Италианците укриват годишно данъци за 120 млрд. евро

Неотдавна появила се реклама по италианската телевизия нарича паразити хората, които избягват да данъци, и ги сравнява с чревни бактерии. Но отчаяно нуждаещото се от пари правителство би трябвало да положи много повече усилия, за да се справи с една от най-ендемичните болести на италианската икономика.

Премиерът Силвио Берлускони бе принуден да прокара със силови средства мерки за икономии в размер на 45.5 милиарда евро, за да успокои пазарите, разтревожени от натрупания от Италия дълг. В същото време правителството обещава да се справи с укриването на приходи на обща сума около 120 милиарда евро на година - или близо три пъти повече от размера на предвидените икономии.

Въпреки някои символични мерки, предвидени в правителствения пакет за съкращаване на дефицита, например, задължителното деклариране пред данъчните власти на всяко плащане в брой над 1500 евро, критиците на правителството са скептични, че някой някога ще потърси отговорност на онези, които укриват приходи и не плащат данъци.

Доказателствата за съществуването на проблема с укриване на данъци са анекдотични. Тази седмица данъчните власти обявиха, че в десет от проверените крайбрежни заведения близо до Рим са били регистрирани приходи от 86 хил. евро годишно, докато обявените пред данъчните власти са едва 18 хил. евро.

Асоциацията на данъкоплатците Contribuenti.it, която се стреми да стимулира спазването на фискална дисциплина, твърди, че броят на италианците, които се опитват да си отворят банкова сметка или да ангажират сейф в трезорите на банки в Швейцария и Люксембург - две страни, в които се прилагат строги банкови закони - от юни се е увеличил със седем на сто.

"След като правителството започна в началото на лятото да говори за затягане на коланите, много хора се разтревожиха и започнаха да изнасят парите си в чужбина", заяви заяви председателят на асоциацията Виторио Карломаньо в интервю за Ройтерс.

"Свидетели сме на тенденция, която преди бе характерна само за много богатите, които пресичаха границата за да скрият парите си, и която вече обхваща и средната класа. Прагът бе смъкнат от 2 милиона на 500 хиляди евро", подчерта той.

Коментатори твърдят, че петпроцентният "данък солидарност", който се предвижда в пакета за бюджетни икономии и ще се прилага спрямо приходи над 90 хил. евро, ще засегне едва един процент от населението, тъй като повечето самонаети италианци, дори богатите, декларират много по-малки суми.

Според данни на министерството на икономиката от 2009 г. половината от италианските данъкоплатци декларират под 15 хиляди евро. Данъчните декларации показват, че адвокатите печелят средно по 46 700 евро, а архитектите - по 29 500 евро на година.

Някои икономисти са на мнение, че италианските правителства по принцип предприемат само символични мерки срещу данъчните измами, тъй като тази практика е толкова широко разпространена в страната, че такива мерки биха им донесли само загуба на гласове.

Лишаването от свобода за неплащане на данъци е нечувано за Италия, освен това министърът на икономиката Джулио Тремонти предприе поредица от амнистии, резултатът от които е обратен на очакваното от мерките за борба с данъчните измами.

Последната данъчна амнистия през 2009 г. донесе на хазната над 80 милиарда евро, но критиците тогава обявиха, че условията на амнистията били прекалено "щедри", тъй като по оценки на централната банка на Италия италианците не били обявили средства в чужбина в размер на 500 милиарда евро. Според условията на амнистията репатриране на средствата не се изискваше.

Тогава Италия наложи данък от 6 на сто върху незаконно притежаваните средства в чужбина, сравнено с данъка между 19 и 34 на сто, които Германия се готви да въведе за недекларираните средства, държани от германци в швейцарски банки, в съответствие с договор, подписан между двете страни на 10 август.

Карломаньо от асоциацията на данъкоплатците заяви, че примерът на италианските политици не е особено вдъхновяващ. Преди време премиерът Берлускони например заяви, че той бил "морално задължен" да избягва плащането на данъци.

А и самият Тремонти, който е архитект на представения миналата седмица проект за бюджетни икономии, през юли би принуден да признае, че е плащал по 1000 евро на седмица в брой за наем на луксозен апартамент в Рим, собственост на негов съветник, който в момента се разследва за корупция.

След това Тремонти започна да твърди, че не бил направил нищо незаконно. Той все пак се се съгласи, че е неправилно да се плаща в брой, макар това да е нормална практика в Италия, включително при уреждане на търговски сделки и плащане на такса за медицинско обслужване. Все пак, тази практика е един от начините да се избягва плащането на данък.

"Ние бяхме залети от писма по електронната поща след този случай. Нямате си представа колко много бяха. И основното послание в тях беше "Аз ли съм единственият идиот, който плаща данъци в тази страна?", заяви Карломаньо.

По БТА