Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Ще изучават ли гимназистите Георги Марков

Страхът от името на Г. Марков показва колко е бил прав и прозорлив гласът му в преценките си за съвременна България

8 коментара
Ще изучават ли гимназистите Георги Марков

Тези дни представиха новите учебни програми по литература… И нито дума за Георги Марков. Страхът от името на Георги Марков показва колко е бил прав и прозорлив гласът му в преценките си за съвременна България.

Ясно е, че е нужно грамотно и професионално трансформиране на литературните програми в училище, както и премахване на доста произведения, защото литература не се преподава "на килограм”. Качество се постига и с по-малко, важни са адаптацията и контактът с учениците, както и целите и възможността да се адаптират достатъчно на брой текстове с различна насоченост.

Въпросът за Георги Марков и неговото присъствие в учебните програми на гимназистите е актуален. Този въпрос не е идеологически, но се приема като такъв. От няколко години Солженицин с "Архипелаг Гулаг” (адаптирана версия) се преподава в руските училища и това не предизвиква сензация.

У нас доста неща сеят напрежение, неща, които наглед изглеждат безобидни. Никой не се вълнува от програмите по математика и химия. Всички разбират обаче от литература.

Причината е проста – години наред литературното е служило на идеологическото, на властта – надписи, лозунги, Лила или Ирина…

Извънтекстови модели, които са се приближавали до не един или двама писатели къде насила, къде естествено. Още сме в някаква инерция, носталгия и спомен, че литературата може да манипулира. Да, може, но не това е нейната същност и наклонност в наше време.
Литературата задава и ценности, тя е и спомен, и памет. Но винаги има нещо, което остава само за читателя. Т. нар. "практика” се свързва с докосването на ученика до текста – христоматиен или не. За да се "обясни” тоталитарният режим (да речем) – могат да се прочетат откъси от конституцията от преди 1989, както и откъси от "Задочните репортажи” на Георги Марков.

Христоматийният принцип при ученето е много по-интересен, отколкото егоцентричните сегашни учебници по история и литература, които никой не ни задължава да ползваме. Учителят може да намери начини да излезе от тях или да ги зареже напълно.

Георги Марков е добър есеист и публицист, но е спорно колко добър писател е. Което не означава, че не трябва да се включи в учебниците – напротив. Яна Язова също остава недоразвита като писателски талант. И ми се струва ясно защо: стресът, желанието да излезеш извън общата униформеност, заключените произведения "в чекмедже”…

Как да се развиваш като писател чрез "заключени” текстове? А от друга страна, не отговаряш на колективистичния дух. Литература се създава, за да излезе наяве, за да може авторът да направи и своите изводи как да продължи (и дали).

Вежинов има интересен ход. Пише, пише за партизани и антифашисти – утвърждава се и после следват "Бариерата” и "Нощем с белите коне”. Талев, за да оцелее като писател, се обръща към историята (заради това е обвиняван от Вежинов, че се крие от актуалното и съвременността).

Безспорно е, че съдбата на Георги Марков и на Яна Язова, е злочеста, заради което обаче не можем да се държим пристрастно като преподаватели по литература.

Вече преподавам Георги Марков. Правя го на своя глава. По повод Националната кампания през април, свързана с насърчаването на четенето – цял випуск единадесетокласници от една езикова гимназия гледаха филма "Досиетата Скитник” и четоха есетата на нашия дисидент (включих и представяне на някои съвременни и класически балкански автори).

Лично аз прочетох на глас писмото на Георги Марков до Любомир Левчев. Рядко е толкова оглушително тихо в клас. Сърцето ми биеше учестено – "туп-туп”, но гласът ми не трепваше. И нито грам патос – истината не се нуждае от това. Приключих с четенето, а всички мълчаха. Добре, че би звънецът.

Как да отговоря на младежите защо МОН години наред не включва в конспекта автор с такова въздействие и автентичност? На моите ученици вече им е ясно, че Георги Марков няма нищо общо със силовака Георги Стоев (така си мислеха) и че криминалната история не е всичко около него… Моята малка стъпка, останала си само моя, защото получих мълчалив отказ от организаторите на кампанията – Асоциация "Българска книга” не включи инициативата ми в официалния си календар. Не че това е от значение.

В конспекта по литература преобладават революционерите поети, което е част от идентичността на една нация, но би трябвало да са налични и "другите”, които изпадат от канона (примерно) по една или друга причина. С удоволствие бих преподавала Николай Райнов, Богомил Райнов, Георги Райчев, Васил Попов, Яна Язова, Георги Марков, Борис Христов…

Не може всичко да се върти около бунтовното начало или Елин Пелин и Йовков. Градското пространство принципно липсва в програмите (а май и в класическата българска литература е рядкост), а рецепцията се свежда до първосигналност или клишета, които отблъскват от литературното многообразие.

Добра е идеята "Задочни репортажи”, "Хайка за вълци” на Ивайло Петров и поезията на Борис Христов да са част от програмата в гимназиална степен за матурата. Така ще влезе нещо по-ново и разбираемо, което е свързано с "днешния” ден.

