Ще изчезнат ли рекламите на шоколад и кренвирши с деца?

Кренвирши, сирене, течен шоколад, вафли... Телевизионният ефир прелива реклами на продукти с участието на деца, които би трябвало да бъдат забранени, ако парламентът изпълни докрай заявеното преди седмица намерение да не се допуска рекламата на ГМО и нездравословни храни с участието на деца и насочени към детска аудитория.

Забраната за реклама на нездравословни храни с деца беше приета от парламента на първо четене миналата седмица с изцяло новия Закон за храните.

За да проработи ограничението обаче, е необходимо допълнително да бъде разписано на законово или подзаконово ниво кои точно групи храни и при какво съдържание на съставките им, ще бъдат забранени за реклама с участието на деца, както и кой ще упражнява контрола забраната да се спазва, установи проверка на Mediapool.

Причината е, че така приетият текст в закона казва, че се забранява рекламата на "храни, съдържащи мазнини, трансмастни киселини, сол/натрий и захар, които не отговарят на изискванията за здравословно хранене", но никъде в действащите закони и наредби не са заложени въпросните изисквания за здравословно хранене. Има няколко наредби на Министерството на здравеопазването, които въвеждат изисквания към храните в яслите, детските градини и училищата, но те не могат да се приложат и за рекламата на храни, тъй като третират коренно различни продукти.

Темата с рекламирането на нездравословни храни като захарни изделия, безалкохолни напитки, снаксове и пр. отдавна е на дневен ред в Европа. България, както и останалите европейски държави, през 2013 г. е подписала декларация, че на национално ниво ще направи всичко възможно, за да намали натиска на маркетинга на нездравословни храни към децата.

Световната здравна организация (СЗО) още през 2015 година е разработила специални критерии, така че да има в европейските страни единен подход при намаляване на натиска на маркетинга на нездравословни храни, предназначени за деца.

70% от децата искат храните от рекламите

"Децата се влияят много от рекламата. Резултатите от наши проучвания, които се потвърждават и от проучвания в други страни, показват, че 70% от децата, особено в по-ранна възраст, когато видят реклама по електронните медии, пожелават родителите да им купуват тези продукти. Родителите много трудно устояват на детския натиск и у нас 50-60% от майките им купуват рекламираните храни. Така че има много голямо значение във възрастта, когато хранителното поведение още не е оформено, да има ограничаване на храните, които се считат за нездравословни", коментира пред Mediapool проф. Д-р Стефка Петрова, специалист по хранене и диететика в Националния център по обществено здраве и анализи, която в продължение на 16 години е била национален консултант по хранене и представител на България в Европейското бюро на СЗО.

Специалистите по хранене смятат, че децата трябва максимално да ограничават консумацията си на нездравословните продукти като сладки, снаксове, безалкохолни. "Тъй като ефектът върху здравето зависи от количеството консумирана храна, а рекламата увеличава консумацията, е доказано, че с намаляването на рекламата, се намалява и употребата на тези храни сред децата", обясни Петрова.

СЗО определя 17 групи храни с различни ограничения

Д-р Петрова уточни, че от 2015 г. има критерии на Световната здравна организация, които са специално публикувани, за да има единен подход в европейските страни при ограничаването на рекламите на нездравословни продукти, насочени към детската аудитория.

Критериите на СЗО са разработени от специалисти от всички европейски страни, след което са приложени в няколко държави, където са дали добри резултати. Те почиват и на опита в тази посока, който съществува от години в Норвегия и Холандия.

Храните са разделени в 17 групи и за всяка група има определени норми относно съдържанието на захар, сол, мазнини и т.н. И ако дадена храна надвишава заложените норми, то тя не се препоръчва да се рекламира с и за деца.

Сред тези 17 групи попадат шоколади, сладкиши, снаксове, различни видове напитки – безалкохолни, сокове, млечни напитки, сладоледи и йогурти, зърнени закуски, сирене, тестени продукти, колбаси и др.

Шоколад и сладолед изобщо не трябва да се рекламират към деца

Няколко са групите храни, за които СЗО залага изключително строго ограничение, като казва, че те изобщо не трябва да се рекламират към деца, независимо от тяхното съдържание. Това са шоколадът и шоколадовите изделия, течният шоколад, шоколадовите бонбони и десерти , кексчета, сладки, вафли, сладоледите и замразеният йогурт, както и енергийните напитки.

