетта на 2010 г. в условията на открит търг по четири позиции всяка беше спечелена от различни компании.

"Информационно обслужване" стана първенец за най-малката поръчка (725 760 лв.), докато тези за милиони отидоха при частни фирми. Ако всичко се беше случило на цените, на които бяха спечелени търговете, ефектът за държавата щеше да бъде 30 млн. лв. спестени пари. Неслучайно първата реакция на министър Дянков след отварянето на офертите на компаниите беше, че "няма да има повече Азер-Меликовци, които да определят в "Информационно обслужване" кой какво печели".

Договорите с победителите бяха подписани обаче с шест до девет месеца по-късно заради обжалване на конкурса, включително и от "Информационно обслужване". През пролетта на тази година се оказва, че двама от спечелилите – консорцумът "Сименс – Контракс – Парафлоу" (9.77 млн. лв.) и "Ви Си Ей" (6.037 млн. лв.) не изпълняват ангажиментите си по сключените договори, с което "реално застрашават управлението на бюджетния процес", посочва Министерството на финансите в мотивите за прекратяването на договорите с тях. Нещо повече, ако двата договора не са били прекратени, е можело да възникнат изключително неблагоприятни последици и реална опасност за събираемостта и администрирането на приходите в бюджета", както и вероятност да бъде "блокирано изпълнението на бюджета на страната като цяло", което би довело до сериозно увреждане на обществения интерес, посочва Министерството на финансите.

За да не се случи това, по "изключителна спешност" финансовият министър сключва договори с "Информационно обслужване", без дори да обяви процедурата. Това не е нарушение на закона. За да се възложи поръчка без обявление, е необходимо да е възникнала "неопределима сила", каквато е мотивирана от Министерството на финансите, посочва в становището си Агенцията за обществени поръчки (АОП). Тя е направила предварителен контрол на поръчката и се е произнесла, че изборът на процедурата е законосъобразен.

В същото време АОП напомня на министър Дянков, че "договорът, сключен въз основа на процедура на договаряне, трябва да обхваща периода до избор на изпълнител въз основа на следваща открита процедура". В този смисъл той има задължение да предприеме действия за нейното организиране и провеждане, допълва АОП.

Единият от договорите поскъпва, другият - не

Ако цените на изпълнителите с прекратени договорите се вземат за ориентир, неясни остават мотивите на Министерството на финансите защо единият договор е на двойно по-висока цена, а другият е на същата.

Прекратеният договор с консорциум "Ви Си Ей" за "Поддържане и развитие на приложен софтуер" беше за 6 млн. лв. за три години, докато в същото време този на "Информационно обслужване" е за близо 10.5 млн. лв. за две години.

В същото време прекратеният договор с консорциума "Сименс-Констракс-Парафлоу" - за "Дейности по поддържане и развитие на ИТ инфраструктурата" беше за 9.77 млн. лв. за три години, а сключеният с "Информационно обслужване" е за 2.44 млн. лв. за девет месеца, като средно месечно и по двата договора се получава по 271 хил. лв.

Все пак финансовият отчет на "Информационно обслужване" за 2010 г. показва, че Министерството на финансите значително е намалило плащанията си към "Информационно обслужване", както и останалите държавни ведомства. Така, че откритите тръжни процедури са дали все пак някакъв ефект. Единствено Министерството на правосъдието прави изключение, но това се дължи на увеличения обем работа, е посочено в отчета.

Държавното дружество е успяло да намали и разходите си за дейността, като ги е свило с 40% на полугодието за година – от 12 млн. лв. на 7 млн. лв. Това се дължи основно на направените съкращения на работници. За година и половина са уволнени над 200 служители, на които са изплатени обезщетения от 21 хил. лв., като оптимизацията продължава.

Големи остават обаче разходите за поддържането на ненужния сграден фонд. Въпреки че правителството взе решение за изваждането на фирмата от забранителния списък за приватизация преди близо година, оттогава нищо не е направено по обявеното намерение за продажба на ненужните имоти.

Равнис по премиерската заплата, но не съвсем

През март миналата година премиерът Бойко Борисов избухна заради получавани високи заплати от лекари и шефове на държавни предприятия, като сред изредените от него имена беше и това на бившия шеф на "Информационно обслужване" Азер Меликов. Тогава Борисов нареди всички да се равняват по неговата заплата.

За 2010 г. ръководството на "Информационно обслужване" е получило общо 109 664 лв. В момента дружеството се управлява от тричленен борд, в който влизат изпълнителният директор Чавдар Тодоров, Бисер Боев - собственик на хранителни магазини, строителна фирма и съученик на вицепремиера Дянков, и Иван Иванов, който е представител на Министерството на финансите.

Като държавен чиновник Иванов не получава заплата. Тодоров взима само за това, че е изпълнителен директор - около 5000 лв. месечно, като заплатата не е актуализирана от поемането му на поста през лятото на 2009 г., обясниха от "Информационно обслужване". По тяхна информация през миналата година Бисер Боев е взимал средно около 1500 лв. месечно.