Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Ще се възстанови ли традицията на военни свещеници в Българската армия?

57 коментара
Ще се възстанови ли традицията на военни свещеници в Българската армия?

През последните месеци у нас все по-голяма публичност добива идеята за  възстановяването на една стара военна европейска традиция - за свещеници в армията. В България тази тема е също нова, но с потенциал да стане актуална много скоро, според Младен Бочуков, национален координатор на християнското надденоминационно “Направление за работа с Въоръжените сили”.

Става дума за духовната подкрепа, от която се нуждаят нашите военни като активна част от натовските войски. Няколко хиляди са отпечатаните и дарени Нови завети и Библии, които служението  предоставя на войниците от българския контингент в Ирак.  

Разказват, че при бомбените атентати в Карбала войниците изпитвали остра нужда от свещенослужител, с когото да разговарят. Не толкова от страх пред врага, а защото всеки човек изпитва силна необходимост от духовна подкрепа, когато застане лице в лице със смъртта. Дали това е вярно или не, могат да кажат само войниците, но неоспорим факт са раздадените през последните шест години хиляди безплатни Библии и Нови завети сред българските военнослужещи. Не от държавните органи, армията или синода, а от едно междуцърковно християнско служение, което има за цел да помага на рейнджърите в екстремните житейски ситуации.

Първите Нови завети излизат от печат през октомври 2004 г. Те са първите по рода си в модерната история на България, защото са с формат и камуфлажни корици, специално създадени като концепт за военни условия. На 7 ноември същата година на официална церемония в Духовната семинария в Пловдив 460 бройки са раздадени на четирите пехотни батальона, подготвящи се за мисията в Ирак. На церемонията присъстват Симон Фармър, главният капелан (американски щатен военен свещеник – бел.ред.), заедно с представители на служението сред военослужещите и на бившето британско военно аташе за България, полк. Робин Чапъл.

На 26 ноември 2004 г. по покана на командира на 68-ма бригада “Специални сили“ полк. Торлаков са подарени 160 броя на един баталион професионални войници. Бригадата е с база в Пловдив и по-голямата част от личния състав взима участие в мисиите зад граница. Именно този екип попада в опасни акции по-късно и дава най-много жертви.

През април 2005 г. излиза от печат ново издание Нови завети с притурка на книгата Притчи. Повече от 600 броя от това издание са подарени на 4 Май 2005 г. в сградата на Министерството на отбраната. Дарението е разпределено между българските военни мисии в Ирак, Афганистан, Босна, Косово и Еритрея. През ноември 2005 г. излиза от печат и пълна Библия на български, специално издание за военните ни. Поредното дарение става на 15 февруари 2006 г. за българските военослужещи в Афганистан.

Големият успех на тази мисия, подпомагаща духовния морал на Българската армия (БА), повдига въпроса за щатни военни свещеници и пастори у нас. Какви трябва да са те? Кой и как може да определя позицията и задълженията им? Каква професионална подготовка им е нужна и кой може да я достави? Като какво поделение и с каква задача ще влязат и работят в структурите на Българската армия? За България, като страна член на НАТО, в чиито организационни структури свещеници и пастори отдавна служат като капелани на своите национални части, тези въпроси придобиват все по-голямо значение.

Военните свещеници - капелани в Българската армия - не са нов феномен, те са нейно историческо наследство не само във военно, но и в мирно време - до 1944 г. Те са част от военното и духовно наследство и идентичността на армията и българския воин, които комунистическият режим унищожи безогледно, с цел да изтрие и тази част от историята ни – уникалността на духа и морала на българския войник. Така отчетливо днес се явява двустраната необходимост от възстановяване на капеланското служение, на активни свещеници и пастири в БА.

Така ще се възстанови собствената национална традиция до преди налагането на комунистическата диктатура и от друга - ще се приеме духовният нормативен контекст на капеланското служение днес в натовските структури, част от които е БА. 

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

57 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. Nina
    #58

    напълно си прав.

  2. Омуртаг
    #56

    Раумното решение за отделянето на църквата от държавата и армията в неислямистките страни не е случайно:James Madison: "The purpose of separation of church and state is to keep forever from these shores the ceaseless strife that has soaked the soil of Europe with blood for centuries."

  3. Иван
    #55

    Поповете да си седят в църквите и да не бъдат допускани в армията.Бъдеще има тази армия,която е съставена от знаещи и можещи командири и "печени" наемници.Лигльовците да си стоят при фустата на мама и тази на кварталния или селския поп.

  4. zaio
    #54

    Although reforms stopped at the borders of Russia and the Turkish Empire, so that the Orthodox Church has not undergone either reformation or counter-reformation, the movement still influenced orthodoxy. In 1573 “a delegation of Lutheran scholars from Tubingen led by Jakob Andrea and Martin Crusius visited Constantinople and gave Patriarch Jeremia II a copy of the Ausburg confession translated into Greek. Though Crusius wrote that “If they wish to take thought for the eternal salvation of their souls

  5. Nina
    #53

    църквата не е място, което вярващия трябва да посещава, за да се нарече такъв.

  6. Един българин
    #52

    Погледни гредата в своето око, а после треската в окото на ближния си, Нина! Прати ми е-мейл за контакти. Ще ми бъде приятно, моля те

  7. Nina
    #51

    майл-а ми е [email protected] и сам трябва да знаеш, че и светото писание и много други автентични източници са изтъкани от алегории, самата аз също :)) затова е трудно да бъдата разбрани, изисква се много повече от обикновено тълкуване.

  8. abc
    #50

    Saglasen sam napalno za razlikata mejdu carkva i hram. No prodaljavam da mislia, che viarvashtite, nezavisimo kak gi "broim" sa edna mnogo malka chast ot naselenieto na Balgaria i Evropa. Saglasen sam sashto i s tova, che na golemite praznici (Koleda i Velikdan) carkvite sa palni, no tova e poveche tradicia, otkolkoto Viara. Tochno zatova kazah - otidi v nedelia. Az sashto rabotia i vpechatleniata mi ot Evropa i ot Balgaria obiknoveno sa ot sabota i nedelia - carkvite sa (polu)prazni (stava vapros za Italia, Francia, Germania, Anglia i dori Ispania) - obiknoveno ima poveche turisti, otkolkoto viarvashti na slujbite. Vse mi se struva, che edva li viarvashtite v armiata sa poveche....

  9. Nina
    #49

    де да беше един свещеник, ама да не изброявам.

  10. Nina
    #48

    много се гневиш, нямам ти доверие.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.