Съвременникът ни Борис Христов задава друг тип човешко поведение и авторова нагласа, които не са характерни за нашите ширини. Поезията му е непреднамерeна и ще събуди интерес. Как му отиват само на Борис Христов думите: "Нямам нужда от държавни награди, радвам се на прости неща”. (Каза това, отказвайки да приеме ордена "Св. св. Кирил и Методий” – първа степен.)

Тези дни представиха новите учебни програми по литература. По проектa в 12-и клас се включва Хр. Фотев – "Колко си хубава” – стихотворение, на което учениците се смеят – това съм го виждала лично. От по-съвременните автори се предвижда едно стихотворение на Борис Христов и "Балада за Георг Хених” на Виктор Пасков – добри идеи, но недостатъчни.

И нито дума за Георги Марков. Отделно, че за пореден път липсват обща визия и перспектива в конспекта. Не се отговаря на простичкия въпрос: "Какво и как искам да постигна чрез…?”. Литературата продължава да е нещо неудобно, сякаш се чудят какво да я правят.

Ако нещо влезе в учебниците – то оцелява, популяризира се. Само младите хора могат да пренесат във времето името на някой писател и поет. Очевидно не е изгодно Георги Марков да попадне в полезрението на учениците, щом години наред по този въпрос се мълчи или темата се измества.

Последната учебна програма по литература не прави изключение. С тези темпове следващата ще е след двайсет години! Изпуснахме момента нещо интересно да се случи в училище – позволихме отново на чиновници и мними експерти да наложат своето безхаберие…
С подобна санкция на факти и истини – няма пълноценно бъдеще. Страхът от името на Георги Марков (и инакомислещите) показва колко е бил прав и прозорлив гласът му в преценките си за съвременна България.

*Публикуваме текста на Дияна Боева от в. "Култура". Дияна Боева е родена в Добрич. Завършила е българска филология. Работила е като журналист, редактор и учител по български език и литература. Публикувала е в различни литературни вестници и сборници. Има награди за кратка проза. Автор е на книга с разкази. През 2013 г. получава наградата на Столичната библиотека за курса си по творческо писанe, както и награда от МОН за практики, които обвързват литературата с гражданското образование. Един от водещите на рубриката "Нещо за четене“ (2012-2013) по Дарик радио. Води курсове по творческо писане, включително и във виртуални платформи. През 2016 г. излиза първият ѝ роман "Писма за оригами“ (изд. "Ерго”).

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

8 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. Иван Бързаков
    #8

    Великолепна идея!
    Браво на Дияна Боева! Трябва да се включи Георги Марков, писателя-жертва в учебниците на гимназистите - крайно време е да се научим да не пренебрегваме значителните си личности. Още повече, че той е доста талантлив писател. (Спомнете си "Портрет на моя двойник" и "Жените на Варшава"!).
    По една случайност аз бях един от последните българи, които са разговаряли приживе с него. Няколко дни преди онзи фатален ден на коварното убийство, септември 1978 г. се запознах с Георги в Лондон,

  2. daskal
    #7

    През 1996 г., година преди смъртта си, Тодор Живков даде напоителна пресконференция в японския хотел (както бе известен тогава) - докато течеше процесът срещу него. Продължи към 3 часа общо. Личен бодигард му бе Бойко Борисов. Но не това е важното. 90% от въпросите в пълната с журналисти зала бяха за престъпленията и вината. Половината от тях бяха за Георги Марков. И Живков през цялото време внушаваше представата за някаква маргинална упадъчност на писателя - как Марков ходел на лов с него, как се

  3. Виж какво бе! Президент ни е агент на РУМНО, а предишния беше на ДС. Сегашния е второ поколение номенклатура на БКП. Сегашния президент назначи за служебен премиер друг агент на комунистическите тайни служби на комунистическия режим-Георги близнашки, който освен това е бил и съветник на комунистическия диктатор Живков. А вие искате да се учи Георги Марков! С таквизи управници това няма как да стане!

  4. В и К
    #5
  5. Александър Борисов
    #4

    Единственият правилен човек,който може да се намеси,за Георги Марков да бъде включен в учебниците е Ирина Бокова. Тя е учен от световен мащаб и ще направи всичко възможно да покаже грозното лице на българският комунизъм!... /комунизАМа и социализАМа-както викаше бай Тошо/.

  6. Honest John
    #3

    Емил: Веднага ти отговарям Емиле - защото ако Георги Марков беше \"предател\", както ти го наричаш щеше да се изучава.Георги Марков е трън в очите на поколения наред комунисти и в резултат на това и днес не се изучава. Защото днешните са наследниците на ония за които пише Георги Марков, затова! Затова имаш и толкова минуси Емиле.

  7. BLM
    #2

    Как на младите хора ще им се набива в главите "колко хубаво е било при бай Тошо" след като прочетат Георги Марков! Страх ги е "другарите" от истината. Така и не се разбра БСП наследник ли е на БКП с убийствата, атентатите и геноцида на българската интелигенция. Др. Миков скоро каза, че БСП е със 125 годишна история.

  8. Emil Chobanov
    #1

    Защо всяко поколение се избира един предател за герой?! Предишните Вапцаров (опитал да отрови водата на София), сегашните Марков (шпионин на ДС и КГБ, преминал към ЦРУ).

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.