"По отношение на трансмастните киселини СЗО залага много строго ограничение, което засяга всички групи храни. Не бива изобщо да се маркетира към деца продукт, който съдържа трансмастни киселини повече от един грам на 100 грама мазнини. Много продукти попадат в тази група. Например имитиращите млечни продукти като сирене и кашкавал, които са с частично хидрогенирани растителни масла, излизат извън нормите. Кравето сирене например има 20% мазнини. Ако те са заменени с частно хидрогенирано палмово масло, количеството на трансмастни киселини в тях може да достигне до 40%-50%. Няма гаранция, че в баничките и пиците, които децата консумират масово, не се съдържат имитиращи продукти. Много вафли в България също са с частично хидрогенирани мазнини", обясни д-р Петрова.

Дори и сиренето е с нездравословно съдържание на сол

Дори истинското бяло саламурено сирене излиза извън нормите на СЗО за здравословно сирене, тъй като организацията смята, че не трябва да се рекламират сирена, ако съдържат повече от 1.3 грама сол на 100 грама продукт.

У нас бялото саламурено сирене съдържа 3.5 до 4 грама сол, а кашкавалът от 1.8% до 3% и то ако са по Българския държавен стандарт (БДС). Петрова посочи, че специалистите по хранене препоръчват сиренето да се изкисва във вода преди да бъде консумирано от децата, за да се намали съдържанието му на сол.

Дори колбасите по БДС са с повече мазнини от здравословното

Петрова коментира, че като цяло храните по БДС не отговарят на вижданията на специалистите за здравословно съдържание на мазнини и сол.

"Съгласно ограниченията на СЗО за рекламиране на храните към деца колбасите не трябва да са с повече от 20% мазнини и 1.7% сол. А у нас в малотрайните колбаси, които включват кренвирши, шунки и др. и са по стандарта "Стара планина", мазнините, които са позволени, са до 25%, а солта е до 2.2%", обясни Петрова.

Тя посочи, че всички безалкохолни напитки също са определени като неподходящи да се рекламират към деца, независимо дали са подсладени със захари или с подсладители.

"Дори плодовите сокове и нектари са определени като неподходящи за реклама към деца или ако се рекламират да е само в малки опаковки, защото в тях захарите са свободни, не съдържат влакнини, много често се произвеждат от концентрати и нямат витамини", каза тя.

Снаксове и корнфлейкс с ограничение според солта и захарта

По отношение на снаксовете СЗО гледа количеството на солта, но в Европа вече снаксовете не се предлагат пържени и с големи количества мазнина, тъй като производителите са променили рецептурите си под натиска на различни регламенти.

СЗО слага сериозно ограничение и по отношение на захарта в зърнените храни като корнфлейкс, мюсли. Общите захари са 15 грама на 100 грама продукт, докато производителите са си сложили граница от 30 грама захар на 100 грама продукт.

Петрова смята, че за да бъде въведена ефективна забрана за рекламата на изброените нездравословни храни обаче именно тези насочи на СЗО трябва да бъдат разписани на законово или подзаконово ниво.

Без прецизиране забраната няма да е ефективна

"Законовият текст е само рамката и в никакъв случай не дава възможност да се ограничи по един реален начин маркетирането на продуктите . Трябва да има някакъв подзаконов документ или някакво приложение, където всичките тези детайли и критерии трябва да бъдат описани. Освен това трябва да се каже тези реклами в какви медии се забранява да бъдат излъчвани и публикувани. Например има начин на маркетинг – дегустация в магазин", посочи тя.

Иначе законът предвижда глоба от 1000 до 2000 лева за нарушаване на забраната нездравословни и ГМО храни да се рекламират към деца, но не е ясно разписано кой ще следи за спазването ѝ.

Отсега е ясно, че мярката ще срещне сериозен отпор от страна на индустрията, въпреки, че и тя е предприела някои стъпки в тази посока.

"Големите компании също имат политика да намаляват маркетинга за деца на такива храни, които са с висока енергийна стойност, с високо съдържание на захари, мазнини, сол. Те са си поставили граница за децата до 12 години и имат собствени критерии, различни от тези на СЗО. Там групите храни са разделени на 9 и е прието, че не се рекламират въпросните храни в училища и в медиите, ако над 35% от аудиторията е деца в тази възрастова група", обясни Петрова.

"Храненето е въпрос на модел, на честота на консумация, но тези навици се създават в детска възраст и остават като траен модел по-нататък. Нездравословните хранене с повишена консумация на изброените храни води до затлъстяване, а в по-късна възраст и до диабет, сърдечно-съдови заболявания, онкологични заболявания", коментира Петрова.