Това, за което се съобщава, е абсурдно за една нормална държава. По принцип подслушване има във всички страни, това е един от най-използваните и ефективни инструменти на всяка полицейска и специална служба в света. Но това нещо, което се върши в България, защото излиза, че много неща не са направени съвсем законно или са на ръба на закона, това действително е скандално. Очевидно много неща още трябва да се променят у нас. Не само от гледна точка законодателно, но и на хората, които работят в тези служби.

Подслушването може да бъде разрешено само от съдия и разпоредено от министъра на вътрешните работи. Това са хората, които са отговорни пред закона за едно или друго подслушване. Освен това след 1 януари 2000 г. фигурата, която носи професионалната отговорност за цялата оперативна и агентурно - охранителна дейност, е главният секретар на МВР.

Не намирам пряка връзка между твърденията на Едвин Сугарев за главния прокурор и всичко, което се разрази след това. Факт е, че около писмото на Едвин Сугарев започна скандалът с изнесените във в. "Труд" данни с подслушването, но сега виждаме някакво разрастване, може би малко по-различен скандал, но пак от този род.

Не мога да разбера за какво намеква депутатът от левицата Татяна Дончева, че системата на подслушванията не е създадена сега, а е заварена. Подслушването става по един и същи начин и нарушенията стават по един и същи начин. Скандалите в това отношение винаги са различни и винаги си приличат.

Според мен наближава времето, в което трябва по някакъв начин да се получи категоричен и ясен отговор. Друг е въпросът какво означава това, защото аз чувам гласове едва ли не да се забрани на МВР да използва специални разузнавателни средства или тази дейност да се ограничи в една - две служби, което е абсурдно. От друга страна чувам гласове, че трябва по друг начин да се регламентират правата на третите лица, които попадат в обсега на подслушваното лице. Това нещо, което е направено в нашето законодателство - в закона за специалните разузнавателни средства, в НПК, НК и в закона за МВР, е може би е едно от най-добрите, които съществуват в Европа.

Затова аз смятам, че проблемът не е в лошата законова база, а проблемът е в хората, които прилагат закона.

Ако едно лице е подслушвано, то има маса познати, с които може да говори и те да попаднат в числото на подслушваните. Но тези неща първо се съобщават на министъра, веднага щом се получи подобен сигнал. Каквото и да е неговото решение, тези записи трябва да се изтрият в 10-дневен срок , ако няма данни за друго престъпление.